Съдържание увод закон №1

ЦАРЯТ, МЪДРЕ-
ЦЪТ СУФИСТ И
ХИРУРГЪТ
В древността ца-
рувал
могъщ
та-
тарски хан. Един ден
ханът решил да се
поразходи
из
обширните си вла-
дения
заедно
с
пищната си свита от
най-изтъкнати
местни водачи. Но на
пътя ги пресрещнал
странстващ мъдрец
от
сектата
на
суфисти- те, който
веднага се провикнал в
лицето
на
хана:
„Който ми подари
сто
жълтици,
в
замяна ще получи от
мен мъдър съвет!“
Ханът се спрял и
запитал странника:
„Мъдри човече, какво
толкова умно може да
се купи за някакви си
стотина жълтици?“
„Господарю - ниско се
поклонил мъдрецът, -
заповядай на твоя
ковчежник да ми брои
стоте
жълтици!
Тогава аз веднага ще
ти отговоря, без да
скривам дори частица
от
истината!“
Ханът решил да се
вслуша в думите на
непознатия, защото
очаквал
да
научи
някакво необикнове
ведеш, за да напълниш шепите си със злато. Индианците наричали тази легендарна земя Биру, но на испанците начело с Балбоа това нечувано от европейците досега име прозвучало като
Перу.
Обхванат от трескаво предчувствие, че този път мълчаливите туземци са се изпуснали и са му разкрили една изключително важна тайна, Васко Нуньес де Балбоа веднага решил да прекоси гъстите панамски джунгли и така да стане първият европеец, който ще потопи нозете си в загадъчното необятно море, скрито нейде на запад. А оттам трябвало само да се спусне по неизследвания бряг и да се добере до обвитото в приказни легенди Биру или Перу, да се наведе и да започне да граби златото с пълни шепи - по една шепа за себе си и по една за испанската корона, както повелявали обичаите от онази епоха - епохата на авантюристите и конквистадорите. Ако успее да завоюва за славата на Испания тази злато- носна мина, ще спечели вечната признателност на краля и ще стане баснословно богат. Имало само една пречка - на всяка цена трябвало да се добере до Перу, преди да бъде заловен и окован във вериги от испанските войници.
Така през 1513 г. Балбоа потеглил начело на малоброен отред, наброяващ само 190 войници. По средата на маршрута, насред тесния провлак, на около 145 км от началната точка на прехода, с Балбоа останали само шестдесет войници - другите не могли да издържат тежките условия в джунглите. Особено опасни се оказали кръвожадните насекоми, невижданите проливни дъждове и маларията. Накрая, когато се добрали до билото на най- високия хребет, Балбоа пръв от всички европейци видял безбрежния Тихи океан. Няколко дни по-късно той нагазил във водите на океана, облечен в тежка ризница, понесъл знамето на Кастилия, за да обяви всички тези земи, води и острови за вечни владения на испанската корона.
Местните индианци го посрещнали с радостни викове и струпали пред нозете му късове злато, скъ- поценни камъни и великолепни перли. Никога дотогава
Балбоа не бил сънувал такива приказни съкровища. Когато запитал туземците откъде са измъкнали всичко това, те посочили на юг, към земи-
404

те на инките. Но Балбоа разполагал с много малко войници. Решил да се върне в порт Дариен, да изпрати диамантите и златото в Испания като доказателство за добрата му воля и след това да поиска многобройна войска, за да може най-после да завоюва легендарното
Елдорадо.
Когато до Испания достигнала вестта за подвига на
Балбоа, за мъчителния преход през джунглите и за откриването на западния океан и най-вече за намеренията му следващия път да се добере до бленуваното Елдорадо, доскорошният престъпник веднага се превърнал в национален герой. Моментално го обявили за губернатор на всички завоювани напоследък земи в Централна и
Южна Америка. Но преди кралят и кралицата да получат вестта за неговото откритие, те били изпратили нова флоти- лия, командвана от Педро Аирас Давила, известен с псевдонима си Педрариас, като му връчили заповедта да арестува Балбоа с обвинение в убийството на Франциско де Енцисо и сам да поеме управлението на новата колония. Когато Педрариас стигнал до бреговете на
Панама, той научил, че грехът на Балбоа бил опростен и че сега Педрариас трябва да' споделя властта с доскорошния престъпник.
През това време Балбоа не можел да се успокои, измъчван от мечтите за златото. Не можел да мисли за нищо друго освен за Елдорадо. В преследването на тази цел той неведнъж рискувал живота си, така че да сподели славата и богатствата с някакъв новопристигнал от
Испания кралски наместник било непоносимо мъчително за него. Освен това скоро установил, че Педрариас имал доста тежък характер и самият той също не бил доволен от решението на краля. На Балбоа за втори път не му ос- тавало нищо друго, освен пак да поеме инициативата в свои ръце - затова Балбоа предложил на Педрариас да го оставят да потегли отново през джунглите, само че този път с по-многобройна войска заедно с инструменти и материали за строеж на малки кораби. Възнамерявал да се добере до брега на Тихия океан, там да изгради няколко гемии и с тях да продължи на юг, към Перу, за да завоюва империята на инките. Изненаданият Педрариас нямал друг изход, освен да се съгласи с този дързък план - мо но

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: