КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

дещето това, което им се иска да се случи. Плановете им са доста смътни, базиращи се не толкова на реалността, колкото на техните най-общи представи, минал опит и настоящи мечти. Хората вярват, че са способни да обмислят всичко много грижливо, от началото до края, обаче на практика съзнанието им е обсебено преди всичко от предвкусването на щастливия край и така се самозалъгват, подведени от силата на своите желания.
През 415 г. преди Христа атинската бойна флота потеглила към бреговете на
Сицилия. Атиняните вярвали, че тази експедиция ще им донесе богатства, власт и слава, при това точно когато наближавал краят на шестдесетгодишните
Пелопонески войни. Те обаче не отчитали опасността от подобно нахлуване на територия, толкова много отдалечена от техните родни брегове. Не очаквали, че местното население ще се съпротивлява така ожесточено - което никак не е за удивление, понеже те са се сражавали за своите бащини огнища. Нито са допускали, че всички неприятели на Атина ще се сплотят срещу общия си враг и че така ще се стигне до война на няколко фронта, което принудило атиняните да разпръснат силите си. Сицилианският поход се оказал пълен провал, довел до разрушаването на една от най-великите цивилизации в историята на човечеството.
Атиняните са стигнали до тази катастрофа понеже са били подвластни на подтиците, пораждани от емоциите си, вместо да се вслушат в гласа на хладния разум. Мечтаели са само за блясъка на славата и не са се замисляли за опасностите, смътно очертаващи се в далечината.
Кардинал Дьо Рец от всички французи, живели през XVII век, най- добре умеел да анализира подбудите на своите съвременници и да обяснява защо толкова много хора са се проваляли. Когато избухнало въстание срещу френската монархия през 1651 г., младият крал Луи XIV внезапно напуснал Париж начело на своята придворна свита, за да се установи в един от дворците извън столицата.
Присъствието на Краля-Слън- це близо до огнището на бунта се оказало толкова непоносимо бреме за повечето от бунтовниците, че се опитали да променят обстановката с дръзки нападения. Именно това била непосредствената причина за техния провал, понеже отсъствието на краля от Париж му предоставяло много повече пространство за маневриране. „Най-обичайната причина за повечето грешки, допускани от хората - записал по-късно кардинал Дьо Рец в дневника си, - е да се страхуват прекалено много от настоящите опасности, но в същото време да подценяват бъдещите трудности и изпитания.”
Опасностите, които могат да надвиснат над нас в далечното бъдеще, винаги ни изглеждат с бледи и неясни очертания. Ако можехме да ги виждаме по-ясно, щяха да бъдат избягнати удивително много грешки и провали. Колко планове биха били изоставени още в самото начало, ако се знаеше предварително, че при лекомислените ни опити да се отървем
412

от някоя незначителна неприятност ние неволно ще си навлечем много по- сериозна беда? Планирайте всичко, колкото е възможно по-прецизно
- само така няма да позволите неясните ваши планове да ви вкарат в беда. Дали ще се появяват от никого неочаквани последици? Дали няма да ми се наложи да се справям с нови, напълно неизвестни врагове? Дали някой друг няма да се възползва от плодовете на моя труд? Трагичният финал е много по-често явление, отколкото щастливият край, затова не бива да се увличате и да очаквате само безоблачен край за поредното ви намерение.
На изборите във Франция през 1848 г. си съперничели Луи-Адолф Тиер, привърженик на строгото спазване на законите, и генерал Луи Еу- жен Каваняк, който за разлика от Тиер не можел да се похвали със знатен произход, но за сметка на това се прочул след безмилостното потушаване на вълненията в Париж. Тиер скоро разбрал, че е изостанал безнадеждно в тази ожесточена надпревара, чийто залог бил много висок, и отчаяно се заел да търси някакво спасително решение.
Погледът му се спрял на Луи Бонапарт, племенник на великия Наполеон, по онова време скромен депутат в парламента. Този Бонапарт не изглеждал много умен, но само името му щяло да се окаже достатъчно да подтикне избирателите да си спомнят за славната Наполеонова епоха и да повярват, че отново ще има силна власт в неспокойната Франция. Освен това Тиер се надявал Луи Бонапарт да се превърне в негова покорна марионетка. Първата част от този план сработила безпогрешно и Наполеон бил избран с внушителна преднина. Проблемът обаче бил в това, че Тиер не съобразил един иначе доста прост факт - Бонапарт се оказал много амбициозен и само след три години разпуснал парламента, обявил се за им- ператор и управлявал самовластно Франция през следващите осемнадесет години, за ужас на Луи-Адолф Тиер и на членовете на неговата партия.
Краят винаги увенчава нашите усилия. Краят на всяко наше действие решава дали ще се сдобием със слава, с пари, с някаква награда. За да стигнете до успешен край, винаги трябва да се стараете да анализирате всички обстоятелства и възможности с кристална яснота и никога да не забравяте да мислите за финалния етап. Освен това трябва да помните, че сте заобиколен с хищници, кръжащи около плячката, готови да ви я отмъкнат изпод носа. Освен това трябва да очаквате всевъзможни критични ситуации, които ще ви подмамят да действате импулсивно и да импровизирате. Бисмарк е умеел да заобикаля тези опасности, понеже е планирал всичко чак до края, така че не е бил изненадван от кризи и провали.
Именно затова никому не е позволил да му отнеме лаврите на славата. След като е достигнал мечтаната си цел, той се оттеглил в черупката си като костенурка. С толкова съвършен самоконтрол могат да се похвалят само боговете.
Ако умеете да предвиждате с няколко хода напред и да планирате
413

стъпките си чак докрая, повече няма да се изкушавате да действате единствено под влияние на емоциите или заради желанието да импровизирате. Ако ясно виждате в бъдещето, ще избегнете вредните последици от вашия гняв или моментно замъгляване на разума - основната причина за провалите на учудващо много хора, които съвсем не са били лишени от други дарби. Ако умеете да се владеете, ще стигнете до успешния край и няма да изпитата огорчението от евентуален провал.
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си за олимпийските богове. От недостъпната
висота, през облаците, те съзерцават суетните на хората,
като предварително знаят, че великите мечти на хората ще
доведат само до страхотни провали и неописуеми трагедии.
Те ни се смеят на неспособността ни да гледаме напред, в
бъдещето, отвъд настоящия ден. Но най-много ги разсмиват
нашите детински наивни заблуди.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Много по-лесно е никога да не се намесваме в опасни и
непредвидими замисли, отколкото да се чудим как да се измъкнем
от тях! Не трябва да приличаме на тръстиката, която отдалеч
привлича погледа, докато се издига стройно нагоре, но се огъва
при първия полъх на вятъра, лишена от сили за съпротива. Вместо
това трябва да оставаме хладнокръвни и разумни, да не пилеем
силите си, преди да се сблъскаме с по-сериозни препятствия, да не
губим надеждата да осъществим докрай намеренията си.
Отначало ние сме тези, които направляваме събитията и владеем
обстановката, но често с напредването на хода на събитията те
се изплъзват от нашия контрол.“
МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН (1533-1592 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: