Съдържание увод закон №1

принцип разпръскването на силите е предпочитан похват от по-слабата страна и затова по същество е основният тактически маньовър във всяка партизанска война.
Когато се сражавате срещу по-силна армия, ако концентрирате силите си, само ще улесните противника, като му предоставите по-лесна за откриване мишена. В подобни ситуации е по-разумно да укриете бойците си по-далече от основните вражески сили и да го измъчвате с неуловимостта им.
Ако разчитате на един-единствен източник на вашата политическа мощ, ще бъдете изправен пред една неизбежна опасност - ако вашият покровител слезе от сцената (няма никакво значение поради каква причина), вие ще пострадате много.
Точно това се случило с Чезаре Борджия, който бил удостоен с огромна власт от баща си папа Александър VI Борджия. Именно папата осигурява на Чезаре внушителна армия от калени в походите главорези. Ала след внезапната смърт на папата (не е изключено и той да е бил отровен) за Чезаре настъпват толкова тежки дни, че вероятно е съжалявал, че и той не е напуснал този свят заедно с баща си.
Папският син, тероризирал от доста години Апенинския полуостров от единия до другия му край, успял да си създаде многобройни непримирими врагове - също не без протекциите на баща си. Затова, ако се нуждаете от солидна протекция, може да нарушите описания по-горе закон и да потърсите няколко, а не само един източник на закрила. Особено ако живеете в смутно, опасно време или ако сте застрашен от много врагове. На колкото повече покровители служите, толкова ще бъде по- незначителен рискът да се провалите, ако някой от хората, които ви за- щитават, бъде принуден да се раздели с властта си. Дори ще можете да се възползвате за своя изгода от евентуалните противоречия и сблъсъци между вашите многобройни закрилници. Но ако сте предпочели да разчитате само на един от силните на деня, пак трябва да сте извънредно предпазливи и отдалеч да се подготвяте за деня, когато вашият покровител повече няма да е в състояние да ви подкрепя.
Накрая трябва да се напомни, че ако сте изцяло всеотдаен и предан само на една властна особа, рискувате да станете труднопоносим за останалите - това се долавя особено силно в изкуствата. Паоло Учело, художник от Италианския ренесанс, бил дотолкова обсебен от манията да се изявява като ненадминат майстор на перспективата в живописта, че картините в крайна сметка изглеждали безжизнени и неубедителни. Докато Леонардо да Винчи се интересувал буквално от всичко - архитектура, живопис, военно дело, скулптура, механика. Именно в липсата на концентрация на силите му се криела една от тайните на неговия успех.
Обаче такива гении са истинска рядкост, докато за повечето от нас е по- разумно да останем привърженици на тясната специализация, интензивността и концентрацията.
301

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: