Съдържание увод закон №1

обходими прони-
цателност и спо-
собност за изчисля-
ване на шансовете
за победа чрез
предвиждане на
развоя на събитията
с няколко хода
напред. Както во-
енните, така и
шахматистите
трябва да умеят да
отгатват стра-
тегиите на про-
тивника, да бъдат
решителни и могат
бързо да коригират
своите планове, да
се стремят с всички
сили към победа, ала
в същото време да
бъдат готови да
изпият горчивата
чаша на катастро-
фалното поражение.
Съществува и още
една поразителна
аналогия между
военното дело и
играта на шах - в
двете области на
човешкото познание
се намесват мощни
подсъзнателни
мотиви,
въздействащи върху
поведението на
играчите. Не става
дума само за
агресивността и за
стремежа към по
беда на всяка цена,
характерни за
всички игри, в които
единият Mooiie да
спечели само ако
другият загуби
този низ от блестящи победи - това бил нечуван триумф, достатъчен да му осигури вечна слава. Но той отново изненадал всички, като им напомнил, че се отнасял към собствените си постижения също както към делата на баща си - за него завоюването на Персия символизирало миналото, а той не желаел да почива върху лаврите на минали победи, нито да позволи на миналото да засенчва настоящето. Потеглил към далечна Индия, за да разшири империята си отвъд всички познати "дотогава граници.
Успели да го спрат само измъчените му войници, доведени до ръба на изтощението.
ТЪЛКУВАНЕ
Александър Велики е най-яркият представител на една доста рядко срещаща се в историята категория - син на прочут баща и на непобедим владетел, който обаче успял да задмине баща си по слава и власт. Причината да се срещат толкова рядко личности от подобна класа е много проста: бащата обикновено посвещава живота си на началното натрупване на богатства, защото е започнал от нулата. Отчаяна нужда го подтиква към сурови битки, за- щото той няма какво да губи, нито пък има зад гърба си прославен баща, с когото трябва да се състезава. Такъв вид хора имат всички основания да вярват в себе си - да вярват, че правят всичко по най- добрия възможен начин, защото нали самият живот им го доказва това с факта, че те преуспяват и завоюват солидни постижения.
Когато човек като него има син, той се превръща в доминиращ и потискащ фактор в развитието на сина си, налага му насила своите мнения и оценки - въпреки че синът започва да се развива в напълно различна среда от тази, в която бащата е започнал своя жизнен път. Вместо да позволи на сина си да поеме по своя нов и неутъпкан път, бащата се опитва да подкара сина си по своите стъпки, може би защото тайно в себе си се надява момчето да се провали - както Филип е очаквал синът му
Александър да падне от гърба на Буцефал. Бащите завиждат на синовете си, защото са по-млади и жизнени и защото преливат от желание да се нало-
614

жат над всички около себе си. Синовете на подобни властни мъже проявяват тенденция да израстват като малодушни страхливци, изплашени от мисълта да не изгубят това, което са спечелили бащите им.
Синът никога няма да се измъкне от сянката на баща си освен ако не възприеме безумно смелата стратегия на
Александър - да отрече напълно миналото, да създаде свое собствено царство, да постави баща си в сянката, вместо да позволи самия него да го сполети тази участ. Ако не можете да започнете буквално от нулата - все пак ще бъде глупаво да се лишавате от цялото наследство, което ви се полага, - поне можете да започнете от психологическата нула, като отхвърлите бремето на миналото и поемете в напълно нова посока. Александър инстинктивно е предусещал, че привилегиите, получавани по рождение, пречат на оформянето на характера и в крайна сметка не помагат за издигането на личността по стълбата на успеха.
Затова трябва да бъдете безмилостни спрямо миналото - не само с вашия баща, но и с неговия баща, и с всички ваши предшественици. Само слабите разчитат единствено на лаврите си и се уповават на миналите си победи, защото в играта, чийто залог е властта, няма време за почивка.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: