Съдържание увод закон №1

дането на Христос
древните евреите
въвели своя
традиция по същото
време на годината -
празнували фестивал
на светлината,
който траел осем
дни. Германските
племена отбелязвали
тържествено дните
на лятното и
зимното равноденс-
твие. Според тех-
ните вярвания то-
гава слънцето се
възраждало за нов
живот и затова
ритуалите в средата
на декември били
посветени на
езическите божес-
тва, от които за-
висело плодородието
през настъпващата
нова година
-
Вотан, Донар
(Тор) и Фрея. Дори и
след като римският
император
Константин (306-
337 г. след Христа)
обявил християнс-
твото за официал-
но призната религия
в цялата римска
империя, новото
учение в продълже-
ние на десетилетия
не успявало да
отмени тези стари
езически обичаи.
През 274 г. римският
император Ау- релий
(214-
275 г. след
Христа) се опитал
да наложи като
официален празник
25 декем-
натрупани от църквата през вековете, надхвърлили дори и най-смелите очаквания. Неговите шпиони му предоставили смайващи цифри.
За да оправдае прилагането на своя дързък план,
Томас Кромуел побързал да пусне в обраще- ние ловко съчинени слухове за корупцията, която заливала всички манастири в Англия, за злоупотребите, подкупите и своеволията, които си позволявали епископите, дотогава пряко подчинени не на. краля, а на папата в Рим.
Властолюбивият кралски секретар не забравил да наблегне и на нечовешката експлоатация на гладуващите селяни от тънещите в охолство католически свещеници. След като си осигурил подкрепата на парламента за ограбването на манастирите (те се оказали доста по-богати от църквите),
Кромуел решил да сложи ръка и на самите сгради заедно със земята, върху която били построени. В същото време не забравял да предприеме всички необходими мерки за всеобщото насаждане на протестантството като официално признатата религия в Англия. Спещно били подети всестранни реформи на религиозните ритуали, след което естествено дошъл ред на гоненията срещу ревностните католици, които сега започнали да наричат еретици. Буквално само за една нощ Англия осъмнала с нова религия.
Страната била залята от вълна на небивал терор.
Както при всяка прекалено рязка промяна, пострадали и много невинни. Католиците наблюдавали с ужас ожесточеното рушене на църкви и манастири, яростното стъпкване в прахта на иконите с лика на Светата Дева, поругаването на олтарите и на всичко, което само до вчера било свято и неприкосновено. За много хора това бил краят на света. Наистина преди тази „революция“ жертви на Католическата църква станали хиляди еретици, въпреки че на свободолюбивия английски остров инквизицията никога не е върлувала така свирепо, както в Испания,
Италия и другите държави на юг от Англия. Но въпреки това никак не били малко и ревностните католици, които за нищо на света не желаели да се отрекат от нейните ритуали. Най-жалките, най-алчните и най-бруталните отрепки от простолюдието не закъснели да изпълзят от бордеите. Въ-
684

одушевени от невижданите възможности за масови грабежи под закрилата на короната, освирепели тълпи заливали улиците на всички английски градове. При това били разрешени всякакви издевателства тъкмо над тези, които до вчера проповядвали любов и смирение. Но и това не удовлетворило амбициозния син на селски ковач, който дотогава никога не бил сънувал, че ще се сдобие с такава ог- ромна власт. Томас Кромуел незабавно въвел жестоки данъци върху именията на всички тези аристократи и духовници, които не подкрепяли неговите реформи.
Разбира се, реакцията на противниците на тези резки реформи не закъсняла. През 1535 г. бунтовете обхванали така устремно цяла Северна Англия, че заплахата за свалянето на Хенри от трона станала напълно реална. През следващата година кралските войски удавили в реки от кръв всички опити за въстания срещу короната. Обаче
Хенри VIII вече започнал да осъзнава колко скъпо ще трябва да плати Англия за реформите, предложени от
Кромуел. Самият крал въобще не искал да се стигне чак до такава жестока развръзка. Той искал само да едно - най- после да се разведе с Катерина Арагонска. Томас Кромуел бил този, който го тласкал към толкова кардинални реформи. Сега дошъл ред на Кромуел да тръпне от ужас, понеже долавял тревожни признаци, че кралят все по- често се замисля дали няма да се окаже по-разумно да сложи край на кръвопролитията и да усмири настръхналата страна, като възстанови поне част от правата на Католическата църква.
Изплашен, че ще му се наложи на бърза ръка да се раздели с поста си, който му струвал огромни усилия, а може би и с главата си, през 1540 г. кралският секретар решил отново да спечели кралската благосклонност само с едно хвърляне на заровете - като му потърси нова съпруга, тъй като несдържа- ният Хенри отдавна бил изпратил на ешафода любимата си Ана Болейн, а третата му жена
Джейн Сеймур починала преди няколко години. Така че сега бил моментът да бъде намерена следващата кан- дидатка, достойна да бъде коронясана като кралица на
Англия, както винаги по-млада, за да бъдат

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: