Съдържание увод закон №1

та на граф Виктор Лустиг обожава подобни рискови ситуации, понеже при тях обектът на измамата лесно може да отвлече вниманието си и така да стане жертва на ловката измама.
Не се страхувайте да прилагате това изпитано правило, когато се изправите срещу наследниците на Ал Капоне в днешния свят. При добре премерени жестове на показна честност и щедрост ще принудите да ви се подчиняват дори най- бруталните и най-циничните негодяи.
„Всичко започва да ми се струва безцветно, ако на хоризонта не се
задава някаква доходна сделка. Без такива изгодни комбинации
животът е унил и потискащ. Не ги разбирам честните хора - те
водят отчайващо постен и скучен живот...“
ГРАФ ВИКТОР ЛУСТИГ (1890-1947 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
При всяка измама ключовият момент е отвличането на вниманието. Ако успеете да разсейвате жертвата си достатъчно дълго време, ще можете да реализирате плана си, без тя да се усети. Хорските подозрения се потушават най- лесно чрез показни жестове, подчертаващи вашата добронамереност, щедрост, отзивчивост и честност - това са класически средства за спечелване на доверието на околните. Дори и най-мъдри- те са способни да станат доверчиви като деца, готови на всичко за още изяви на добра воля от ваша страна.
В древен Китай това се наричало „да дадеш, преди да вземеш“. Когато давате нещо някому, вниманието му се разсейва и той евентуално може да не забележи, че с дясната си ръка всъщност вие взимате от него много повече, отколкото му давате с лявата. Но да се взема нещо от някого не винаги е безопасно, дори и за силните на деня. Защото надали ще се намери жертва, която да не започне незабавно да крои планове за отмъщение. Опасно е също да запитате открито другите от какво се нуждаят, независимо дали го извършвате това с безупречна учтивост. Никой няма да ви признае за какво копнее сърцето му, освен ако не долови някаква скрита изгода за себе си от това чистосърдечно признание. Затова трябва да се научите да давате, преди да започнете да искате. Така се смекчава атмосферата, опонентът се лишава от възможността по-късно да предявява агресивни претенции към вас или чисто и просто се облекчава толкова важната за плана ви изходна фаза: разсейването на вниманието на жертвата. Актът на първоначалното дарение може да приеме най-различни форми - реален подарък, жест на любезност и внимание,
11 161

разиграване на картата на мнимата почтеност. Всичко това може да ви свърши работа обаче само ако е уместно за конкретните обстоятелства.
Ние всички робуваме на нашите навици и първото впечатление има за всеки от нас неизличимо влияние. Ако някой още от първите мигове на познанството с вас ви повярва, че сте честен, това би могло да ви улесни извънредно много при следващите ходове, заложени от вас в стратегията на измамата.
Джей Гоулд, също като Ал Капоне, бил прочут с недоверчивостта си. Когато бил на 33 г., той вече притежавал милиони - придобити предимно чрез ловки машинации и дръзки ходове. Към 1878 г. Гоулд вложил много пари в ирландската железопътна компания, ала по-късно се оказало, че борсата била наводнена с акции на същата компания. На Гоулд не му оставало нищо друго, освен да се примири с огромната загуба.
В разгара на кризата обаче му предложил помощта си Джон Гор- дън-Гордън, шотландски лорд, който според признанията му вече бил натрупал известен опит със спекулации с ценни книжа, емитирани от железопътни компании.
С помощта на неколцина експерти по калиграфия Гордън-Гордън успял да докаже на Гоулд, че зад колебанията на цените на акциите всъщност стоят десетина от най-високопоставените служители на железопътната компания. Гоулд преливал от благодарност към неочаквано появилия се спасител. Тогава Гордън-
Гордън му предложил те двамата да обединят усилията си за изкупуването на контролния пакет от акции на компанията. Гоулд се съгласил. В началото общото дело процъфтявало. Двамата мъже бързо се сприятелили и Гоулд нито веднъж не отказал пари на Гордън-Гордън, когато се налагало да се купуват още акции. Но през 1873 г. Гордън-Гордън внезапно продал своя дял и натрупал цяло състояние, но нанесъл непоправим удар на плановете на Гоулд. След което лордът изчезнал от хоризонта.
Чак след дълго проучване Гоулд узнал истинското име на Гордън- Гордън -
Джон Краунингсфийлд. „Лордът“ се оказал незаконен син на капитан от търговската флота и някаква лондонска барманка. Всъщност и преди били налице доста признаци, че нещо около този Гордън-Гор- дън понамирисвало, но първоначалните му безупречно честни ходове и желанието му да подкрепи Гоулд в труден момент така силно впечатлили всички, присъствали на това събитие, че
Гоулд веднага развързал кесията си.
Но в почти всички случаи не е достатъчен само един акт за печелене на нечие доверие, колкото и почтен да е този акт. За да ви повярват, че сте безупречно честен, вие несъмнено ще се нуждаете от неопетнена репутация, изградена върху не една, а върху много ваши постъпки - какви точно ще бъдат те, това не е най- важното в случая. И след като е утвърдена безупречността на вашата репутация, ще бъде трудно за против
162

ниците ви да я оборят. И тук ситуацията е донякъде аналогична с решаващата роля на първото впечатление.
В древен Китай владетелят У Ченг решил, че е настъпил подходящият момент да завладее все по-разрастващото се царство Хю. Разбира се, с никого не споделил този свой съкровен план. Като за начало той се оженил за дъщерята на владетеля на Хю. После свикал съвета и попитал министрите си: „От известно време насам замислям нова военна кампания. Кое съседно царство, според вас трябва да нападнем?“ Както се очаквало, пръв заговорил неговият пръв министър: „Трябва да нападнем Хю!“ Владетелят се престорил, че е искрено разгневен: „Сега Хю е приятелско нам царство! Как така се осмеляваш да мислиш дори за нахлуване в
Хю?“ Заради дръзкото предложение злочестият първи министър още същия ден се простил с главата си. Владетелят на съседното царство Хю узнал за случилото се - което безсъмнено доказвало лоялността на неговия зет - и въобще не се погрижил да укрепи отбраната на страната си. Само след няколко седмици Ченг нахлул устремно в Хю и покорил това богато царство, за да остане там завинаги.
Честността е един от най-действените способи да обезоръжите врага, макар да не е единственият. За тази цел може да послужи всяка проява на благородство и привидно себеотрицание. Може би най-силно ще въздейства на околните вашата щедрост. Малцина, дори и да са били доскоро ваши заклети врагове, са способни да устоят на изкушенията под формата на скъпи подаръци. Затова поднасянето на щедри дарове е изпитан метод за покоряване дори и на тези, които са ви създавали най- много трудности. Всеки подарък събужда детето, криещо се във всеки от нас, и моментално снижава съпротивителните ни способности. Въпреки че често преценяваме другите само в отрицателна светлина, ние всъщност рядко съзираме коварството, което се крие зад един разкошен дар. Да поднесете подарък някому - това е безпогрешен ход за прикриване на намеренията ви да измамите тази личност.
Преди повече от три хиляди години древните гърци преплували морето, за да си върнат хубавата Елена, открадната от Парис, и за да разрушат омразната им
Троя. Обсадата обаче се проточила цели десет години, мнозина герои намерили смъртта си под нейните непристъпни стени, но жадуваната победа така и не се очертавала на хоризонта. Един ден жрецът Калхас събрал всички гърци.
„Стига сте атакували тези стени! Трябва да измислите друго решение, нещо по-полезно за нас. Не можем да превземем Троя със сила. Налага се да прибегнем до хитрост.“ Хитроумният Одисей предложил да сковат гигантски дървен кон и да- скрият войници вътре в корпуса му. Нефолем, син на Ахил, бил отвратен от този подъл замисъл - според него истинските герои никога не постъпват така лукаво. Според младежа по-добре било да загинат още стотици воини с чест пред градските порти, вместо да се докопат до победата с измама. Но множеството от вои
163

ните, за които не оставало нищо друго, освен да се сражават още десет години, решително предпочело бързата и лесна победа. Конят набързо бил изработен.
Номерът се оказал печеливш и Троя паднала в ръцете на гърците. Само с един щедър дар гърците си спестили още десет години битки.
Избирателната любезност също може да бъде част от вашия арсенал от средства за заблуда и измама на врага. Доста години древните римляни напразно обсаждали добре укрепената крепост на фалисканите. Веднъж, при една от обиколките около крепостта, римският военачалник Камилий срещнал мъж, който водел няколко деца със себе си. Този мъж бил фалискански учител, а децата, както се изяснило по-късно, били от най-знатните фамилии в обсадения град. Под предлог за кратка разходка сред природата учителят повел децата право към римския лагер, за да ги предложи като заложници с надеждата да измоли от
Камилий милост за обсадените хора.
Обаче Камилий не взел децата за заложници. Вместо това той се нахвърлил върху учителя, вързал рьцете му на гърба, заставил децата да отсекат тояги от клоните и им заповядал да го налагат с тоягите през целия обратен път до крепостната врата. Този благороден жест спечелил сърцата на фалисканите. Ако
Камилий бе използвал децата като заложници, в града веднага щяха да се надигнат гласове да отворят портите пред неприятеля, за да спасят децата от мечовете на римляните. Или пък дори да се бе стигнало до нова битка, фалисканите нямало да се сражават така настървено, както преди тази случка.
Римският пълководец очевидно си е направил добре сметката - в двата случая той нямал какво да губи. Знаел, че само със заложниците не може да се спечели войната или поне не веднага. Като обмислил ситуацията, той предприел този неочакван ход с единствената цел да спечели уважението на неприятелите си и да ги обезоръжи морално. Разумно подбраните прояви на човечност могат да победят дори и най-непримиримите наши врагове. Ако грабнете сърцето му, това ще парализира способностите му за съпротива.
Не забравяйте основното правило: като играете на струните на човешките емоции, чрез прецизно премерени жестове можете да превърнете дори Ал Капоне в послушно дете. Но както при всичко, свързано с емоциите, и тук трябва да се действа извънредно предпазливо - ако хората доловят истинските ви намерения, след горчивото разочарование благодарността им и топлотата им тутакси ще бъдат заместени от дива ярост и неописуема омраза. Затова, ако не сте в състояние да изигравате подобни актове с достатъчна достоверност, по-добре въобще да не се залавяте да си играете с огъня.
164

АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: