Съдържание увод закон №1

ята чиния. От
кашата нямало дори
следа. В това време
нейният гост
напразно чукал по
чинията с дългия си
остър клюн, но така
и не успял да вкуси
от кашата. За да си
върне на хитрата
лисана за тази не-
достойна шега,
щъркелът решил на
свой ред да я покани
на обяд през
следващата седмица.
Лисицата приела с
радост любезната
покана, а щъркелът
добавил, че добрите
приятели трябвало
по-често да си гос-
туват един на друг.
Точно в уречения ден
лисицата се появила
пред къщата на
щъркела, влязла
вътре, поог- ледала се
и веднага започнала
да ахка: „Ах,
приятелю, с какъв
вкус си подредил
всичко тук! Такъв
шик не бях виждала!
А пък как апетитно
ухае от твоята кух-
ня...“ След това се
настанила до тра-
пезата и дори за-
почнала да се об-
лизва. Като всички
лисици по света, и
тази била много
лакома. Вече предв-
кусвала как добре
три от чуждестранни правителства, включително и с крайно опасния за Франция принц Метерних, който тогава оглавявал австрийската дипломация. Изплашен, че ще бъде предаден от най-способния си министър, императорът на всяка цена трябвало да се добере до истината, преди да било станало безнадеждно късно. Дори той обаче не можел да си позволи да се противопостави открито на интригите, които Фуше забърквал така майсторски, понеже несменяемият министър на полицията бил хлъзгав и гъвкав като змиорка. За властелина на цяла
Франция нямало друг изход, освен да дебне и да чака, до- като се сдобие с неопровержимо доказателство.
Точно това като че ли се появило през април, когато частната полиция на императора заловила пратеник от
Виена, който пристигнал в Париж със секретна мисия - да предаде на Фуше тайно писмо от Метерних. Наполеон заповядал веднага да доведат при него този австрийски пратеник и го обсипал със заплахи - пратеникът явно щял да бъде незабавно разстрелян, ако не признаел всичко, което знаел за тази крайно съмнителна мисия. Нервите на австриеца не издържали и той признал, че трябвало да предаде на Фуше едно писмо от Метерних, написано обаче с невидимо мастило. Пратеникът знаел само, че във въпросното писмо се споменавало нещо за тайна среща на някакви специални агенти в швейцарския град Базел.
Наполеон веднага заповядал на своите агенти да изпратят някой в Базел, който под прикритието, че е изпратен от неизвестни тайнствени врагове на императора, да се опита да проникне на тази толкова важна среща. Ако Фуше наистина замислял коварен заговор срещу империята, сега пред Наполеон най-после се откривала възможност да го залови, след което министърът на полицията веднага щял да бъде отведен под бесилката.
Наполеон нетърпеливо чакал доклада на своя агент от
Базел, но за негово искрено удивление, след като след няколко дни се завърнал оттам, агентът му докладвал, че не открил нищо, което да изобличава Фуше в конспиративен заговор - нещо повече, останалите присъстващи на тази „шпионска конференция“ се държали много нервно и дали
660

да се разбере, че подозират Фуше в двойна игра - т.е. те подозирали, че прочутият със своята хитрост Жозеф Фуше се преструвал, че работи за тях, докато всъщност работел единствено за Наполеон. Освен това агентът се оплакал на императора, че шпионите на Фуше го следели неотлъчно и му създавали сериозни затруднения да си върши спокойно
„работата“, откъдето пък още веднъж следвало, че Фуше изпълнявал безупречно задълженията си като министър на френската полиция. Отначало Наполеон не повярвал на това обяснение и така отново избухнал поредният от десетките страхотни скандали, които често довеждали едва ли не до инфаркти придворните на темпераментния корсиканец, защото той за нищо на света не можел да признае пред себе си, че Фуше за пореден път успял да го надхитри.
На следващата сутрин Фуше посетил Наполеон и мимоходом отбелязал: „Впрочем, сир, така се случи, че досега не успях да ви доложа за писмото, което получих от принц Метерних преди няколко дни. Моля да ми простите този доста сериозен пропуск, но нали знаете, хм... че последните дни бяха изпълнени с много по-важни събития, сир... На всичкото отгоре моят емисар забрави да ми предаде специалния прах, без който естествено изгубих няколко дни, защото нямаше как да се запозная с истинския текст на тайното послание на принц Ме- терних... Ето, сега ви поднасям въпросното писмо.“
Убеден, че Фуше се опитва за пореден път да урони достойнството му, Наполеон гневно се разкрещял: „Вие сте предател, Фуше! Трябва да ви обеся, и то още днес!“
Вбесеният император продължил да ругае Фуше, обаче не разполагал с никакви по-сериозни улики, за да го обвини в държавна измяна. Жозеф Фуше само си позволил да изрази недоумението си от несдържаната реакция на императора, докато тайно в себе си се надсмивал, над цялата тази трагикомедия, понеже отдавна бил овладял всичките тънкости на играта, разигравана под дяволското прикритие на огледалния ефект.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: