Л
ЯН
властно вдигнал ръка - знак към стражата а доведе окования във вериги Мен Гу-о.
„Ако за- овядам на тези стражи да свалят оковите ти - за- очнал Чу Хо Лян, - какво ще сториш със свобода- а си?“
„Отново ще тръгна на бой с теб! - изкрещял ърдито окованият Мен Гу-о. - Не ме е страх да ръстосам меча си с теб в двубой на живот и смърт! [о ако за втори път ме пленищ, ще ти се поклоня оземи, защото ще повярвам тогава, че наистина е превъзхождаш...“ Тогава Чу Хо Лян се замислил накрая махнал с ръка. Заповядал не само да осво- бодят непримиримия Мен Гу-о, но дори се погри- ил да му осигурят кон и седло. Изумените офице- и от армията на Чу Хо Лян се втурнали към палат-
1
та на своя главнокомандващ с тревожния въпрос,
1
що постъпва тъй лекомислено, ала той ги успоко- т с думите: „Този негодник мога да пленя още ;днъж така лесно, както да измъкна тази кърпа от коба си. Но искам да пленя не него, а сърцето му. когато постигна тази много по-трудна победа, гкъм юг наистина ще се радваме на вечен мир.“
Точно както се бил заканил пред превъзхожда- ия го враг,
Мен Гу-о отново нападнал лагера на
ЖИВОТЪТ НА
АЛЕКСАНДЪР
ВЕЛИКИ
Преследването на
персийския цар Дарий
се оказало много
продължително и
непоносимо
мъчително - за
единадесет деноно-
щия конницата на
Александър Велики
изминала тридесет и
три хиляди фурлонга
(660 км). Войниците
били дотолкова
изтощени, че
повечето от тях вече
били готови да се
откажат от
преследването и да
поемат по обратния
път. Особено ги
измъчвала жаждата.
Докато се колебаели
по кой път да поемат,
Сподели с приятели: |
