За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на област Варна – с 13 061 души (2.8 %). Във всички останали области населението намалява, като за областите Шумен (-11.7 %), Добрич (- 11.9 %) и Търговище (-12.3 %) относителният дял на намалението е по-висок от средния за страната.
Таблица 13: Население в Североизточен район към 1.02.2011 година
Статистически райони, области
|
Население към:
|
Прираст абсолютен брой
|
Прираст (%)
|
% от населението на страната към 01.02.2011 г.
|
1.03.2001
|
1.02.2011
|
България
|
7 928 901
|
7 364 570
|
-564 331
|
-7.1
|
100.0
|
Северозападен район
|
1 037 304
|
847 138
|
-190 166
|
-18.3
|
11.5
|
Северен централен район
|
997 871
|
861 112
|
-136 759
|
-13.7
|
11.7
|
Югоизточен район
|
1 168 706
|
1078 002
|
-90704
|
-7.8
|
14.6
|
Южен централен район
|
1 608 102
|
1 479 373
|
-128 729
|
-8.0
|
20.1
|
Югозападен район
|
2 097 621
|
2 132 848
|
35 227
|
1.7
|
29.0
|
Североизточен район
|
1 019 297
|
966 097
|
-53 200
|
-5.2
|
13.1
|
Варна
|
462 013
|
475 074
|
13 061
|
2.8
|
6.5
|
Добрич
|
215 217
|
189 677
|
-25 540
|
-11.9
|
2.6
|
Търговище
|
137 689
|
120 818
|
-16 871
|
-12.3
|
1.6
|
Шумен
|
204 378
|
180 528
|
-23 850
|
-11.7
|
2.5
|
Източник: НСИ
Средната гъстота на населението в Североизточния район е 66.68 д./кв.км. и е близо до средната гъстота на страната (66.34 д./кв.км.). Гъстотата на населението в рамките на СИР варира значително, като тя е най-висока в област Варна – 124.38 д./кв.км, а най-ниска в област Добрич – 40.28. д./кв.км.
Таблица 14: Брой и гъстота на населението в Североизточен район към 01.02.2011 г.
Статистически райони и области
|
Територия4
|
Население
|
Гъстота на
населе-
нието
|
Общини
|
|
км²
|
Брой
|
д/км²
|
Брой
|
БЪЛГАРИЯ
|
111 001
|
7 364 570
|
66,34
|
264
|
Северозападен
|
19 070
|
847 138
|
44,42
|
51
|
Северен централен
|
14 974
|
861 112
|
57,50
|
36
|
Югоизточен
|
19 798
|
1 078 002
|
54,45
|
33
|
Южен централен
|
22 365
|
1 479 373
|
66,14
|
57
|
Югозападен
|
20 306
|
2 132 848
|
105,03
|
52
|
Североизточен
|
14 487.4
|
966 097
|
66,68
|
35
|
Варна
|
3 819.5
|
475 074
|
124,38
|
12
|
Добрич
|
4 719.7
|
189 677
|
40,28
|
8
|
Търговише
|
2 558.5
|
120 818
|
47,22
|
5
|
Шумен
|
3 389.7
|
180 528
|
53,25
|
10
|
Източник: НСИ
По данни на Преброяване 2011 г. в 30 града в СИР живеят 702 145 души, или 72.7 % от населението на района, което почти съвпада с градското население на страната 72.5 %. Според броя на населението им градовете в района се категоризират 5, както следва: 1 голям град Варна – 334 870 д., 3 средни градове Добрич – 91 030 д., Шумен – 80 855 д. и Търговище – 37 611 д., останалите 26 града са в категорията малки и много малки градове, т.е. няма други градове над 30 хил.д., които да допълват и балансират областните центрове. В периода 2001 – 2011 г. нарастване на населението показват само градовете Варна (със 7 % - 21 981 д.), Аксаково (7.3 % - 532 д.) и Каварна (0.3 % - 29 д.)
Естественият прираст на населението на Североизточния район за 2011 г. следва общите за страната тенденции и продължава да е отрицателен (-3.5 ‰). Продължават да се задържат високите стойности за област Добрич (-5.7 ‰ за 2011 г.) и област Търговище (-5.6 ‰). Най-нисък отрицателен естествен прираст в района има област Варна (-1.5 ‰), който е значително под средния за страната (-5.1 ‰).
Таблица 15: Коефициент на естествен прираст (‰)
Статистически райони и области
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
ЕС - 27
|
1,0
|
1,2
|
1,0
|
1,0
|
|
България
|
-4,9
|
-4,3
|
-3,6
|
-4,6
|
-5.1
|
Северозападен район
|
-10,6
|
-9,8
|
-9,2
|
-10,6
|
-10,8
|
Северен централен район
|
-7,3
|
-6,9
|
-6,1
|
-7,3
|
-8,0
|
Югоизточен район
|
-3,4
|
-3,1
|
-2,5
|
-4,0
|
-5,1
|
Южен централен район
|
-4,1
|
-3,8
|
-2,8
|
-3,8
|
-4,5
|
Югозападен район
|
-3,7
|
-2,6
|
-2,0
|
-2,5
|
-3,3
|
Североизточен
|
-2,8
|
-2,5
|
-1,8
|
-3,3
|
-3,5
|
Варна
|
-1,0
|
-0,3
|
0,5
|
-1,1
|
-1,5
|
Добрич
|
-4,5
|
-4.3
|
-4,5
|
-5,9
|
-5,7
|
Търговище
|
-5,4
|
-5,1
|
-4,3
|
-4,9
|
-5,6
|
Шумен
|
-3,9
|
-4,1
|
-3,0
|
-4,6
|
-4,8
|
Източник: НСИ
В резултат на механичен прираст общото население на района между двете преброявания е намаляло с 1 605 д., като само област Варна има положителен механичен прираст - 11 309 д. в резултат на придвижването на контингенти от населението в трудоспособна възраст от други части на страната към морската столица. В останалите области от района – Добрич, Търговище и Шумен механичният прираст на населението е отрицателен.
Таблица 16. Механичен прираст на населението към 2001-2011 г., НСИ
Район, области
|
Заселени
|
Изселени
|
Механичен прираст
|
БЪЛГАРИЯ
|
|
|
|
Североизточен
|
58065
|
56460
|
-1605
|
Варна
|
36412
|
25103
|
11309
|
Добрич
|
7464
|
11618
|
-4154
|
Търговище
|
4391
|
7762
|
-3371
|
Шумен
|
9798
|
11977
|
-2179
|
По отношение на възрастовата структура на населението в Североизточен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Търговище - 19,5 %, а най-нисък в област Варна – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област Варна – 69,8 % и в Област Шумен-68,4%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Търговище – 13,6 % и Добрич – 13,8 %.
Таблица 17. Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)
Райони и области
|
0-14 г.
|
16-64 г.
|
65 г. +
|
БЪЛГАРИЯ
|
13,2
|
68,3
|
18,5
|
Северозападен район
|
12,8
|
64,1
|
23,1
|
Северен централен район
|
12,3
|
67,3
|
20,4
|
Югоизточен район
|
14,8
|
66,8
|
18,4
|
Южен централен район
|
13,3
|
68,5
|
18,2
|
Югозападен район
|
12,5
|
68,2
|
19,3
|
Североизточен район
|
14,1
|
68,5
|
17,5
|
Варна
|
14,2
|
69,8
|
16,0
|
Добрич
|
13,8
|
68,3
|
17,9
|
Търговище
|
13,6
|
66,9
|
19,5
|
Шумен
|
14,0
|
68,4
|
17,6
|
Източник: НСИ
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70 %. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
По този показател Североизточен район се нарежда след Южен централен район. Областите Търговище и Шумен са с най-благоприятно съотношение (80,0). С най-ниски стойности по този показател в СИР е област Добрич 68,0.
Таблица 18. Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 01.02.2011 година
Райони и области
|
Коефициент на демографско заместване (брой)
|
Коефициент на възрастова зависимост (%)
|
БЪЛГАРИЯ
|
70,0
|
46,5
|
Северозападен район
|
58,4
|
56,1
|
Северен централен район
|
65,2
|
48,6
|
Югоизточен район
|
71,8
|
49,7
|
Южен централен район
|
76,8
|
46,9
|
Югозападен район
|
67,8
|
45,9
|
Североизточен район
|
75,5
|
46,1
|
Варна
|
74,0
|
43,2
|
Добрич
|
68,0
|
46,3
|
Търговище
|
80,0
|
48,6
|
Шумен
|
80,0
|
46,3
|
Източник: НСИ
Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Показателят има ниска стойност в Североизточния район – 46,1 %. На областно ниво в най-благоприятно съотношение е област Варна – 43,2 %.
По отношение на образователната структура, една от водещите цели на общоевропейската стратегия „Европа 2020” е подобряване на образователното равнище на населението, по-специално намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението с висше или еквивалентно на висше образование.
Към 1.02.2011 година броят на лицата с висше образование в Североизточен район са 166 346 (18,5 %) и по този показател района е на второ място в страната след Югозападния район (27,7 %). Лицата завършили средно образование, към момента на преброяването, са 364 319 (40,5 %).
Значителни са вътрешнообластните различия в относителния дял на висшистите. Делът на високообразованото население в област Варна е най-висок 23,7 % поради влиянието на град Варна, който има едни от най-добрите образователни характеристики на населението в страната (30,6 % от населението е с висше образование). Останалите области са в по-неблагоприятно положение Шумен 14,5 % и Добрич 13,7 %. В най-неблагоприятно положение е област Търговище 11,5 %.
Обхватът на групата “никога непосещавали училище” е 11 989 души, или 1,3 % от населението на 7 и повече навършени години. Тревожен е фактът, че те никога не са се включвали в образователната система. Най-висок е делът на лица “никога непосещавал училище” в областите Добрич (2,1 %), и Търговище (1,5 %). Най-нисък е делът на лица “никога непосещавал училище” в област Варна 1,0 % и област Шумен 1,2 %.
1.4. Икономическа активност, заетост и безработица
1.4.1. Заетост и производителност на труда
Стойностите на коефициента на икономическата активност на населението в България са значително под средното равнище за ЕС-27. В СИР равнището на икономическа активност /66,1%/ е с около 10 пр.п. по-ниско от средноевропейското, но доближава по стойност средното за България. Сред районите от ниво 2, за 2011 г., СИР се нарежда на второ място след ЮЗР, чиято стойност /71.6%/ се доближава най – много до средното равнище за ЕС-27. На последно място е СЗР с 60.6%.
Диаграма 31
Източник: НСИ
|
Диаграма 32
|
В периода 2007-2010 г., коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в СИР варира между 67.9% през 2008 г., до най-ниската си стойност 66.1% през 2011 г., която е по-ниска и от стойността през 2009 г., въпреки че през 2010 г. се наблюдава малко увеличение с 0.2 пр.п.
На ниво NUTS 3, водеща по този показател за 2010 г е област Шумен със 70.5% /над средната за страната/, с което надминава и нивата на Варна, която за 2007 и 2008 г. е имала най-високите стойности в района, но за 2010 г. е със стойност 66.3% и бележи намаление. Намалява и стойността за Търговище /61.5%/, Добрич за 2010 г. отбелязва увеличение /66.1%/.
Диаграма 33
|
Равнището на заетост в България е с 4,5 пр.п. по-ниско от средното за ЕС-27 през 2010 г. Това е годината с най-голямо отклонение от средноевропейското ниво, тъй като за периода 2007-2009 г. различията намаляват. Това важи и за СИР., където отклонението за 2010 г. е 7.5 пр.п. Равнището на безработица в България е по-високо от средното за ЕС-27, само през 2010 г. е близко до нивата за еврозоната от 10,1%. През останалите години на периода страната ни има по-добри стойности на този показател от средноевропейските. СИР за целия изследван период е със стойности по високи от средните за страната и за ЕС, като през 2010 г. разликите се увеличават. Източник: Евростат, НСИ
|
Към момента Североизточен район е далече от изпълнение на Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020г.“, заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015г.) и в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”. Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 г. в СИР за 2011 г. възлиза на 61.0 % и отбелязва спад от 0.9 % п.п. на годишна база спрямо 2010 г. Средната за страната стойност за 2010 г. възлиза на 65.4 %, а за ЕС-27 – 68.6%, докато останалите пет района се движат в границите от 60.1% за Северозападен до 72.8 % за Югоизточен район.
Таблица 19: Коефициент на заетост на населението на 20-64 навършени години в %,
Статистически райони
|
2009
|
2010
|
2011
|
БЪЛГАРИЯ
|
62.6
|
65.4
|
63.9
|
Северозападен район
|
57.5
|
60.1
|
58.5
|
Северен централен район
|
57.9
|
60.4
|
59.8
|
Североизточен район
|
59.2
|
61.9
|
61.0
|
Югоизточен район
|
61.2
|
64.9
|
62.9
|
Югозападен район
|
70.4
|
72.8
|
71.2
|
Южен централен район
|
60.5
|
63.3
|
61.2
|
Източник: НСИ
Диаграма 34
Източник: НСИ
|
Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в Североизточен район за 2011 г. е 44,6%, по-нисък в сравнение със средния за страната (45,6%), което нарежда района на второ място след Югозападен район. Коефициентът на заетост в района намалява спрямо предходните години (48,3% за 2009 г. и 45,9% за 2010 г.). С най-висок коефициент на заетост е област Варна – 46,5 %, а с най-нисък – област Добрич 42,2%. Област Шумен за целия период е с най-ниски нива на заетост, но за последната година бележи ръст /42.3 %/. Варна единствена от района, е с нива на заетост по-високи от средните за България.
|
Диаграма 35
Източник: НСИ
|
Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години в Североизточен район за 2011 г. е 15,5% при среден за страната 11,2% и регистрира увеличение спрямо предходните години (10,4% за 2009 г. и 14.5% за 2010 г.), като по този показател СИР е на първо място в страната. Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2011 г. се отчитат известни отклонения от средното равнище за района, като областите Варна и Търговище са
|
под средното ниво за района, а областите Добрич и Шумен са над средното за района. С най-нисък коефициент на безработица в района е област Варна – 10,3%, а с най-висок коефициент на безработица в района е област Шумен – 26,5%.
Таблица 20: Коефициент на заетост и коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години към 31.12.2011 г.
Райони и области
|
Коефициент на заетост
(%)
|
Коефициент на безработица
(%)
|
БЪЛГАРИЯ
|
45.6
|
11.2
|
Северозападен район
|
38.9
|
12.5
|
Северен централен район
|
41.5
|
12.9
|
Югоизточен район
|
44.1
|
11.6
|
Югозападен район
|
52.6
|
7.3
|
Южен централен район
|
43.6
|
12.7
|
Североизточен район
|
44.6
|
15.5
|
Варна
|
46.5
|
10.3
|
Добрич
|
42.2
|
17.7
|
Търговище
|
45.4
|
12.6
|
Шумен
|
42.2
|
26.5
|
Източник: НСИ
Изводи:
-
Икономическата криза е повлияла по-силно върху българския трудов пазар в сравнение с ЕС, това се изразява в сравнително по-ниската степен на заетост в сравнение със средноевропейската с ясна тенденция към намаляване през периода 2007-2010 г. По отношение на СИР тази тенденция е по-силно изразена. За целия изследван период нивото на заетост в СИР е по–ниско от средното за България.
-
В национален контекст, след прекъсването през 2008 г. на тенденцията към намаляване на безработицата, през 2009 г. започва да формира тренд към бързо увеличаване, и още през 2010 г. надминава средноевропейското ниво. СИР по ниво на безработица е с най-лоши стойности в страната. Това е обяснимо донякъде и с по - отчетливото влияние на сезонните фактори. Единствено в област Варна коефициентът на безработица е по-нисък от средния за страната. Област Шумен е с най-лоши показатели.
1.5. Доходи
Доходите на населението в Североизточен район за 2010 г. са под средните за страната, като за едно лице средният годишен доход е 3 315 лв., а за страната е 3 648 лв., или с 333 лв. (9.1 %) по-малко.
Доходите на лице от домакинството от работна заплата за 2010 г. съставляват най-голям относителен дял – 49.7 % от общия доход, следвани от доходите от пенсии – 27.1 % и доходите от предприемачество – 5.2 %. Размерът и структурата на доходите показват значителни различия за различните области в района - общият годишен доход средно на лице за област Варна е 3 735 лв., за област Добрич – 3 013 лв., за област Търговище – 2 354 лв., за област Шумен – 3 308 лв.
Таблица 21: Общ доход на лице от домакинството за 2009 и 2010 г. (лева)
Райони и области
|
2009
|
2010
|
БЪЛГАРИЯ
|
3664
|
3648
|
Северозападен район
|
3505
|
3551
|
Северен централен район
|
3187
|
3216
|
Югоизточен район
|
3657
|
3315
|
Югозападен район
|
4286
|
4179
|
Южен централен район
|
3473
|
3487
|
Североизточен район
|
3358
|
3315
|
Варна
|
4020
|
3735
|
Добрич
|
2974
|
3013
|
Търговище
|
2373
|
2354
|
Шумен
|
2932
|
3208
|
Източник: НСИ
1.6. Образование
Системата от образователни институции в Северозападния район е сравнително добре развита. По данни на НСИ за 2011 г. на територията на района са разположени общо 355 образователни институции, като мрежата обхваща 348 училища, 1 самостоятелен колеж и 6 университета и специализирани висши училища.
Понастоящем в учебните заведения са спазени държавните образователни изисквания. Процесите на оптимизация на училищната мрежа поставят изисквания към създаването на защитни механизми по отношение на преструктурираните звена. Към момента за учебната 2011/2012 г. по данни на Министерството на образованието, младежта и науката в района има 131 средищни училища (област Варна 30, Добрич 35, Търговище 29, Шумен 37) и 9 защитени (Варна 1, Добрич 3, Търговище 4, Шумен 1). Те са елемент на социална защита и част от регионалната политика на ниво NUTS 4. Предоставянето на транспорт на учениците в задължителна училищна възраст, осигуряването на целодневна организация на учебния процес се оказват подходящи инструменти за създаване и гарантиране на по-добри условия за провеждане на качествен образователен процес.
Обектите на система “Висше образование” са силно поляризирани в територията на района, като в град Варна са разположени 5 университета и специализирани висши училища и в гр.Шумен - 1. Широкият спектър от специалности и прием в тях, не винаги е съобразен с потребностите на реалната икономика и третичния сектор.
Съществуващият научен потенциал извън висшите училища е ограничен, което не съдейства за развитие на иновативния капацитет на района. Броят на функциониращите организации в сферата на научноизследователската дейност в района е твърде малък и основно концентриран в област Варна. Научните институти, основно са разположени на територията на област Варна, респ. в гр. Варна са два - Институтът по океанология към БАН и Институтът по рибни ресурси към ССА. Има и два филиала на институти към БАН - на Националния институт по метеорология и хидрология и на Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика. Към Селскостопанската академия функционират Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево и Земеделски институт, гр. Шумен.
Все още системата на образованието в района не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката. В тази насока е необходимо мрежата от специализирани професионални гимназии и висши училища да бъде оптимизирана, за да се синхронизират резултатите от нейната дейност с очакванията на бизнеса. С цел повишаване на добавената стойност и конкурентоспособността на регионалното производство следва да бъде засилено развитието на приложните изследвания и иновативните технологии.
Таблица 22: Образователни институции за учебната 2011/2012 г. (брой)
Райони и области
|
Общо
|
Училища
|
Самостоя-телни колежи
|
Университети и спец.и висши училища
|
СИР
|
355
|
348
|
1
|
6
|
Варна
|
137
|
132
|
-
|
5
|
Добрич
|
87
|
86
|
1
|
-
|
Търговище
|
56
|
56
|
-
|
-
|
Шумен
|
75
|
74
|
-
|
1
|
Източник: НСИ
Предучилищното образование се осъществява в детските градини, които са целодневни, полудневни и седмични и за деца със специални образователни потребности и с хронични заболявания. Възрастта на децата, обхванати в детските градини, е 3-6 години. Преди първи клас обучението в подготвителна група или в подготвителен клас е задължително.
В СИР през периода 2007-2011 г. се наблюдава: увеличение на децата, посещаващи детските градини със 7.2 % (от 29 808 деца през учебната 2007/2008 г. на 31 959 деца през учебната 2011/2012 г.) ; намаление на детските градини със 18.4 % (от 423 през учебната 2007/2008 г. на 345 детски градини през учебната 2011/2012 г.) и увеличение на броя на педагогическия персонал, работещ в детските градини с 4.1 % (от 2757 през учебната 2007/2008 г. на 2871 през учебната 2011/2012 г.)
Таблица 23: Детски градини в СИР за учебната 2011/2012 г.
Области
|
Брой
|
Деца
|
Детски групи
|
Педагогически персонал
|
Детски учители
|
СИР
|
345
|
31959
|
1374
|
2871
|
2694
|
Варна
|
96
|
15639
|
623
|
1317
|
1225
|
Добрич
|
106
|
6440
|
296
|
580
|
548
|
Търговище
|
37
|
3939
|
188
|
404
|
377
|
Шумен
|
106
|
5941
|
267
|
570
|
544
|
Източник: НСИ
Нетният коефициент на посещенията в детските градини (измерен чрез дела на децата, посещаващи детски градини на възраст 3-6 години) в района е идентичен със средният за страната, но на областно ниво Варна изостава от средните показатели за страната и района. Средният брой деца на един учител в СИР 11.9 е почти идентичен със средният за страната, като на областно ниво Варна изостава. Средният брой деца в една група е 23.3, като отново има различия между областите.
Таблица 24: Показатели за детски градини през учебната 2011/2012 г.
Области
|
Нетен коефициент на записване на деца в детски градини - %
|
Бр.деца/1 учител
|
Бр. деца / 1 група
|
България
|
81.5
|
12.3
|
23.7
|
СИР
|
81.6
|
11.9
|
23.3
|
Варна
|
79.4
|
12.8
|
25.1
|
Добрич
|
83.6
|
11.8
|
21.8
|
Търговище
|
83.2
|
10.4
|
20.9
|
Шумен
|
84.9
|
10.9
|
22.2
|
Източник: НСИ, изчисления НЦТР
Като цяло може да се обобщи, че в областта на предучилищното образование се наблюдават положителни промени. Повишава се достъпът до услугата и ефективността на функциониране на заведенията.
По-нататъшните усилия трябва да се насочат към поддържане на съществуващите тенденции, като приоритетно се решат проблемите с достъпа в градовете и особено в областните центрове (Варна), както и в малки, периферни общини.
1.7. Здравеопазване
В Североизточния район системата на здравеопазването е сравнително добре развита и като цяло покрива нуждите от здравна помощ на региона. На територията на района се намират 37 болнични заведения с капацитет общо 4 617 легла. Извънболничната помощ разполага с 277 заведения – диагностично-консултативни центрове, стоматологични центрове, медико-диагностични и технически лаборатории (с 156 легла), като здравни услуги се предлагат и в 20 други здравни и лечебни заведения (с 845 легла).
Във вътрешнорегионален план голяма част от здравната мрежа се концентрира в област Варна (гр.Варна), относително по-малка – в областите Добрич и Шумен и най-малка в област Търговище.
Таблица 25: Здравна мрежа към 31.12.2011 г.
Статистически райони, области
|
Болнични заведения
|
Лечебни заведения за извънболнична помощ
|
Други здравни и лечебни заведения
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
брой
|
легла
|
България
|
344
|
47 391
|
1 770
|
924
|
150
|
4 546
|
Североизточен район
|
37
|
4 617
|
277
|
154
|
20
|
845
|
Варна
|
16
|
2 273
|
173
|
108
|
9
|
379
|
Добрич
|
9
|
867
|
32
|
24
|
4
|
160
|
Търговище
|
5
|
643
|
29
|
8
|
3
|
100
|
Шумен
|
7
|
834
|
43
|
14
|
4
|
206
|
Източник: НСИ
Таблица 26. Болнични заведения към 31.12.2011 г.
Статистически райони,
области
|
Общо
|
Многопрофилни болници
|
Специализирани болници
|
Брой
|
Легла
|
Брой
|
Легла
|
Брой
|
Легла
|
България
|
344
|
47 391
|
167
|
31 546
|
148
|
13 265
|
Североизточен район
|
37
|
4 617
|
16
|
3 304
|
18
|
1104
|
Варна
|
16
|
2 273
|
5
|
1 630
|
11
|
643
|
Добрич
|
9
|
867
|
5
|
627
|
3
|
160
|
Търговище
|
5
|
643
|
3
|
582
|
2
|
61
|
Шумен
|
7
|
834
|
3
|
465
|
2
|
240
|
Източник: НСИ
На територията на Североизточен район има общо 4 специализирани лечебни заведения с основен предмет на дейност оказване на спешна медицинска помощ (ЦСМП), по 1 в четирите областни града (Варна, Добрич, Търговище и Шумен) и 25 ФСМП (Филиал за спешна медицинска помощ)
В предоставянето на услуги в системата на извънболничната помощ за всички области се наблюдава недостиг на здравни услуги и недостатъчно добра организация на медицинската помощ и грижи в периферните и отдалечените населени места.
Таблица 27: Лечебни заведения за извънболнична помощ към 31.12.2011 г.
Статистически райони, области
|
Общо
|
Диагностично- консултативни центрове
|
Медицински центрове
|
Самостоятелни медико- диагностични и медико- технически лаборатории
|
Дентални центрове
|
Медико-дентални центрове
|
Други лечебни и здравни заведения
|
Брой
|
Легла
|
Брой
|
Легла
|
Брой
|
Легла
|
Брой
|
Брой
|
Брой
|
Легла
|
Брой
|
Легла
|
България
|
1 770
|
924
|
121
|
263
|
559
|
617
|
1 006
|
49
|
35
|
38
|
150
|
4 546
|
Североизточен район
|
277
|
154
|
14
|
42
|
95
|
109
|
153
|
12
|
3
|
1
|
20
|
845
|
Варна
|
173
|
108
|
10
|
20
|
62
|
85
|
88
|
11
|
2
|
1
|
9
|
379
|
Добрич
|
32
|
24
|
2
|
20
|
9
|
4
|
21
|
-
|
-
|
-
|
5
|
180
|
Търговище
|
29
|
8
|
1
|
2
|
11
|
6
|
17
|
-
|
-
|
-
|
3
|
100
|
Шумен
|
43
|
14
|
1
|
-
|
13
|
14
|
27
|
1
|
1
|
-
|
4
|
206
|
Източник: НСИ
През 2011 г. броят на лекарите в Североизточния район е 3 589, броят на медицинските специалисти по здравни грижи е 5 820, а 729 са лекарите по дентална медицина.
В района общият показател за осигуреност през 2011 г. на десет хиляди души от населението с лекар е 37.3 броя, на лекарите по дентална медицина – 7.6 броя и на медицинските специалисти по здравни грижи – 60.5 броя.
Населението в СИP, обслужено през 2011 г. от един лекар е 268 човека, т.е. с 10 по-малко от средния показател за страната - 258 човека. Населението, обслужено от един стоматолог в района е 1320 човека, т.е. с 219 човека повече от средния показател за страната – 1 101. По тези два показателя СИР се нарежда на трето място сред останалите райони и продължава да заема средно ниво за страната по осигуреност със здравни грижи.
По области разпределението е следното: с най-добри показатели, при това чувствително над средните за района е област Варна, съответно 222 човека се обслужват от един лекар, а един стоматолог обслужва 1071 човека. Останалите три области са с показатели значително под средните за СИР.
Таблица 28. Медицински персонал към 31.12.2011 г.
Статистически райони, области
|
Лекари
|
Население на един лекар
|
Лекари по дентална медицина
|
Население на един лекар по дентална медицина
|
Медицински специалисти по здравни грижи
|
България
|
28 411
|
258
|
6 655
|
1 101
|
47 427
|
Североизточен
|
3 589
|
268
|
729
|
1 320
|
5 820
|
Варна
|
2 135
|
222
|
443
|
1 071
|
3 047
|
Добрич
|
533
|
353
|
121
|
1 554
|
964
|
Търговище
|
365
|
328
|
64
|
1 873
|
710
|
Шумен
|
556
|
323
|
101
|
1 779
|
1099
|
Източник: НСИ
През 2011 г. в СИР са одобрени за безвъзмездно финансиране на здравни заведения и здравна инфраструктура 4 проекта в общините Варна, Шумен, Балчик и Омуртаг, по Оперативна програма регионално развитие, Приоритетна ос 1, процедура „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни и общински лечебни заведения в градски агломерации”.
Сподели с приятели: |