Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО Сянката на един велик предшественик може да бъде използвана успешно, ако изборът е преднамерен и ловък ход за печелене на популярност. По-късно, когато се доберете до властта, можете да престанете да използвате този рекламен образ. Наполеон III използвал прославеното име и легендарната слава на своя прачичо Наполеон Бонапарт, за да стане отначало президент, а по-късно император на Франция. Но след като се озовал на трона, Наполеон III повече не предприемал опити да се отъждествява със своя прочут роднина - доста скоро той показал на об- ществото, че неговото царуване ще бъде по-различно и предпазливо подсказал, че ще бъде неразумно да очакват да се издигне до висотите, постигнати от Наполеон Бонапарт. Миналото често ни предлага великолепни образци за подражание, които ще бъде глупаво да отхвърляме лекомислено, и то поради единствената причина непременно да бъдем оригинални, самобитни и уникални. Дори Александър Велики признавал някои от положителните качества на баща си и споделял, че от него се научил как се ръководи една армия. Понякога наивните опити да вършим всичко по различен начин от нашите предшественици може да ни принуди да изглеждаме детински безпомощни в очите на нашите съвременници, особено ако не се подчиняваме на логиката на събитията. Австрийският император Йосиф II - син на прославената императрица Мария Терезия - съзнателно демонстрирал, че желаел във всичко да се отличава от своята майка: обличал се като обикновен гражданин, посещавал бирариите и се смесвал с простолюдието, вместо да си седи в двореца, с една дума, създавал си образ на „император, принадлежащ на народа“. Докато Мария Терезия е запомнена в историята с царствено 622 то си поведение и с аристократичната си изисканост и достойнство. Но въпреки това е била уважавана от своите поданици и е оставила незабравима следа в историята като императрица, управлявала мъдро, макар че е запомнена и със своята строгост. Ако вие притежавате необходимата интелигентност и вроден инстинкт, който да ви помага да намерите вяр- ната посока, за вас няма да се окаже трудно да се нагърбите с иначе нелеката роля на бунтар срещу догмите на обществения живот. Но ако се окажете само една посредствена личност - какъвто е бил император Йосиф II в сравнение с майка си, - по-добре ще бъде да се поучите от опита и мъдростта на вашите предшественици, защото поне те се опират на нещо реално. И накрая, не е зле да се припомни една особеност във връзка с този закон: винаги е разумно да се оглеждате за появата на млади способни личности, които утре могат да се окажат вашите бъдещи съперници. Така, както вие навремето сте се опитвали да се отърсите от влиянието на баща си, така и те може би ще изпробват шансовете си да отрекат всичко, което вие сте постигнали. Докато се издигате благодарение на бун- тарското си отношение към миналото, не забравяйте, че ще дойде ред на следващото поколение, затова отдалеч трябва да се погрижите неговите представители да не се ангажират със същата стратегия на тотално отричане, която вие сте прилагали спрямо предшестващото поколение. Пиетро Бернини - прочут италиански художник и архитект от епохата на барока - бил ненадминат майстор в изкуството да открива потенциални млади таланти, бъдещи негови опасни конкуренти, за да ги прибере под крилото си и да ги държи завинаги в сянка. Веднъж един млад скулптор Франческо Боромини показал на Бернини свои архитектурни скици. Бернини веднага доловил, че младежът притежава талант, и го наел за свой помощник, което изпълнило с възторг душата на младежа. На практика обаче това бил само тактически ход да го държи подръка, за да започне да търси недостатъци в творческите му разработки и да създаде в него комплекс за малоценност. И наистина успял, понеже по онова време Бернини бил на върха на славата си. Успехът му спрямо Боромини подтикнал Бернини да повтори тази стратегия, но в по-друг вариант, към още един млад талант - той се постарал скулпторът Алесандро Алгарди да не получава поръчки, освен ако не постъпи като асистент в неговото ателие. Оттам нататък задачата за манипулирането на Алгарди се улеснявала значително. Публична тайна било, че всеки асиСтент на Пиетро Бернини, който се опитва да се разбунтува сре- щу патрона си, от следващия ден може да смята своята кариера за провалена. |