Съдържание увод закон №1

Всъщност и на самия Перикъл произходът бил аристократичен. Но той решил да изостави веднъж завинаги този модел и да го замени с демократични тенденции.
Разбира се, изборът му нямал нищо общо с неговите лични предпочитания, обаче му осигурил бляскав успех - той се превърнал в кумир на народа. Вместо да се състезава в полето на славата с великите си предшественици и с могъщите си живи съперници, той успял да си създаде завидна популярност, която никакви сенки от миналото не могли да засенчат.
Когато започнал да рисува, испанският художник Диего де Веласкес много добре знаел, че не може да надмине великите майстори от Ренесан- са. Вместо да се заеме с усъвършенстване на стила си и да подражава на прославените италиански живописци, той се заел да налага свой собствен уникален стил, който се струвал на публиката прекалено груб и несъвършен. Художникът обаче не отстъпил и довел своя стил до съвършенство. В испанския кралски двор се намерили придворни, които също копнеели да скъсат с миналото, ала нечувано дръзкото новаторство на Диего де Веласкес ги вцепенявало. Повечето хора се страхуват да скъсат така драматично с традициите, но тайно продължават да се възхищават от онези храбреци, осмелили се да въстанат против отживелиците.
Именно заради това може да спечели учудващо гореща подкрепа от съвременници този, който се престраши да постави началото на ново течение.
При някои хора обаче може да се наблюдава своеобразно твърдоглавие, стигащо дори до откровена глупост, когато настояват да се спазват буквално поуките на историята. Повърхностните умове вярват, че ако една личност, живяла преди вас, е успяла да постигне нещо, вие също ще можете да дублирате този бляскав успех, като извършите същите действия. Този вариант винаги ще съблазнява тези, които искат да живеят лесно и охолно. Обаче обстоятелствата в живота никога не се повтарят с математическа точност.
Когато генерал Дъглас Макартър поел командването на американските войски във Филипините по време на Втората световна война, един от неговите адютанти му поднесъл книга, описваща различни прецеденти за успешно проведени битки от командирите, заемали висши постове преди него в американската армия. Макартър попитал адютанта с колко екземпляра от тази книга разполага щабът на корпуса.
Адютантът веднага рапортувал, че са доставени само шест екземпляра. „Много добре!
-
радостно възкликнал генералът. - Няма да е трудно да ги изгорите всичките. Не желая да се обвързвам с каквито и да било прецеденти. Ако възникне някакъв проблем, ще се наложи сам да вземам решение, напълно самостоятелно, и то незабавно.“ Разумно е да възприемете аналогич- на стратегия спрямо миналото: съборете всички мостове, свързващи ви с миналото, изгорете всички книги, след което се опитайте да се научите да реагирате своевременно на обстоятелствата според особеностите на конкретната обстановка.
619

Възможно е да си въобразявате, че сте се освободили от потискащото влияние на вашите предшественици, и най-вече от могъщата сянка на баща ви, обаче с напредването на възрастта ви неволно ще започнете да подражавате на примера, завещан ви от мъртвия ви баща, въпреки че навремето сте се бунтували яростно срещу него. Като младеж Мао Дзе- дун никак не харесвал баща си и се опитвал упорито да открие своя собствена идентичност, да си създаде нова ценностна система. Но когато започнал да старее, Мао отново поел по бащините си стъпки. Известно е, че бащата на Мао Дзе-дун винаги е поставял на по-високо ценностно стъпало физическия труд и се е отнасял пренебрежително към всякакви интелектуални занимания. На младини Мао не можел да понася обидно- то отношение на баща си към хората на мисълта и към творците, създаващи изкуство, на старини обаче несъзнателно се преориентирал към възгледите на баща си и така се стигнало до ужасяващите последици на прословутата „културна революция“ - цяло едно поколение китайски интелектуалци били заставени да се занимават с тежък физически труд. Този грандиозен кошмар е струвал неописуемо скъпо на цялата китайска нация. Не забравяйте жизнено важното правило: вие всъщност сте това, което е бил вашият баща. Не си позволявайте лукса да похабите напраз- но много години за изграждането на собствената ви уникална самоличност, а накрая да се предадете и да позволите отново да ви обладаят духовете, изпълзели от миналото, независимо дали става дума за примера, оставен от бащата, или за поуките, оставени ни от славните прадеди, или за горчивите уроци на историята.
Може би е трудно да се намери по-ярък пример за вредата от живот в лукс и излишества от властването на Луи XV - когато властта е осигурена и подпечатана с доживотна гаранция, нищо не е необходимо да се върши. Това е много сериозна опасност, особено за онези, които се сдобиват с могъщество, богатство и власт в съвсем ранна възраст. Например американският драматург Тенеси Уилямс се възгордял неимоверно след блестящия успех на неговата пиеса Стъклената
менажерия. „Преди да литна на крилете на славата - написал той по-късно, - аз живеех доста трудно, с много лишения, дните ми бяха запълнени докрай С борбата за оцеляване, обаче в онези незабравими дни бях истински щастлив, понеже човешкият организъм е създаден именно за такъв живот, обагрен с драматична борба за оцеляване. Започнах да осъзнавам колко много енергия съм влагал в тази битка едва когато битката приключи и отшумя. Най-после постигнах заветната сигурност. Тогава седнах и се огледах наоколо. И внезапно се почувствах депресиран.“ Уилямс стигнал едва ли не до нервно разстройство, което обаче му било необходимо - притиснат до ръба на психичната криза, той отново започнал да пише с няко- гашната си жар и така се родил прекрасният шедьовър Трамвай
желание. Подобна е историята на ненадминатия руски писател Фьодор Ми- хайлович Достоевски, който, след като създавал поредната си майстор
620

ска творба, която му гарантирала финансова опора, започвал да страда от мъчителни пристъпи на творческо безплодие. Тогава грабвал всичките си спестени пари, отбивал се в най-близкото казино и не ставал от масата, докато не изгубвал последния си грош. След като отново затъвал в мизерия, отново сядал до масата - само че този път не ставало дума за игралната маса, а за масата за писане, за да роди още един истински шедьовър.
Разбира се, не е нужно да стигате чак до такива крайности, но няма да е зле да се подготвите за варианта да започнете всичко от нулата в един прекрасен ден, вместо да живуркате сред охолство и безделие. С тази задача се е справил успешно
Пабло Пикасо - чрез непрекъснато променяне на стила на рисуване, като често си е позволявал да скъса окончателно с всички досегашни свои постижения, въпреки че именно на тях е дължал досегашните си успехи. По този начин той е избягнал горчивата участ на мнозина други не по-малко талантливи творци, превърнали се под влиянието на ранните си триумфи в карикатури на собствените си образи от годините на ранния си творчески възход. Хората на властта добре познават уловките от този вид и също като Александър Велики непрекъснато се стараят да изградят своята личност. На бащата не бива да му се позволява да се върне във вашия дом и да заеме най-почетното място край трапезата - напротив, трябва да бъде изтласкван от вашия път с всяка ваша крачка.
АСОЦИАЦИЯ
Образът на бащата. Той вечно ще хвърля внушителната си
сянка върху своите деца, ще ги потиска по-силно от всички
тирани на този свят и дълго след като си е заминал, ще ги
тегли към миналото, ще смазва младежките им пориви,
защото с примера си ще ги подтиква да поемат по същата
пътека, отдавна отъпкана от неговите стъпки. Нямат
брой хватките, с които бащите ни принуждават да бъдем
като тях, или по-точно - такива, каквито те са мечтаели
да станем. Затова винаги, когато се озовем на някой
съдбоносен кръстопът, трябва да умъртвим неговия образ в
собствената си памет и най-после да се осмелим да се
отървем от натрапчивото му присъствие в нашите сърца.
621

ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да бъдете много внимателни, когато решите да
подражавате на някоя велика личност - ще ви се наложи да
положите двойно повече усилия, за да я засенчите. Ако само
следвате стъпките на някой от великите, ще ви обявят за жалък
имитатор. Няма значение колко пот ще пролеете, защото никога
няма да можете да издържите това бреме. Има толкова много
пътища да се изявите като уникална личност, само че не всеки е
гладък. Неутъпканите пътеки са доста стръмни, но затова пък
именно те са най-прекият път към величието. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: