КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ

нем създания, които са много по-искрени и по-естествени от нас самите. За съжаление не можем да се върнем в детските си години, но това не ни пречи да запазим в душите си благоговейно почитание към всички прояви на естественото, на природно хармонизираното.
Колкото и да е странно на пръв поглед, но именно от едно от най- неестествените явления в човешката цивилизация - натруфения, суетния и предвзет ренесансов кралски двор - произлиза един от първите писатели, който е изследвал този принцип, господстващ над нашата психика. В прочутата Книга със
съвети към изисканите придворни, издадена през 1528 г., Балтасаре Кастилионе описва условията, които е длъжен да изпълнява всеки амбициозен млад човек, ако желае да се издигне до някой виден пост в кралския двор. Освен безупречни маниери според Кастилионе от такъв кандидат се изискват много други познания и умения, сред които особено важна е така наречената sprezzatura, или способността да се представят дори и най-значителните трудности като леки за разрешаване задачи. Писателят дори настоява всеки придворен да се старае да „...върши всичко с безгрижен вид, за да прикрива старателната си подготвителна работа и да придава на всяко свое изказване или постъпка спонтанна или поне максимално непринудена външна форма“. Всички ние поначало сме склонни да се възхищаваме от тези, на които се удава да постигат целите без много усилия. Ако нещо се върши напълно естествено, с лекота и дори с грациозност, нашето възхищение нараства десетократно. Според Балтасаре Кастилионе: „...там, където се постига нещо с цената на много пролята пот и работа до премаляване, никога няма да се открие дори следа от грациозност и лекота, което може напълно да обезцени непосилния труд, похабен за достигането на целта“.
Много от идеите, описвани с понятието sprezzatura, са почерпани от света на изкуството. Всички велики таланти на Ренесанса са прикривали старателно упоритите усилия, които са им коствали техните ненадминати и до днес шедьоври.
Пред любопитните погледи на публиката са били излагани само напълно готовите произведения. Микеланджело например си е позволявал с нетърпимо груб тон да отпраща дори папите, които са се опитвали да смущават творческия му процес.
Един художник или скулптор от епохата на Ренесанса винаги се е грижел неговото ателие или студио да остава плътно затворено за публиката и дори за неговите меценати - не само заради опасения от неизбежните имитатори, но главно за да се опази магическият ефект на напълно завършените творби.
Един от прочутите ренесансови художници - Джорджо Вазари, първият изтъкнат критик в историята на изкуството - осмивал безкомпромисно творбите на
Паоло Учело заради незачитането на законите на перспективата. В платната на
Учело ясно се долавяли признаците за неимоверно големите усилия на художника да доведе до предвзета имитация на съвършенство всяка композиция - но вследствие на неимоверното му престараване произведенията му са изглеждали грозни и претру
427

пани с псевдопространствени ефекти. Ние и днес реагираме по аналогичен начин, когато съзерцаваме някой прекалено амбициозен изпълнител. Щом доловим, че той се старае на всяка цена - без оглед на трудностите и разходите - да ни убеди в своите идеи, усещането за илюзия мигновено се изпарява. А подобни усещания винаги ни дразнят, тъй като възпрепятстват естествения ни стремеж за колкото е възможно повече комфорт в нашето ежедневие. От друга страна, спокойните, самоуверени в таланта си майстори на четката и словото, на сцената и песента ни омагьосват с уменията си да поднасят изискано, без никакво видимо напрягане своите достойни за обожание шедьоври, независимо че всъщност всичко това им е коствало неимоверно много усилия и е изисквало години, за да бъде доведено до съвършенство.
Идеята за sprezzatura (т. е. преднамерено омаловажаване на трудностите, съпътстващи реализиране на целта) е валидна за всички проявления на вашия стремеж към повече власт, защото придобиването на властта извънредно силно зависи от илюзорния образ, който ще изваете за себе си в очите на вашите зрители. Вашите публични изяви всъщност са вашите творби - както картините за художника или статуите за ваяте- ля. Вашите изяви трябва да бъдат прецизни визуални послания, лесно разбираеми и убедителни, да сътворяват блянове и смътни очаквания, дори да забавляват публиката. Ако направите тази фатална грешка да разкриете професионалните тайни на вашия творчески процес, ще станете само един от многото простосмъртни и всеки от нас ще си каже, че и той може да постигне същото, стига да разполага с повече пари и време. Докато това, което е неразбираемо, си остава завинаги вдъхващо почит и благоговеене.
В значителна степен ореолът, който маркиз Дьо Талейран е успял да съгради около своя образ в света на висшата дипломация, се е дължал на способността му да прилага тази концепция. Той никога не е бил почитател на усърдния ежедневен труд, заради това винаги се е стараел да принуди другите да работят за него - да шпионират, да проучват, да извършват прецизни трудоемки анализи. А накрая, когато резултатите от този внушителен труд са му били поднасяни, той с лекота е нанасял заключителните щрихи в деликатните дипломатически инициативи.
Когато неговите шпиони надушвали, че има вероятност от сериозна промяна в политическата конюнктура, той беседвал на тази тема в светските кръгове с подчертана небрежност, създавайки измамното впечатление, че е успял да надуши витаещата във въздуха промяна единствено благодарение на рядката си дарба да предсказва бъдещите събития, особено най-тре- вожните. Като резултат всички оставали с впечатлението, че Талейран бил едва ли не ясновидец. Кратките му остроумни афоризми почти винаги обобщавали чудесно текущата ситуация, обаче никой не се досещал какви подробни анализи и проучвания е изчитал външният министър на Франция, преди да стигне до подобни проницателни обобщения. На
428

всички в правителството, включително и на Наполеон, Талейран правел впечатление на необикновено мъдър дипломат, всепризнат доайен, необикновено проницателен държавник, едва ли не на магьосник в областта на европейската политика. Този крайно полезен за кариерата на Талейран ефект зависел до голяма степен от умението му да представя постиженията си като резултат от необичайната му надареност.
Има още една причина, поради която е разумно да криете старателно вашите професионални трикове и тайни - ако споделяте лекомислено толкова важна информация, ще подарите на съперниците и конкурентите си идеи, които те могат да използват срещу вас. Ще изгубите всички предимства, от които бихте могли да се възползвате, ако бяхте запазили благоразумно мълчание. Всички ние жадуваме светът да узнае с какво се занимаваме, искаме да получим аплодисментите, защото сме уверени, че сме ги заслужили с цената на упорития си труд. Искаме да спечелим симпатиите на обществото заради безсънните си нощи, заради напряга- нето на силите, заради неистовото старание. Много е важно да се научите да контролирате тази склонност към самозалъгване, защото в повечето случаи крайните резултати са напълно противоположни на очакванията ни. Не забравяйте полезното правило: колкото по-непрогледна мис- териозност ви заобикаля, толкова по-внушително ще изглежда вашето влияние във вашата професионална общност.
В очите на колегите и съратниците, а също и пред конкурентите си ще бъдете единственият, който може да върши това, с което се занимавате. Едва ли е необходимо още да се обяснява какви изгоди могат да се получат при подобна привилегирована позиция. И накрая още една особеност на тази стратегия: ако успеете да създадете впечатление, че сте постигнали всичко с лекота, благодарение най-вече на дарбите си, хората веднага ще повярват, че ако поне малко се напрегнете, ще постигнете още по-главозамайващи резултати. Така не само ще спечелите техните адмирации, но дори ще започнете да вдъхвате страх сред хората, които ви заобикалят. Вашата власт ще им се струва безгранична, защото никой няма да може да определи докъде всъщност се простира.

АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: