Съдържание увод закон №1

на планината,
чиито върхове се
белеят,
покрити
от вечен сняг.“ „Хм
-
промърморил
вечно
намръще-
ният оръженосец
на своя рицар,
-
потокът е доста
буен и пълноводен.
Сигурно е много
дълбоко тук. Ала
въпреки всичките
тези опасности ще
трябва да се гмурнем
в бързея и да се
доберем до отс-
рещния бряг. Но не
мога да си обясня
защо трябва да се
мъкне на ръце ня-
какъв каменен слон?
За пръв път се
сблъсквам с толкова
нелепа приумица!“
Още веднъж огледал
слона на
срещуположния бряг
и на бърза ръка
преценил, че ще може
да носи тежката
статуя най-много на
четири стъпки. Но да
дотътри тази гра-
мада до високата
планина? О, не, това
не било по силите на
нито един великан,
освен ако слонът не
беше дребен като
джудже, за да може
да се побере на
дланта... Само че
какъв подвиг би било
носенето на слон-
джудже в ше-
опасности. Подплашеният от преследващите го ловци дивеч сам се напъхва в капана.
Колебанието забавя вашето настъпление, докато
смелостта го ускорява. Когато решите .да отделите време, за да обмислите по-внимателно плановете си и да претеглите всички „за“ и „против“, вие давате възможност и на противника да стори същото. Ако сте много страхлив, вашите противници ще се нахвърлят върху вас с удвоена енергия.
Но ако сте по-смел, всичко ще бъде различно - няма да има закъснения или отлагания. Бързото и енергично нападение не позволява на врага да Си поеме дъх. Ако например сте решили да съблазните някого, колебанията почти винаги водят до фатални последици. При смелите опитите за съблаз- няване много по-често се увенчават с успехи, защото на ухажвания обект просто не му остава време за размишление.
Смелостта ще ви помогне да се отделите от стадото.
Вашите смели действия ще ви превърнат в личност с характер и ще изглеждате в очите на околните като издигнат на непостижимо висок пиедестал. Докато страхливецът е безцветен като избелял тапет, смелчакът мигновено привлича всеобщото внимание, а властта обича само тези, които умеят да печелят вниманието на околните. Ние просто не можем да откъснем погледите си от героите, защото с нетърпение очакваме следващия им подвиг.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През май 1925 г. петима от най-изтъкнатите предприемачи, търгуващи с метални отпадъци в цяла
Франция, били поканени на „официална, но строго конфиденциална среща“ с един от директорите на направления в Министерството на пощите. Срещата била в хотел Крийон - един от най-изис- каните хотели в
Париж. Щом предприемачите се събрали във фоайето на хотела, веднага били отве-
386

дени в луксозен апартамент на последния етаж, където ги посрещнал елегантно облечен господин, който се представил като Виктор Лустиг, директор от
Министерството на пощите.
Бизнесмените нямали представа защо били поканени на тази среща и изгаряли от любопитство. Едва след задължителния аперитив директорът им обяснил за какво става дума. „Господа - започнал той, - възникна един нетърпящ отлагане проблем, който обаче изисква пълна секретност. Правителството е решило да се отърве от
Айфеловата кула!“ Предприемачите го слушали смаяно и безмълвно, докато директорът продължил да им обяснява с хладен делови тон - според последните проверки
Айфеловата кула отчаяно се нуждаела от солиден ремонт.
Първоначално кулата била замислена като временно съоръжение - само за Световното изложение през 1889 г.
Разходите по поддържането й се увеличавали с всяка измината година, а сега, в разгара на поредната финансова криза, правителството нямало откъде да намери необходимите милиони. Мнозина парижани ненавиждали Айфеловата кула и с радост щели да приветстват нейното демонтиране. С течение на времето дори и туристите ще забравят за нея, макар че тя ще остане на картичките и фотографиите. „И така, господа, вие сте поканени на тази конфиденциална среща - завър- шил мосю Лустиг, - за да ви се даде възможност да предложите на правителството своите оферти за изкупуването на Айфеловата кула. Обаче никъде нищо не трябва да разгласявате за информацията, която ви се предоставя на тази среща, понеже опозицията дебне всяка стъпка на правителството и няма да пропусне да организира кампания във вестниците в подкрепа на идеята за запазването на символа на Париж.“
След това им раздал папки с копия от прави- телствения отчет, изпъстрени с таблици и данни за тонажа на метала, използван за построяването на кулата.
Очите им едва не изхвръкнали от орбитите, когато се заели трескаво да пресмятат колко биха спечелили, ако превърнат този символ на Париж в купища старо желязо.
След това Лустиг ги отвел при очакващата ги лимузина, за да се поразходят до

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: