Много активен е глаголът боря се/ бороться: С кризисом отныне будет бороться тандем в лице Д. Медведева и Вл. Путина. (Ит. 1.6.2009); Армения - Турция: вчерашние враги станут вместе бороться с кризисом (РГ 9.4.2009); США отказались помогать Европе бороться с кризисом (КП 22.4.2012)
Единични са примерите с други милитарни М.: Лидерите на еврозоната имат само няколко седмици, за да избегнат икономическата катастрофа. Затова трябва да извадят "голямата базука" и да разрешат проблемите на дълговата криза. Това предупреди в интервю за "Файненшъл таймс" премиерът на Великобритания Дейвид Камерън. (Дневник 10.10.2011)
Сравнително редки са и М. от областта на семейно-любовните отношения, макар че те могат да се смятат за “очаквани” при обсъждането на икономическите проблеми в Европейския съюз, определян често като семейство. Тези М. също са по-активни в българския МД, тъй като темата за европейското семейство е по-актуална за България. ожем да посочим интересен пример за състоянието на европейското семейство в условията на Кр., в който има разгръщане на метафоричния образ: Обратно, обединеното европейско семейство (ЕС, ако не се досещате) все повече придобива контурите на истинско семейство. В смисъл, че семейството все по-често се раздира от скандали, че жената все по-често гълчи липсата на спестовност у мъжете и че мъжете все по-усърдно гледат настрани (и българинът също, разбира се - еврото вече не е бленуваната му цел). И макар семейството да изглежда все по-малко сплотено от взаимна любов, публичните признания във вечна вярност стават все по-гръмки, а бракът - все по-нерушим на база на взаимните окови. Г-жа Меркел ги обобщи така: европейското семейство изживява "най-тежкото си изпитание за последните десетилетия", но заради кризата пък "се сплотява". Сплотява?! Не съвсем, не съвсем. Още повече че "криза" и "рецесия" са двете думички, които клатят и ще клатят дълго време общата европейска лодка. (Станд. 10.1.2012)
Интересна употреба имат М. от модела “Път”, по-конкретно от фрейма “Превозно средство”, също активен в съвременния МД, особено в българския [Цонева 2012; Чудинов 2001, 2005].
Движението напред, т.е. развитието на Европейския съюз, все по-често е забавено заради Кр., бушуваща в европейските страни: Втренчени в краката си, за да не се спънат точно преди президентските избори във Франция през пролетта и общите избори в Германия догодина, Саркози и Меркел вече не виждат пътя, по който ни водят. Те изгубиха до голяма степен усета си на европейски ръководители и се смалиха до национални политици. (Сега 17.1.2012)
М. от модела “Път” доста често се използуват за отражение на известната идея “Европа на две скорости”, появила се неотдавна и представена като средство за решение на кризисните прояви в рамките на ЕС. В българския МД тази идея се анализира най-често в ироничен или открито негативен план, което се постига и чрез използуването на М. Ср. например откъс от текста Eвропа се движи на 6 скорости, България още търси "петото гориво": Клишето "Европа на две скорости" се оказа не само изтъркано, но и невярно. Европейските държави всъщност се движат по групи в шест отделни ленти, а България е сред онези, които пъплят близо до аварийната. Такава "пътна" обстановка очертава прелюбопитната класация The Catch Up Index - Индекс на настигането/догонването. България се намира в "шеста глуха" - изразът идва тъкмо на място, когато говорим за пътища. Макар че според изследването с магистралите сме горе-долу добре - не можем да се мерим със Словения например, но поне изпреварваме Румъния и Турция, Полша и Латвия. По "други пътища" обаче България е непоклатимо последна. (Сега 9.2.2012)
Внимание тук заслужават и други интересни текстове, посветени на тази идея; един от тях е текстът Карикатури (Д. Иванов), част от който ще цитираме: Промени настъпиха. Забравени са някогашните принципи за европейска солидарност. Забравени са и някогашните карикатури. В "Икономист" - гребци в ял шесторка в бурното море под ироничен надпис "Ще гребем дружно. Или ще потънем дружно". Дали карикатуристът е имал прозрение? Великобритания не беше в Общия пазар, напъваше да му е противотежест като най-влиятелна в една зона на свободна търговия заедно с още шест държави: "the outer seven" в противовес на "the inner six" (шестте, които постепенно станаха сегашните 27 в ЕС). Карикатуристите рисуваха и шесторката, и седморката като многонационални ескадри. В ескадрата на "шестте" най-отзад се влачеше италианският кораб; в опашката на ескадрата на "седемте" креташе една португалска каравела от времето на Колумб. <…> Забравете за европейската ескадра. Очертава се Европа на две скорости. Дори на три. На по-бавна скорост от челниците ще са новоприсъединилите се от соцлагера. На най-бавна скорост Румъния и България. България - последна, щото е най-бедната в ЕС. Почнат ли корабите да се движат на различни скорости, няма ескадра. Има отделни кораби, всеки един по-уязвим, отколкото, ако е в ескадрата. (Сега 23.11.2011)
Важно място в дискурса на Кр. заема “морската” метафорика. Една от най-интересните М. тук се отнася към фрейма “Превозни средства” – М. кораб. Светът като цяло, Европейският съюз, отделни държави и икономики често се осмислят като кораб (по-рядко – като лодка), който плува в морето (океана) на икономиката; в повечето случаи морето (океанът) са представени като опасна, враждебна среда, в която корабът потъва в резултат на буря, щорм, сблъсък с айсберг и т.н.: “Инициатива 2020” стартира в условия на дълбока финансова криза, която ни отнася като малка лодка в огромния разбушуван океан на глобалните процеси. (Кап. 10.6.2009)
Важно е да отбележим, че тези М доста често се съчетават в рамките на текста с М. от модела “Природа”, преди всичко от фрейма “Природно бедствие”, назоваващи водни стихии и морски катастрофи.
Примерите с подобни М. са много и доста ярки: Пинко, розовата пантера си крачи напред, неразбрал, че стъпва в празното преди да цопне в морето...Капитаните на световните финанси и те. Не са разбрали или се правят, че не са. Оркестърът свири, корабът потъва. Само да няма паника. "Don't panic!", ако си спомняте "Пътеводителя на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс. (Сега 1.2.2012); Гръцкият кораб бавно потъва (Мон. 12.1.2012)
Като потъващ кораб, най-често като “Титаник” се представят конкретни европейски страни, затъващи в Кр.: Исландия като “Титаник”; Правителството на “ледената страна” бе пометено от финансовата криза, също като легендарният кораб – от айсберга. (Тема 2.2.2009)
Сподели с приятели: |