ПРОСЛАВЕНИЯТ ХУДОЖНИК КА- НО ТАННУИ Дате

В този миг обаче
зад гърба му се по-
явил Масамуне, за да
добие представа за
творческия похват
на
прославения
художник. Но щом
огледал параваните,
Масамуне сърдито
закрещял: „Каква е
тази отвратителна
цапани- ца! Как си се
осмелил
да
обезобразиш моите
безумно
скъпи
паравани, гравирани
от чисто злато?“ С
тези
думи
господарят сърдито
му обърнал гръб и с
гневни
стъпки
напуснал
помеще-
нието. Слугите му се
доближили
до
художника и шеп-
нешком му обяснили,
че никога досега не
са
виждали
Масамуне
толкова
вбесен. „Не биваше
да идва тук толкова
рано
-
спокойно им
отвърнал
Кано
Таннуи. - Дори още
не съм започнал да
нанасям
най-важ-
ните рисунки. Ко-
гато свърша, тогава
да заповяда. “ След
това художникът си
избрал една от най-
дреб- ните и най-
фини четки, нанесъл
тук-там
няколко
поправки и за иск-
рено удивление на
прислугата грозни-
пълването на трапезата с всичко необходимо и аб- солютно спонтанно излязъл навън, за да донесе съвсем пресен лимон. Но когато поднесъл лимона на госта си, а слугите след броени минути сервирали оризов кейк, Шен- но Рикю се досетил, че не всичко било така спонтанно, както изглеждало на пръв поглед - точно обратното, цялата сцена била предварително репетирана, за да докаже пред знатния гост съобразителността и любезността на домакина. Но той се издал пред проницателния Шен-но Рикю с няколко дребни жеста, наглед незабележими, но говорещи красноречиво на опитен придворен с набито око за всички детайли около дворцовите ритуали - какъвто именно бил Шен-но Рикю, най-изящният майстор на доведените до съвършенство японски чайни церемонии.
Накрая Шен-но Рикю заявил, че видял достатъчно за този ден, отклонил поканата да вкуси още от оризовия кейк, поклонил се вежливо, но леко хладно - точно според древния ритуал, - след което напуснал този дом и никога повече не се появил в него.
Веднъж японският император Хайдейоши решил да посети Рикю преди предстоящата чайна церемония. Но предишната нощ започнал да вали обилен сняг. Шен-но
Рикю веднага съобразил, че се налагат промени в подредбата на помещението и наредил на слугите си да поставят кръгли възглавнички върху всеки от камъните, покриващи пътеката през двора на имението му. На другата сутрин той станал много рано, още преди зазоряване, надникнал навън и бързо се успокоил, като се уверил, че снеговалежът е спрял. Заповядал отново да приберат възглавничките. Така камъните под тях не били заледени и нямало опасност император Хайдейоши да се подхлъзне на някой камък. Когато се появил на прага заедно със свитата си, Хайдейоши се спрял за миг, очарован от възхитителната гледка - съвършено оформени кръгли камъни, недокоснати от снега, след което се обърнал към своите придворни и им признал, че не помнел някой някога да е проявявал такава любезност към него.
След смърта на Шен-но Рикю неговите идеи продължили да оказват дълбоко влияние върху
418

практикуването на чайните церемонии. Шогунът
Йоринобу от династията Токугава, син на прославения император Йеясу, изучавал особено старателно записките на Рикю. В градината си шогунът притежавал каменен фенер, изработка на прочут японски ваятел. Знатният аристократ Сакаи Тада- кадзу помолил шогуна за разрешение да го посети и да разгледа това произведение на изкуството. Йоринобу отвърнал, че за него тази визита ще бъде чест и заповядал на градинарите си да подредят всичко в градината за предстоящото височайше по- сещение. Градинарите обаче нищо не разбирали от предписанията за изпълнение на чайните церемонии и на бърза ръка решили, че каменният фенер само ще загрозява гледката, понеже прозорчетата по фенера им се сторили прекалено малки. Повикали един занаятчия от квартала да разшири прозорчетата. Няколко дни преди визитата на
Сакаи Тада- кадзу господарят Йоринобу решил да огледа градината. Когато видял промените по стария каменен фенер, той се разгневил до такава степен, че бил готов да измъкне самурайския си меч и да отреже главите на глупавите градинари, които обезобразили скъпоценната антика до такава степен, че грижливо подготвената визита на Сакаи Тадакадзу напълно се обезсмисляла.
Когато Йоринобу най-после се успокоил, той си припомнил, че на времето купил два еднакви каменни фенера и че вторият в момента се намирал в градината на неговото имение на остров Кишу. Йоринобу бил принуден да заплати огромна сума, за да наеме бързоходен кораб и най-добрите гребци, които можело да бъдат намерени за толкова кратко време, след което им заповядал за две денонощия да му донесат каменния фенер - непосилна задача за темповете на плаване в онази далечна епоха. Но гребците извършили истинско чудо, като нито за минута не оставили греблата, пък и се случил попътен вятър, така че пристигнали точно навреме. За огромна радост на
Йоринобу вторият каменен фенер се оказал още по-красив от първия, защото останал непокътнат, скрит сред гъстия бамбук в продължение на цели двадесет години, дори бил покрит с мъх, което още повече увеличавало антиквар-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: