Съдържание увод закон №1

спящата девойка с
кривите си пръсти,
напоени в сок от
злоба;
пробола
сърцето на спящата
Аглаурос с шиповете
от бодливите клони
около снагата си;
изляла обилно черна
дяволска отрова във
вените на своята
жертва, за да стигне
чак до костите и до
сърцето й. Самата
Аглаурос отначало
не усетила нищо, за-
щото спяла непро-
будно. Ала когато се
събудила,
видяла
пред себе си сестра
си, защото Завистта
побързала да приеме
нейния
образ.
Аглаурос
се
из-
пълнила с непрео-
долима завист към
родната си сестра,
защото тя била
жена на бог Мерку-
рий - най-красивия
сред всички обита-
тели на Олимп. Аг-
лаурос продължавала
да се самоиз- мъчва
от
черните
си
помисли.
Неук-
ротима
ревност
заседнала в сърцето
й
така,
както
змията се свива на
кълбо в хралупата
си. Денем и нощем
въздишала и кършела
ръце,
докато
нещастието я сто-
пявало и тя чезне-
по-разумно да отстъпи временно и да остане в сянка, особено когато политическите страсти са прекалено разгорещени.
През следващата година неуморните действия на мъжете от рода Албизи започнали да внушават сериозни опасения сред останалите флорентински фамилии, че в един прекрасен ден прекрасната Флоренция може да осъмне с някой диктатор от рода Албизи. Междувременно
Козимо, въпреки че бил в изгнание, използвал богатството си, за да продължи да се намесва в конфликтите, назряващи във Флоренция. В града надвиснала опасност от гражданска война и през септември 1433 г. най-вид- ните мъже от рода Албизи били свалени от влиятелните си постове и прогонени в изгнание. Козимо веднага се върнал във Флоренция и набързо си възстановил влиянието в размирния град-държава. Но се оказало, че доайенът на фамилията Медичи отново се озовал в доста деликатна ситуация: ако се покажел прекалено амбициозен (както омразните Албизи), срещу него веднага щели да се надигнат останалите богати фамилии (както се надигнали срещу онези от Албизи преди завръщането на Козимо).
Този вариант бил абсолютно неприемлив за хитрия
Козимо де Медичи, понеже застрашавал да провали дейността на неговата преуспяваща финансова къща. Но ако изберял по-пасивна тактика, тогава пък е рискувал само да гледа безпомощно как ще се издигне друга фамилия, да завземе властта в града и на свой ред да се опълчи срещу преуспяващата финансова къща на
Медичите.
Козимо решил и този проблем, като действал едновременно в две посоки - тайно използвал ог- ромното си богатство, за да подкупи най-влиятел- ните си съграждани и тихомълком да ги превърне в свои предани съюзници.
Обаче тези магистрати получили недвусмислени нареждания от Козимо да не хранят напразни илюзии, че ще продължат да се издигат в йерархията на градските служби - хитрият банкер настоявал решително за тези длъжности да се подбират хора от средните съсловия, за да се осигури тяхната преданост към богатите фамилии за много години напред.
Естествено, пак се намерили недоволни скептици, но към най-непоправимите
704

Козимо де Медичи приложил по-сурова тактика - техните имоти неусетно били изкупени от богатите банкери, които на свой ред отдавна били длъжници на всесилния Козимо де Медичи и затова послушно изпълнявали заповедите му на кого да бъде разрешено да забогатява, на кого да се помогне с кредити и кой да бъде разорен. Накрая се оказало, че от флорентинската република останала само фасадата, защото скритият зад сцената Козимо де Медичи здраво държал в ръцете си всички лостове на властта.
Докато действал енергично зад кулисите, за да се сдобие с решително превъзходство над противниците си,
Козимо привидно демонстрирал съвсем друго поведение: появявал се скромно облечен по улиците на Флоренция, не позволявал да го придружават повече хора освен личния му прислужник. Не забравял да поздравява и да се покланя пред магистратите и по-възрастните си съграждани. Яздел муле, а не кон. Никога не си позволявал да се изказва относно търговските и политическите проблеми на града, въпреки че от цели тридесет години на практика нито един важен въпрос не можел да бъде решен без неговото съгласие. Финансирал всички строежи на обществени здания, с които градът се гордеел от десетилетия. Когато най-после решил, че е крайно време да изгради дворец за своето мно- голюдно семейство в местността Фиезоле, недалеч от Флоренция, той отхвърлил първоначалния про- ект на Брунелески - защото му се сторил прекалено пищен и претрупан с орнаменти, корнизи и други ненужни украси по фасадата и в интериора. Вместо него избрал далеч по-скромния проект на Микелоцо, който на всичкото отгоре бил флоренти- нец. Дворецът се издигал като символ на мъдрата стратегия на Козимо де Медичи - простота във всичко, особено в това, което е достъпно за хорските' очи, докато отвътре неговият дворец бил обра- зец за ренесансов лукс и изящество.
Козимо умрял през 1464 г., след като управлявал в течение на цели тридесет години своята процъфтяваща финансова империя. Гражданите на Флоренция искали да му издигнат импозантна гробница и да организират внушително погребение,

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: