жело да гарантира на комунистите, че
масите ще тръгнат след тях, изоставяйки утвърдените многовековни ценности, за да се устремят към мъглявото комунистическо бъдеще?
Според Мао единственото възможно решение трябвало да бъде сведено до една на пръв поглед доста простичка измама. Да се забулят революционните идеи под плаща на славното минало, за да станат те по- приемливи и поне донякъде легитимни в очите на хората. Едно от любимите четива бил извънредно популярният роман
Разливът на водите, описващ
приключенията на китайския Робин Худ и неговата банда в борбата им срещу алчния и зъл император. В Китай по времето, когато възходът на Мао бил още в самото начало, фамилните връзки доминирали решително над всички останали социални взаимоотношения - не само защото това било възприемано от стотици поколения китайци като нещо напълно естествено или поради трудните житейски условия, но и защото така проповядвал
Конфуций преди повече от двадесет и пет века: почитай баща си и се подчинявай на първородния син в семейството. Но в любимия на
комунистическият водач Мао Дзе-дун исторически роман
Разливът на водите (където не се ставало дума за поредното наводнение на големите китайски реки, а затова докъде може да стигне приливът на народното негодувание срещу лошите управници ) се проповядвала една по-висша морална ценност - роднинската привързаност отстъпвала пред преклонението към водача на горската банда, защото благородната кауза е станала по-важна дори и от гласа на кръвта. Тази книга се радвала на огромно възхищение сред китайското простолюдие
през последните няколко века, защото китайците винаги са заставали на страната на угнетените и оскърбените, ако се прибегне до терминологията на Достоевски. Затова Мао Дзе-дун не пропускал нито един удобен случай да представи борбите - които водела неговата партия само за да се добере най-сетне до върховната власт - като естествено продължение на вековната, дори хилядолетната борба между доброто и злото, между потиснатото селячество и лошия император. Така този доста хитър китайски идеолог е успял да постигне приемането и легитимирането на китайската комунистическа партия като наследник на най-благородните традиции в китайската история - неописуемо бедните селяни според Мао можели да разчитат единствено на спасителната мисия на комунистите, но само ако го подкрепят с всички сили. Едва тогава за тях щели да настъпят
бленуваните светли дни така, както техните прадеди си отдъхнали от игото на средновековните императори, понеже подпомагали разбойническите банди, криещи се в вдън горите.
Дори и след като неговата партия завзела властта, Мао продължавал да търси асоциации между комунистическото движение и славните прецеденти от историята на древен Китай. Той упорито се стараел да бъде възприеман от масите не като някакъв китайски Ленин, а по-скоро като съвременен Чу Хо Лян - най- великия китайски
стратег от III век пре 688
ди Христа, централната фигура в любимата на Мао историческа повест
Епопеята Сподели с приятели: