Съдържание увод закон №1

на очукана глинена
кана. „Какво мога да
сторя за теб, не-
щастнико?“ - сър-
дито попитал царят.
„Ваше величество -
смирено се поклонил
странникът, - не ме
ли помните?
Дължите ми едно
златно гърне и аз
дойдох, за да си го
взема об- ратно.“ „Ти
си абсолютен лъжец!
-
изкрещял царят.
-
Нищо не ти дължа!“
„Абсолютен лъжец,
така ли ме
нарекохте, ваше ве-
личество?
-
попитал
несмутимо просякът.
-
Тогава ми дайте
златната ябълка
като награда за
умението ми да
лъжа. “ Царят едва
сега се усетил, че
този хитрец е на път
да го изиграе, и се
опитал да се отърве с
извъртане: „Не, не,
сбърках! Ти не си
лъжец!" „Тогава ще
мога ли да си получа
златното гърне?“
-
попитал мъдрият
просяк. Царят бил
принуден да признае,
че просякът честно
си заслужил награда-
та и заповядал да му
дадат златната
ябълка.
„АРМЕНСКИ ПРИКАЗКИ
И БАСНИ“,
ПРЕРАЗКАЗАНИОТ ЧАРЛЗ
ДОУНИНГ, 1993 г.
този метод причинява всеобщо негодувание. Нещо повече
- подобна тактика е възможно да предизвиква още по- необуздана реакция, която да помете светкавично вашата власт. Иван IV Грозни, който никога не се е колебаел да използва смело всички възможни средства, за да закрепи още повече властта си, ясно е осъзнавал, че трябва да използва само едно средство, за да извоюва окончателната победа - привидното си оттегляне от светската власт, при това, колкото е възможно по-шумно и преднамерено.
Естествено, царят въобще нямал намерение да отстъпи властта на своите непримирими врагове, но въпреки това предоставил на народа „правото сам да решава съдбата си“ - или да поиска абдикацията на царя, след което неминуемо щяла да се възцари пълна анархия с непредвидими последици, или да признае абсолютния характер на царизма. За да се застрахова срещу евентуален провал, Иван IV Грозни ясно дал да се разбере, че самият той предпочитал да се откаже от престола. „Ако си мислите, че ви лъжа, ще се оттегля от трона - заявил той - и ще видите какво ще се случи...“
Разбира се, никой не пожелал да бъде изпробван този вариант. Всички руснаци се уверили от собствен опит какво станало, когато Иван IV Грозни се оттеглил временно, при това само за един месец. Ог- ромната страна настръхнала, изправена пред кошмарни очаквания вследствие неговата абдикация - нашествия на татарите, гражданска война и брато- убийствени междуособици, разрушения и смърт. Всъщност всичко това наистина се сбъднало, но след смъртта на Иван IV Грозни, в така нареченото Смутно време.
Временното оттегляне от политическата сцена е изпитан похват за овладяване на инициативата. По този начин ще предоставите на хората възможност да се замислят как ще изглежда животът им без вас, след което им предоставяте да избират, въпреки че всъщност вие сте този, който предрешава техния избор. Все едно че сте им заявили открито: „Аз ще се оттегля и ще стоя в сянка, а за вас остава перспективата да страдате заради последстви- ята от моето оттегляне. Е, мога и да се върна и да поема в ръцете си тежкото кормило на властта, ала
436

само ако бъдат спазени стриктно следните мои искания...“
Така можете да регулирате исканията на хората, защото те ще бъдат изправени пред силно ограничения избор: да приемат или да не приемат вашия ултиматум. Разбира се, те ще се съгласят да удовлетворят желанията ви, защото алтернативният вариант е още по-неприемлив за тях. Все едно че им извивате ръцете, макар че това следва да се разбира само в преносния смисъл на думата, защото поне привидно на хората все пак им е оставен някакъв избор.
Когато обществото си въобразява, че му е позволено само да избира бъдещето си, то много по-охотно ще влезе в капана.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: