Съдържание увод закон №1

Худини все още не бил осведомен за слуховете, които се разпространявали за неговите методи и постижения, но когато узнал за тях, се вбесил от лъжите на своя конкурент и през 1902 г. обявил, че е съгласен да се срещне с Клепини. Клепини веднага приел предизвикателството и така бил насрочен първият в историята на илюзионизма „дуел с белезници“. Клепини подкупил един от асистентите на Хари
Худини и по този подъл начин научил, че секретният код, който Худини използвал за от- ключване на белезници, бил от онзи вид, при който се прилагала така на- речената френска комбинация. Клепини решил да избере точно тези белезници, за да провали плана на Хари Худини. Според Клепини така Худини със стопроцентова сигурност щял да бъде изобличен като измамник, използващ непозволени според правилата спомагателни механични инструменти.
В началото на решителното представление, точно както очаквал Клепини,
Хари Худини предложил да се предостави на Клепини сам да избере белезниците - тогава Клепини избрал точно тези белезници, които били заключени с помощта на секретната „френска“ комбинация.
Обаче Хари Худини като че ли предусетил измамата, защото отказал да заключи белезниците на Клепини. Двамата започнали да се карат на сцената, стигнало се дори до сбиване. След няколко минути вбесеният Хари Худини гневно махнал с ръка и обявил, че вече е склонен да се примири, след което заключил белезниците около китките на съперника си. През следващите пет минути Клепини отчаяно се мъчил да се освободи, обаче така и не успял. Нещо не било наред... макар че само преди броени минути той бил изпробвал същите тези проклети белезници зад паравана. Защо сега кодовата дума не му помагала? Изпотеният
Клепини напразно се мъчел да проумее какво се е объркало в толкова хитро- умния му план. Изтекъл цял час, после още един, разочарованата публика започнала да се разотива и накрая Клепини обявил, че се признава за победен и помолил Хари Худини да го освободи от белезниците.
Белезниците, които Клепини преди това бил отключил зад паравана, като използвал кодовата комбинация CLEFS (на френски ключове), сега се деблокирали чрез кода FRAUD (на английски FRAUD означава измама). Клепини въобще не успял да си обясни по какъв начин Хари Худини успял да се справи с тази дяволски трудна задача.
ТЪЛКУВАНЕ
Въпреки че ние нямаме представа как точно Хари Худини е изпълнявал своите удивителни номера, поне едно е ясно: това не е било някакво чудо, магия или феномен от областта на окултните, свръхзагадъчните или трансцеденталните чудеса, а само резултат на упорит, многогодишен къртовски труд и безкрайни тренировки - само че всичко това фо- кусникът старателно е криел от погледите на вечно любопитната публи
424

ка. Хари Худини никога не е разчитал на сляпата случайност, на щастливия си шанс - вместо това той денем и нощем е разучавал действието и устройството на заключващи механизми от всички възможни видове и модели, проучвал е триковете на илюзионисти, разработени много преди неговата първа поява на сцената, ровел се е в книгите, посветени на тайните на механиката. През останалото време се е стараел да усъвършенства тялото си, да го поддържа в превъзходна форма, за да бъде необикновено гъвкаво по време на поредното представление. Особено важ- но било за Хари Худини умението да контролира дишането си и да синхронизира работата на всички мускули.
В началото на забележителната си кариера Хари Худини научил един страхотен трик от гастролиращ японски илюзионист - как да поглъща топка от слонова кост, а след това отново да я изважда от устата си. Хари тренирал безброй пъти този номер с малки обли картофи, завързани с връв, докато накрая се научил да движи погълнатия картоф нагоре и надолу с помощта на мускулите на глътката си и повече не се нуждаел от връвта. Преди да обковат китките му с белезниците и да го вържат здраво с веригите, организаторите на лондонското представление старателно проверили тялото и пребъркали дрехите на Хари Худини, за да се уверят, че той не е скрил някъде по себе си някакъв помощен инструмент - обаче никой не се досетил да надникне в гърлото му, където именно били укрити миниатюрните приспособления, които по-късно му помогнали да се освободи от оковите. Но дори и да беше открита тайната на този фокус, Клепини пак не би бил прав - Хари Худини е успял да се изскубне от оковите и белезниците като по чудо не толкова заради тези инструменти, а благодарение на изключителните си способности да владее тялото и волята си.
Клепини бил напълно надхитрен от Хари Худини, който решил да задълбочи още повече играта, като позволил на опонента си да научи кода на „френските“ белезници и да го подмами да избере именно тях от многото белезници, доставени на сцената според условията на дуела. После, докато се преструвал, че се бие ожесточено с Клепини, за един ненадминат по ловкост фокусник като Хари
Худини не представлявало никаква трудност да смени незабелязано кода за отключвано на белезниците от CLEFS на FRAUD. За този удивителен трик му били потребни няколко седмици, обаче за публиката останали скрити старанието и трудът на забележителния илюзионист. Никой не помнел някога да е бил виждал
Худини изнервен - нали една от задачите му била да изнервя публиката и най-вече конкурентите си. За целта съзнателно удължавал сеансите си, за да задълбочи непоносимия драматизъм и да доведе зрителите на сантиметри до масов делириум.
Винаги успявал да избегне смъртта, винаги оставал широко усмихнат, ловък, гъвкав и самоуверен - истински супермен.
Ако наистина сте решили да се отдадете на преследването на власт
425

та, трябва да тренирате безброй пъти техниката на появата ви пред публиката - независимо дали става дума за сцена или за телевизионно студио. Никога не бива да се показвате изпотен, задъхан, омаломощен. Има хора, които си въобразяват, че по този начин ще демонстрират колко са усърдни и честни спрямо своята публика, но всъщност не постигат нищо друго, освен да убедят зрителите си, че не са кой знае какви гении. Запазете за себе си истината за реалните усилия, които ви е струвало всяко постижение - така както пазите зорко професионалните си тайни.
Тогава ще изглеждате съвършен, уверен и грациозен като бог. Никой не бива да знае как един бог постига целите си - за простосмъртните е достатъчно само да гледат със затаен дъх божествените резултати.
„Един само стих може часове да ни погълне; но ако не изразява
мисълта, споходила ни в този миг, напразен щс е тежкият ни труд
да плетем и разплитаме бродерията фина, изтъкана от образи и
думи.“
„ПРОКЛЯТИЕТО НА АДАМ“, УИЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС, (1865-1939 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: