Съдържание увод закон №1



Pdf просмотр
страница205/400
Дата07.11.2022
Размер5.4 Mb.
#115489
ТипЗакон
1   ...   201   202   203   204   205   206   207   208   ...   400
48 Закона на властта
дълбоко проник-
новение. Щом била
задоволена горещата
му молба, мъдрецът
промълвил
с
дълбокомислено
из-
ражение на лицетс
си: „Велики хане,
моят
скъпоценен
съвет е: никога не
започвай нещо, ако не
можеш да отгатнеш
какъв край ще те
очаква!“
Щом чули тази
изтъркана мъдрост,
всички придворни от
свитата на хана
гръмко се разсмели и
припомнили на хана,
че единствената
мъдрост на този
странстващ просяк
се свеждала само до
хрумването му да
поиска предва-
рително възнаг-
раждението си -
доста щедро за един
толкова банален
съвет. Обаче ханът
гневно смръщил
вежди и сърдито
процедил през
стиснатите си зъби:
„ Още е много рано за
вас да се смеете!
Съветът на този
мъдър странник
никак не е глупав!
Никой от вас не е
способен да обмисля
грижливо какви ще
бъдат последиците
от моите заповеди,
преди да се заеме с
405


изпълнението им. За
разлика от вас аз
ценя много високо
този разумен съвет.“
Така ханът решил да
запомни
добре
мъдрия съвет и да го
прилага, когато се
разпорежда
със
съдбите
на
подчинените
си.
Дори заповядал да го
изпишат
с
позлатени букви на
стената в двореца
му и да го гравират
върху сребърния му
поднос. Не след дълго
в двореца се надигнал
таен заговор срещу
хана.
Съзаклятни-
ците дълго умували
как да убият хана,
без
да
рискуват
главите си. Накрая
решили да използват
придворния лекар -
обещали му да го
провъзгласят
за
велик
везир,
ако
прободе
хана
с
ланцет, намазан с
отрова.
Когато
настъпил денят за
поредното
кръвопускане
-
обичайна процедура
за поддържане на
хана в добро здраве, -
лекарят
взел
сребърния
поднос,
видял надписа върху
него: „Никога не
започвай нещо, ако
не можеш да от-
гатнеш какъв край
же би защото се досещал, че планът на Балбоа предварително е обречен на провал. По време на този втори поход начело с Балбоа загинали стотици войници, а дървеният материал за корабите изг- нил от проливните дъждове. Но както винаги Балбоа не искал да се примири
- очевидно нямало сила на земята, която да го принуди да се откаже от мечтата си - и след като се добрал до брега на Тихия океан, наредил на войниците си да секат дърве- та за строеж на корабите. С него обаче останали прекалено малко войници, изтощени до смърт, затова бил принуден отново да се върне в порт Дари- ен.
Педрариас поканил Балбоа да обсъдят плановете за следващите действия. В околностите на лагера Балбоа се натъкнал на стария си приятел Франсиско Писаро, който го придружавал по време на първата му експедиция, когато бил открит Тихият океан. Обаче срещата с Писаро била само уловка, за да се приспи бдителността на Балбоа.
Писаро водел със себе си стотина войници, които заобиколили Балбоа, арестували го и го върнали в резиденцията на Педрариас, който го обвинил в подстрекателство към бунт. След няколко дни Балбоа бил посечен, заедно с най-верните му последователи. Години по-късно Писаро се добрал до Перу, а заслугите на нещастния Васко Нуньес де Балбоа били напълно забравени.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето хора се поддават най-вече на подтиците на сърцето си, а не на повелите на хладния разум. Техните планове никога не са добре изяснени и когато се сблъскат с неочаквани препятствия, не им остава друг изход, освен да импровизират. Подобни импровизации обаче само ги тласкат към следващия провал и никога не могат да заменят грижливото обмисляне на плановете поне няколко хода напред.
Балбоа мечтаел за слава и богатства, но е имал доста смътен план как да се сдобие с тях. Почти били забравени безумно смелите му походи и откриването на Тихия океан, защото той дръзнал да сто-
406

ри това, което в света на властта се смята за смъртен грях
- не стигнал до края и оставил на другите възможности да вземат превес над него. Един мъж, наистина отдаден безрезервно на амбициите си за власт, би трябвало да бъде достатъчно разумен и да предвиди отдалеч подобни опасности - съперниците за славата от приказните завоевания, хищниците, настръхващи само щом чуят да се говори за злато. Балбоа не би трябвало да споделя с кого- то и да било, че бил узнал за тайните на инките, преди да е завоювал Перу. Само тогава би могъл да разчита, че ще опази богатството си, славата си и главата си. След като
Педрариас се появил на сцената, този амбициозен и безскрупулен губернатор заговорничел неуморно срещу
Балбоа. Целта, която преследвал, била да го екзекутира или поне да го хвърли в затвора, преди сам да поеме командването на войските и да завладее Перу. Обаче в този решителен миг Балбоа не можел да мисли за нищо друго освен за бъдещите си завоевания и както винаги реагирал емоционално, защото не бил способен да обмисля предварително ходовете на враговете си.
Каква полза би имал всеки от нас, ако таи в сърцето си някаква безумно смела мечта, след като другите няма да пропуснат да му отнемат славата и почестите? Никога не бива да стигате до замъгляване на разсъдъка, като разчитате само на мъгляви копнежи. Най-полезно е да планирате всичко в детайли чак до финализирането му.


Сподели с приятели:
1   ...   201   202   203   204   205   206   207   208   ...   400




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница