сическия похват на адвокатите: те обичат да изправят свидетелите пред два варианта на описанието на престъплението, като при двата варианта съзнателно са допуснати неточности. Свидетелите отговарят на въпросите на адвокатите, но с всеки свой отговор рискуват да се компрометират. Номерът тук е да се удря бързо и безмилостно: не давайте на жертвата време да се измъкне. Като я изправите
пред такава неразрешима дилема, тя сама ще си изкопае гроба.
Доста важно е да схванете следната особеност. По време на схватките с враговете често ще бъдете принудени да ги наранявате жестоко - просто защото няма да ви остане никакъв друг изход. И ако на всичкото отгоре е напълно ясно на околните, че именно вие сте нанесли първия удар, редно е да очаквате контраатака, отмъщение или възмездие. Но ако
успеете да подлъжете жертвата, че тя сама си е виновна за нещастието, което се е стоварило върху главата й, тя мълчаливо ще се примири със съдбата си. Когато Иван Грозни напуснал Москва, жителите на рус- ката столица го молили на колене с насълзени очи да се върне и да вземе властта в ръцете си. През следващите години никой не смеел да го упрекне заради въведения от
него нечуван терор, защото те сами му дали пълни права да разполага с живота и смъртта на поданиците си. Така че винаги е полезно да предоставяте на жертвите си сами да избират коя отрова да погълнат и да прикривате колкото може по- старателно истината, че именно вие сте в дъното на цялата история.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си рогата на побеснял бик. Бикът ви е притиснал, дори заклещил в ъгъла към стените с острите си рога. Не можете да помръднете нито наляво - там ви очаква заплашително единият рог, нито надясно - защото ще ви промуши другият рог. ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„След като някое неприятно събитие отмине и с течение на времето започне да затихва, разбираме, че дори и най-тежките рани и други страдания, които сами сме си причинили, са се оказали по-малко болезнени в сравнение с раните и страданията, които са ни причинили нашите врагове.“ НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
445