Съдържание увод закон №1

то на могъщия
флорентински
принц върху поли-
тиката на Вати-
кана. Недоволният
посланик на Фарезе
записал в дневника
си: „Папата вече
гледа на всичко през
очилата, които му
нахлузи на очите
Лоренцо Ве-
ликолепния. “
„ВЪЗХОД И УПАДЪК
НА ДИНАСТИЯТА МЕ-
ДИЧИ“, КРИСТОФЪР
ХИБЪРТ, 1980 г.
На всеки от сво-
ите
посетители
Витгенщайн с го-
товност поднасял
по едни щедър по-
дарък - безплатна и
нагледна
демонс-
трация на уменията
му
да
отгатва
мислите на хората
около него. Докато
събеседниците му се
стараели да из-
ложат
по-гладко
мислите си пред
философа, прочут
със задълбочените
изследвания в об-
ластта на езикоз-
нанието,
Витген-
щайн веднага схва-
щал за какво всъщ-
ност става дума и
пренасочвал разго-
вора към най-съ-
ществените теми.
Поне за мен няма
съмнение, че тази
ние, бил самият Сократ. Алкивиад всъщност подкрепял идеали, напълно противоположни на тези, в които вярвал
Сократ. Философът бил дълбоко убеден, че простотата и почтеността трябва да бъдат ръководни принципи в човешките взаимоотношения, докато Алкивиад живеел в разкош и бил напълно безпринципен. Но при срещите си със Сократ той се стараел да бъде в тон с трезвомислещия философ, в негово присъствие винаги се ограничавал със скромна трапеза, придружавал го чинно по време на дългите разходки - любимото занимание на Сократ, като двамата разговаряли само за философските аспекти на въпросите, свързани с добродетелите. Разбира се, Сократ бид подочул нещо за разюздания живот, който водел
Алкивиад. Само че това противоречие между неговите възгледи и нравствените позиции на Алкивиад още повече предизвиквали Сократ да повлияе на своя слушател, дори се ласкаел от мисълта, че неговото присъствие е достатъчно, за да се преобрази Алкивиад в съвсем друг човек. Сократ бил дълбоко убеден, че притежава неоспорима власт над Алкивиад. Тази илюзия дотолкова заблудила Сократ, че той се превърнал в най-пламенния защитник на Алкивиад и дори се стигнало дотам, че рискувал живота си, за да спаси младия Алкивиад.
Атиняните намирали Алкивиад за най-талант- ливия оратор, защото никой не умеел така ловко да долавя настроенията на аудиторията и да изразява нейните желания. Най-прочутите му речи били посветени на идеята за нахлуване в Сицилия - Алкивиад не се уморявал да припомня на сънародниците си каква огромна плячка ги очаква в Сицилия, като деликатно не уточнявал, че самия него го очаква за- видна слава като първия атински пълководец, който най-после би успял да покори този плодороден остров. Истинската подбуда на Алкивиад била да спечели на своя страна младите атиняни, които предпочитали сами да пожънат нови победи, вместо само да слушат за великите подвизи на прочутите си предшественици. Той обаче не си позволил да изрази желанията си открито, а вместо това заговорил за носталгията на по-възрастното поколение по доброто старо време, когато Атина повела гръцки-
664

те племена на свещена война срещу Персия и така били положени основите на бъдещата атинска им- перия. Никой от другите оратори дотогава не успял да спечели овации - от младите офицери и мореп- лаватели, или от старите атински първенци. Така се стигнало до деня, когато всички атиняни копнеели да завладеят Сицилия, колкото е възможно по-ско- ро. Планът за завземането на Сицилия бил одобрен и Алкивиад поел командването на презморската ек- спедиция.
Докато той предвождал войските, нахлули в
Сицилия, неговите противници в Атина не си губе- ли времето и побързали да изфабрикуват тежки об- винения срещу него - в онази епоха точно така се тълкувал всеки опит за посегателство срещу свеще- ните статуи. Алкивиад добре познавал враговете си и не си правел илюзии, че те ще пропуснат да го осъдят на смърт веднага след завръщането му в родната Атина, затова се постарал да дезертира от атинската бойна флота буквално в последната ми- нута и да потърси убежище в Спарта - най-опасния враг на Атина сред всички елински държави. Спар- танците приветствали възторжено присъединяване- то на този забележителен стратег към тяхната кау- за, но все пак били нащрек, защото вече познавали неговата репутация. Алкивиад обожавал лукса, до- като спартанците като войнствено племе живеели извънредно скромно и не без основания се опасявали, че Алкивиад ще разврати тяхната мла- деж. За тяхно облекчение обаче в Спарта се появил един съвсем нов Ал- кивиад, който с нищо не напомнял за онзи оратор, възпламенявал цяла- та Атина само с една своя реч. Сега той не обръщал прекалено силно внимание на външността си (както самите спартанци), взимал само хладни бани, носел най-просто облекло и се задоволявал с оскъдна хра- на. За спартанците това било достатъчно доказателство, че Алкивиад признава техния начин на живот за по-достоен от този на прекалено раз- пуснатите атиняни. Простодушните спартанци скоро попаднали в плен на неговото обаяние и му поверили почетен пост в тяхната войска. За съ- жаление Алкивиад не умеел да се ограничава. Когато пуснал в действие неотразимия си чар - успял се да съблазни съпругата на спартанския дар, но за нещастие тя забременяла. Когато това негово скандално дея- ние станало достояние на обществото, отново му се наложило да се спа- сява с бягство.
Този път Алкивиад дезертирал чак в Персия, където внезапно забравил за спартанската скромност и посрещнал с възторг източния разкош.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: