Съдържание увод закон №1

била да разчис-
тят със секирите
обширна площ от
гората, като той
нарочно ги завел до
най-гъстите храс-
талаци.
Площта,
определена от него
за разчистване, ни-
как не била малка
-
квадрат със
страна около два-
десет фурлонга (че-
тири
километра).
Когато
заповедта
била изпълнена, Кир
наредил
на
за-
потените мъже да
се явят отново на
същото място по
същото време, но
преди това да се
изкъпят.
Междув-
ременно той наредил
на слугите си да
заколят
всичките
кози, овце, агнета,
телета и волове от
бащиното
му
имение, за да даде
небивало угощение
на своите войници.
Не забравил да за-
ръча на слугите си
да донесат, колкото
можели да намерят
вино и хляб. На
следващите дни се
събрали
отново
поканените от него
мъже, насядали сред
тревата и така се
започнало
това
невиждано
пиршество.
След
като се наситили,
мъдрият Кир из-
дебнал най-подхо-
празненства. И всичко това тя получавала на кредит, без да се интересува кой после уреждал изплащането на огромните дългове.
Най-голяма наслада й доставило обмислянето на проекта за прословутия Пти Трианон - замък в границите на Версайския дворцов комплекс, скрит сред вековни дървета. Градинарите били принудени да подредят така околността около замъка на кралицата, че всичко да изглежда напълно „естествено“. За целта се налагало дори да лепят мъх по камъните и стволовете на дърветата. За да се подсили пасторалният ефект, кралицата наредила да доведат селянки от близките села. От четирите краища на
Франция били доведени най-приятните за окото крави, овце, кози и телета. Костюмите на обитателите от това
„царско село“ били измислени лично от нея. Овчари теглели овчици за привързаните около вратовете им въженца от сребърни конци. Когато Нейно Величество решавало да посети своя обор, доячките чевръсто запретвали копринените си поли, за да издоят млякото във фини керамични вази. За да убие времето, Мария-
Антоанета се скитала из безупречно подравнените морави около Пти Трианон, за да бере цветя в компанията на подбрани придворни дами. Фризурите създавали известни пречки при навеждането и откъсването на стръкчетата, но затова пък цветя и градинари имало в изобилие. Това бил приказен, напълно измислен свят, който нямал абсолютно нищо общо с реалния.
След всяка нова нейна прищявка нараствали разходите за поддържането на Пти Трианон. Меж- дувременно Франция изпадала във все по-дълбока криза - навсякъде се ширел гладът, а с него и негодуванието на бедняците. Дори живеещите в охолст- во придворни дами и кавалери били недоволни, понеже кралицата ги третирала като непослушни деца. Процъфтявали единствено нейните любимци, само че и техният брой намалявал с всяка изминала година. Обаче Мария-
Антоанета не се трогвала от подобни дребни проблеми.
Нито веднъж през периода, когато била кралица на
Франция, тя не прочела доклад, написан от някой от кралските министри.
640

Нито веднъж не посетила град извън Версай или
Париж. Нито веднъж не изминала поне стотина метра по някоя парижка улица, нито пък е приемала делегация от парижани. Въобще не се занимавала с нещо подобно, защото вярвала, че всички били длъжни да й оказват чест, докато тя нямала никакви задължения спрямо тях.
През 1784 г. кралицата се оказала замесена в шумен скандал. Цялата афера накрая се оказала ловка, извънредно дръзко замислена измама. От името на кралицата била купена най-скъпата диамантена огърлица, която някога е била продавана в цяла Европа и благодарение на този хитър ход на измамниците цяла
Франция узнала за нечувания разкош, в който тънела тяхната кралица. Хората слушали с трепет трескаво разпространяващите се слухове за нейните бижута, рокли, фризури, маскаради. Веднага й лепнали прякора Мадам дефицит и оттогава насетне тя неизменно присъствала в центъра на общественото внимание. Когато се появила в своята ложа в операта, публиката веднага започвала да шушука ехидно. Дори и придворните не били на нейна страна, понеже, докато тя пилеела цели състояния с щедър замах, страната тънела в незапомнена мизерия. Връх на безочието било нейното прочуто изказване, когато по някакъв пропуск в иначе прецизния дворцов етикет до слуха й достигнали няколко фрази за бунтовете на гладуващите селяни: „Щом нямат хляб, защо не ядат пасти?“
Обаче пет години по-късно, през 1789 г., се случило нещо неочаквано и безпрецедентно: започнала Френската революция. Кралицата, разбира се, не се разтревожила - нека тълпите се бунтуват, щом толкова им е скучно, нали всичко скоро щяло да се уреди и тя отново щяла да продължи своя живот, отдавна превърнат в безкраен низ от наслади и развлечения. Но през същата тази историческа година гладните тълпи стигнали чак до
Версай и принудили кралското семейство да напусне двореца и да се премести в стария дворец Тюйлери, в центъра на Париж. Това било повод за небивал триумф на простолюдието, ала все пак оставала някаква, макар и доста скромна възможност тя да се опита да тушира недоволството на парижаните и да устано-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: