Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| на трите царства. Чу Хо Лян бил не само непобедим пъл- ководец, но и поет, философ и блюстител на най-висшите морални ценности. Затова Мао Дзе-дун се представял навсякъде като поет воин, също като своя велик предшественик Чу Хо Лян, като велик вожд и кърмчия, способен да съчетава майсторски стратегията с философията и да проповядва нови нравствени учения. Покорните идеолози от Пекин ревностно налагали образа на председателя Мао като достоен наследник на чутовните исторически герои, с каквито изобилстват древните китайски хроники. Не след дълго речите и писанията на Мао Дзе-дун започнали да се изпъстрят с все повече позовавания на древната история. Председателят наблягал особено на поучителния пример, завещан на поколенията от Чин Ши Хуанг Ти - велик древнокитайски император, постигнал непостижимото за всички водачи преди него - обединението на огромната страна още през III век преди Христа. Но едва след това изгорил всички писания на „реакционера“ Конфуций, след което имал достатъчно време да се заеме с Великата китайска стена. Вместо завещание Чин Ши Хуанг Ти оставил своето име на страната (Китай на английски се изписва China, което произлиза от името на този древен владетел Ch’in Shih Hiang Ti). Аналогията била очевидна: Мао Дзе-дун също както предшественика си Чин Ши Хуанг Ти успял да обедини страната и да сплоти народа срещу външните и вътрешните врагове и също като този император провеждал смели реформи за скъсване с някои порочни традиции от близкото минало. Китайската история описвала Чин като жесток диктатор, чието царуване не продължило много дълго. Тук Мао внезапно нарушава стила си на подражание и веднага изтъква своето превъзходство над император Чин - царуването на комунистите щяло да трае десет хиляди години, но все пак известна аналогия можела да се открие, защото както някога, така и сега било невъзможно да се проправи път на новото без масови репресии. Така Мао Дез-дун оправдавал безогледната диктатура на своята партия над многострадалния китайски народ. След провала на културната революция в края на шестдесетте години, в комунистическата върхушка се надига силна съпротива срещу политиката на Мао. Вътрешнопартийната опозиция се оглавява от „предателя“ Лин Бяо, който доскоро бил негов пръв приятел и едва ли не дяс- на ръка. За да проумеят масите разликата между неговата идеология и диверсиите на Лин Бяо, Мао Дзе-дун отново повикал на помощ историята. Според него Лин Бяо бил наследник на Конфуций, когото Лин Бяо наистина цитирал доста често. Следователно Лин Бяо олицетворявал днес консерватизма, също както Конфуций шестстотин години преди Христа „мътел главите“ на предците на днешния китайски пролетариат. Докато председателят Мао Дзе-дун се отъждествявал не с кого да е, а само с ненадминатия древнокитайски философ и блестящ стратег Хан 44 . 689 Фей-дзъ. В древността последователите на този стратег се наричали ле- галисти и се отличавали със спазването на предписанията от учението на Хан Фей-дзъ, като в същото време яростно се противопоставяли на последователите на Конфуций. Легалистите вярвали, че трябва да се въведе нов ред, без да се отрича употребата на грубата сила. На практика те се стремели само към едно - към властта. Така Мао повел кампания в национален мащаб срещу древния мъдрец Конфуций и дори използвал ловко проповедите на Конфуций срещу легалистите, за да насърчи ки- тайските младежи да се разбунтуват срещу старите идоли. Всъщност истинската цел на председателя Мао била друга, много по-прозаична, но и много по- съществена - за него това била удобна и грандиозна завеса, зад която можел спокойно да се разправи с противниците си. ТЪЛКУВАНЕ Надали в света ще се намери друга страна, в която миналото да се радва на такава завидна почит, както в Китай. Изправен пред огромни трудности и пред реалната опасност да бъдат провалени неговите реформи, Мао прибягнал до проста, но ефективна стратегия: вместо да се противопоставя на миналото, той го призовал на помощ и въобще не се посвенил да оприличава славни героически фигури отпреди много векове със сегашните комунистически водачи. Като размахвал легендата за Трите царства, Мао ясно намеквал за аналогията с днешния ден (какво друго са САЩ, СССР и Китай, освен три царства, като всяко от тях деб- не зорко какво ще предприемат останалите две.) Следователно образът, славата и ореолът на великия Чу Хо Лян се падали в наследство не на някой друг, а единствено на не по-малко великия председател Мао! Също като някогашните императори той приветствал „културната революция“ на широките народни маси, понеже по-добре от всички китайци осъзнавал необходимостта нацията да има един водач - дори само за това народът да има на кого да се кланя. Впоследствие допуснал огром- на грешка с прословутата си измислица, наречена Великия скок напред - това бил предварително обречен на неминуем провал опит да се ускори процесът за модернизирането на страната. След този страхотен провал Мао вече никога не допуснал подобна грешка, като посвещавал усилията си само в търсенето на нови способи за прикриване на грозното настояще зад легендарното минало. Урокът е пределно прост и също толкова поучителен - миналото е могъща сила. Почти всичко, което се е случило преди години, ни изглежда величаво и дори непостижимо. Тази податливост на мисленето на масите може да използвате за вашите цели. Ако разрушите семейните връзки, ще се появи вакуум, непоносим за мнозинството. Хората ще започнат да се опасяват, че хаосът ще залее страната и ще погуби всички нравствени ценности. На всяка цена трябва да не допускате да плъзнат подоб 690 ни опасения. Затова трябва внимателно да претеглите всичко от наследството от миналите епохи, да подберете всичко, което ви се струва достойно за уважение, и да се постараете да го популяризирате, за да можете по този начин да затвърдите вашите позиции във властта. Това ще придаде романтичен блясък на начинанията ви, ще повиши цената на вашето присъствие и ще ви помогне да прикривате по- успешно истинските си намерения. „Трябва да се признае, че няма нищо по-трудно за осъществяване, нищо по-съмнително за сбъдване и нищо по- опасно за поддържане от това да се опитваме да наложим съвсем нов ред във всичко около нас." НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.) Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|