Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
| Припомнете си Троянския кон. Вашата измама се прикрива чрез великолепния дар, който се оказва изключително изкусителна примамка за вашия враг. Стените се отварят. А след като вашите воини са проникнали вътре, идва ред на опустошението на вражеската крепост. ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ „Когато Чиен, владетелят на Чин, реши да започне при- готовленията за завоюването на княжеството Ю, първата му грижа бе да изпрати на княза на Ю щедри дарове - разкошни нефритови украшения и великолепни ездитни жребци. А когато княз Чи се зае с войната срещу царството Чоу-Ю, той се лиши от колесницата си, за да я подари на царя на Чоу-Ю. Оттук идва пословицата: „Когато се готвиш да вземеш нещо, първо трябва да дадеш. “ ХАН ФЕЙ-ДЗЪ, КИТАЙСКИ ФИЛОСОФ, III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО Ако вече сте доста известен със своите мошеничества, нищо не може да ви помогне - нито жестовете на добра воля, нито преструвките, че сте образец за честност, нито ако започнете да се разтапяте от любезност. Всъщност така само ще привлечете хорското внимание върху себе си. След като хората са ви заклеймили като нечестен, всеки опит да се държите като напълно порядъчен човек само ще събужда подозрения сред околните. В такива случаи ще е по-добре да играете ролята на откровен негодяй. Граф Лустиг замислил една от най-мащабните измами в своята кариера - продажбата на Айфеловата кула на нищо неподозиращ провинциален индустриалец, който наивно повярвал, че правителството склонило да я обяви на търг като куп старо желязо. Човечецът бил готов да брои крупна сума в брой на Лустиг, който изиграл безпогрешно ролята на високопоставен държавен служител. Но в последната минута наивникът се усъмнил в нещо. Нещо около този Лустиг не му давало покой. При следващата среща, когато трябвало да брои парите, индустриалецът внезапно станал извънредно подозрителен. 165 Лустиг се навел над него и му обяснил шепнешком, че не му достига държавната заплата, че имал доста дългове и така нататък. След няколко минути напрегнат размисъл индустриалецът осъзнал, че Лустиг всъщност си изпросвал по- тлъст подкуп. Едва сега се опуснал. Сега се уверил, че може да вярва на Лустиг - нали нямало държавен чиновник, който да не протяга ръка под масата. Така наивникът се разделил с парите си. Като рискувал да се покаже измамник, ловкият Лустиг всъщност спечелил доверието на жертвата. В този случай прекалената честност би имала отрицателен ефект. С напредването на възрастта френският дипломат Талейран трупал все повече огорчения, защото всички вече знаели, че бил изпечен лъжец и ловък измамник. По време на Виенския конгрес (1814-1815 г.) той разпространявал фалшиви слухове и на всичкото отгоре се държал доста самоуверено пред хора, които прекрасно знаели, че той ги лъже в очите. Тази дръзка негова тактика нямала друга цел, освен да приспи вниманието на всички до момента, когато наистина трябва да пусне в действие решаващата карта, реалната измама. Веднъж Талейран подхвърлил с обезоръжаваща искреност: „В нашата професия трябва да се действа открито, с отворени длани.“ Никой не повярвал на ушите си - именно Талейран, който никога през живота си не бил показвал картите на противника си, сега призовавал другите да играят с открити карти. Тази добре обмислена тактика не позволявала на публиката да се досети кога Талейран ще реши да ги води за носовете и кога не. Като избрал да демонстрира открито своята измамническа натура, той си запазвал възможностите да продължи да ги мами до безкрай. Нищо в реалното царство на властта не може да бъде вечно безпогрешно. Понякога откритата наглост може да улесни ходовете ви и дори да ви позволи да претендирате, че сте честен в своето безчестие. 166 |