ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

те ли си онзи
мъдрец, когото
срещнахме на пътя?
Същия, който ми
даде срещу сто
жълтици един мъдър
съвет? Тогава вие му
се присмяхте и го
нарекохте стар
глупак. Сега пак ли
ще му се присмеете
заради неговия
съвет, който се
оказа най- мъдрата
мисъл, която съм
научил през целия си
живот?“
„КЕРВАНЪТ НА
БЛЯНОВЕТЕ“,
ИДРИСШАХ, 1868 г.
„Този, който се
доверява на предс-
казателите за сво-
ето бъдеще, неволно
се обрича да бъде
занапред зависим от
очакванията на
предсказателите
относно бъдещите
събития, които
могат да се окажат
много по- значими
от това, което
предсказателите
споделят пред всеки
техен посетител. “
УОЛТЪР БЕНДЖАМИН
(1892-
1940 г.)
само по себе си гарантирало, че останалите германски държавици завинаги ще останат слаби, разпокъсани, лишени от политическа самостоятелност. Бисмарк обаче твърдо вярвал, че Прусия е предопределена за много по- значима роля, вместо да остане за вечни времена смирен слуга на омразната му Австрия.
Ето как Бисмарк започнал своята изключително сложна игра. Първият му ход бил да започне война с миролюбивата Дания, за да върне на Прусия някогашните й северни владения - провинциите Шлезвиг и Холщайн.
Той знаел, че подобни териториални претенции могат да разтревожат Франция и Англия, затова предвидливо поканил Австрия да се включи във войната - това му осигурило повод да обяви, че прусаците са решили да освободят Шлезвиг и Холщайн не за да погълнат тези територии, а за да ги присъединят към Германската феде- рация. За няколко месеца станал ясен какъв ще е изходът от тази война между двамата неравностойни съседи и чак тогава Бисмарк предявил своите прикривани досега претенции - двете северни провинции трябвало да бъдат включени в състава на прус- кото кралство. Разбира се, австрийците се разгневили от вероломния ход на пруския първи министър, но накрая склонили на предлагания им от Бисмарк компромис - отначало се съгласили Прусия да владее Шлезвиг, а за Австрия да остане Холщайн, но след още една година отстъпили и провинция Холщайн в полза на настойчивите прусаци (срещу прилична финансова компенсация). Светът със затаен дъх следял как позициите на Австрия отслабвали от ден на ден, докато силите на Прусия укрепвали все повече и повече.
Но най-дързък бил следващият ход на Ото фон
Бисмарк: през 1866 г. той успял да убеди своя сюзе- рен - краля на Прусия Вилхелм I - да обяви, че Прусия ще напусне Германската федерация. Всъщност това напълно неочаквано решение означавало на практика да се обяви война на Австрия, която дотогава оглавявала тази федерация. Срещу тази коварна идея на Бисмарк се надигнала вълна от възмущение в самата Прусия - срещу неговата политика се обявили кралицата на Прусия, синът й
408

(пруският кронпринц, или престолонаследникът на трона на Вилхелм I), както и принцовете от повечето германски владения, включени в състава на Германската федерация. Бисмарк обаче не се изплашил от гласовете, надигащи се срещу неговата политика. Благодарение на твърдия си курс първият министър накрая постигнал целта си - приготовленията били в пълен ход и след нечувано кратка военна кампания (само за седем седмици!) Прусия, чиято армия била много по- боеспособна, за пръв път в историята си победила надменната Австрия. Пруският крал и неговите генерали дори поискали армията да продължи напред победния си марш чак до Виена, за да могат да отнемат от Австрия колкото можело по- значителна територия. Но Бисмарк, най-далновидният политик в онази епоха, благоразумно ги спрял - сега бил настъпил моментът да наметне мантията на миротворец, загрижен за съдбата на двата братски народа. В резултат на тази благоразумна политика станало възможно да се подпише мирен договор с Австрия, който гарантирал пълна независимост на Прусия като доминираща сила сред всички германски държави. Сега Бисмарк можел да си позволи да издигне Прусия като водеща политическа и военна фигура в състава на новосформираната
Обединена северна германска федерация.
Изплашени от решителното прекрояване на картата на Европа, французите и англичаните започнали да сравняват Бисмарк с вожда на хуните Атила, наричан от римляните Бич Божий. След като веднъж бил стъпил на пътеката на войната, кой би могъл да спре победоносното му настъпление? И наистина само след три години Бисмарк провокирал Франция и тя била принудена да обяви война на
Прусия. Най-напред се престорил, че одобрява анексирането на Белгия от
Франция, но в последния момент променил коренно мнението си. Като играел ловко играта на котка и мишка, той успял да вбеси френския император Наполеон
III и в същото време да подтикне своя господар - пруския крал - да обяви война на
Франция. Така че никой не се изненадал, когато през 1870 г. избухнала Френско- пруската война. Новосформираната Обединена северна германска федерация с въодушевление се хвърлила във войната срещу Франция. Отново била пусната в ход отлично смазаната пруска военна машина, създадена, за да стъпква всичко по пътя си. За няколко месеца прусаците стигнали на двадесетина километра от
Париж. Въпреки че Бисмарк се противопоставял на предложенията да се завладеят изконни френски земи, пруските генерали успели да го убедят, че двете спорни гранични области - Елзас и Лотарингия - на всяка цена трябвало да станат неотделими части от Обединената северна германска федерация.
Всички в Европа вече тръпнели от страх, докато напрегнато се опитвали да отгатнат какъв ще бъде следващият ход на пруската ламя, предвождана от
Бисмарк, когото вече наричали Железния канцлер. Всъщност Ото фон Бисмарк вече не бил канцлер, защото само една година по-къс-
409

но Бисмарк основал Германската империя. Като пръв неин император бил коронясан пруският крал Вилхелм I, а Бисмарк бил обявен за принц. Но след това се случило нещо странно - войнственият дотогава Бисмарк изведнъж започнал да настоява повече въобще да не се воюва. И докато останалите европейски велики сили с трескаво заграбвали колонии в останалите континенти, принц Бисмарк настойчиво съветвал германския император да не ламти за колониални завоевания. Мъдрият политик желаел за Германия да бъде гарантирана сигурност в рамките на променената Европа и за него това било много по-важно от завоюването на нови територии в далечни земи. През останалите години от своята кариера той се стремял главно към опазването на мира и към предотвратяването на нови военни конфликти. Всички си мислели, че Бисмарк се е променил с напредването на възрастта си и че омекнал с течение на годините. Никой не бил в състояние да проумее, че именно това бил финалът на неговия добре замислен и изпипан план.
ТЪЛКУВАНЕ
Има една съвършено простичка причина, поради която повечето хора никога не могат да проумеят кога да атакуват: те просто нямат представа към какво всъщност се стремят. След като постигнат първата си победа, веднага започват да жадуват за още и още триумфи. На тях дори може да им се струва нахално, ако някой им заяви, че именно сега са длъжни да спрат.
Още от началото на своята политическа кариера Бисмарк се заел да преследва една основна цел: да създаде независима германска държава начело с кралство Прусия. Именно затова той предизвикал войната с Дания - не толкова да завоюва от нея неголямата територия на двете погранични, оспорвани от векове северни провинции Шлезвиг и Холщайн, колкото да събуди националистическите чувства на прусаците и да обедини страната под егидата на пруския крал. След това се заел с подстрекателствата, които неминуемо щели да доведат до избухване на война със съседна Австрия, където обаче залогът бил много по-сериозен - пълната независимост на Прусия - след разгрома на австрийската армия ръцете на
Бисмарк били напълно развързани. Именно заради тази изключително важна перспектива умният канцлер отказал да поддържа настояванията на краля и на генералния щаб да бъдат заграбени повече австрийски територии. Накрая Ото фон
Бисмарк разпалил войната с Франция, за да обедини напълно разпокъсаните от няколко столетия германски кралства и княжества, херцогства и графства, както и десетки още по-дребни суверенни владения.
След като постигнал заветната си цел, Бисмарк прекратил завоевателната си политика спрямо повечето от съседите на Прусия. Никога не поискал да припишат всичките заслуги на неговото име, нито веднъж не
410

се изкушил от призивите за още победоносни походи. Вместо това стегнал здраво юздите на новата огромна държава в сърцето на Европа, въпреки войнствените изявления на генералитета, на простолюдието и дори на самия пруски крал (вече обявен за германски император) да се воюва още и още. Позволил си само да се полюбува на своето творение - новопоявилата се Германска империя, без обаче да се поддава на неразумната еуфория, която замъглявала умовете на неговите съвременници. До края на живота си Ото фон Бисмарк не позволил да бъде прекрачен пределът на плановете, които той така старателно предначертал още в началото на своята необикновена кариера.
„Историческият опит ни учи, че ако някой отдалеч предвижда
действията, които ще трябва да предприеме занапред, това му
позволява да действа устремено и вихрено, когато настъпи
моментът да изпълни предначертаните си планове.“
КАРДИНАЛ ДЬО РИШЕЛЬО (1585-1642 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: