Съдържание увод закон №1

ражението, изп-
лашени от конете и
огнестрелните
оръжия на испан-
ците, туземците на
малки групи се
отправяли към
спасителните пла-
нини, обкръжени от
непроходими
джунгли. Бягали
дори най-опитните
воини от империята
на инките, въпреки
че съвсем доскоро те
всявали страх сред
всички съседни
племена, които
преди нахлуването
на конквистадорите
били подвластни на
всесилния
Атахуалпа.
Испанците се опи-
тали да ги прес-
ледват и избили
безмилостно тези
инки, които не ус-
пели да се спасят с
бягство. Но скоро
паднала спасител-
ната непрогледна
нощ и това помог-
нало на хиляди от
бегълците да се
разминат на косъм
със смъртта. Късно
вечерта проехтели
тръбите за сбор,
след като Писаро
заповядал на своите
тръбачи да
сигнализират, че
всички бойци веднага
трябва да се съберат
на окър- вавения
площад на
Кайямарка, за да
имоверно твърдоглав и неотстъпчив, като дразнел всички около себе си със самомнението и с горделивостта си.
Освен това не криел презрението си към простолюдието, стремял се да налага мнението си навсякъде и по всички въпроси, критикувал всички наоколо, без да се съобразява с положителните им качества. Атиняните започнали да се опасяват, че в негово лице ще намерят следващия тиран, който ще потъпче извоюваните с толкова усилена борба свободи. Затова през 482 г. преди Христа те гласували военачалникът да бъде изпратен в изгнание въпреки неоспоримите му заслуги за победата над персите.
След прогонването на Аристид чрез наказателната процедура остракизъм на атинската политическа сцена се появил следващият кандидат за общонационален водач -
Темистокъл. Въпреки че и той също като Аристид бил отрупан с бойна слава и всевъзможни почести, скоро започнал да досажда на атиняните с арогантното си поведени и прекалената си самоувереност, защото неуморно напомнял за заслугите си и постиженията си.
Като че ли Темистокъл не можел да си представи развитието на града без неговото дейно участие в управлението - градът, който според неговите думи сега щял да лежи в прашни развалини, ако не бил той, Темисто- къл, роден за чутовен герой, и ако не бил по-умен, по- далновиден и по-смел от всички други елини. Така през
472 г. преди Христа дошъл и неговият ред - името било изписано върху всички глинени плочки и той също бил принуден да напусне града.
Най-внушителната политическа фигура на Атина през
V век преди Христа несъмнено бил Пе- рикъл. Макар и заплашван на няколко пъти с остракизъм, Перикъл успял да избегне тази позорна участ, защото за разлика от предишните двама военачалници той умеел много по- добре да общува с хората. Може би е научил този ценен урок още в детството си от своя любим учител - забележителния оратор Дамон, който на времето печелел всеобщото възхищение със своите разностранни дарби в риториката, политиката, науките и изкуствата. Именно от него Перикъл усвоил най-важните уроци за всеки бъдещ политик. Все пак дори и на Дамон
626

не се разминало наказанието, наречено от древните атиняни остракизъм, за това, че си позволявал да се държи обидно и надменно с простосмъртните, които не били надарени като него.
Някъде към края на това забележително столетие в
Елада живеел Хиперболус. Повечето от писателите от онази епоха го описват като най-безгриж- ната личност, която са познавали. Хиперболус не обръщал внимание какво мислят другите за него и дръзко упреквал всеки, когото не одобрявал. На някои се струвал доста забавен, но повечето от съгражданите му не можели да го понасят.
През 472 г. преди Христа Хиперболус се осмелил да упрекне двама от най-видните политици в Атина - Алкиви- ад и Никиас, понеже тайно се надявал единият от тях да бъде наказан с остракизъм, след което той, Хиперболус, да заеме неговото място в градската управа. Кампанията му за очерняне на двамата лидери отначало изглеждала напълно успешна - атиняните отдавна не харесвали
Алкивиад заради безгрижния и донякъде предвзет стил на живот. Никиас пък ги дразнел с богатството си и с надменността си. Така че имало голяма вероятност да прогонят в изгнание единия или другия от враговете на
Хиперболус. Алкивиад и Никиас обаче - въпреки че отдавна били в неприкрито враждебни отношения - временно сключили примирие и обединили усилията си, за да бъде наказан с остракизъм самият Хиперболус. Според техните твърдения именно той не заслужавал да живее повече в Атина, понеже бил нетърпимо завистлив интригант.
Първата вълна от наказаните с остракизъм атиняни били видни граждани, с многобройни заслуги и ценни качества, но непоносими за своите съграждани заради други свои недостатъци. Хиперболус обаче бил само един жалък палячо и след като го прогонили в изгнание, атиняните констатирали, че с този акт било деградирало самото понятие . Затова решили да сложат край на тази почти сто- годишна практика въпреки нейната важна роля в поддържането на гражданския мир в Атина.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: