Съдържание увод закон №1

ния рицар, а той само
се прекръстил, готов
да загине като герой.
Но след още няколко
мига рицарят се
вцепенил от из-
ненада, когато раз-
брал, че тези въз-
торжени непознати
люде, които не само
че не го нападнали,
ами го наобиколили и
го приветствали ра-
достно, го посрещ-
нали като новия цар
на тяхното
кралство, като
наследник на наскоро
починалия предишен
цар. Това е поуката
от този разказ:
славни подвизи се
постигат само от
смелчаци, надарени с
нечувана дързост и
безс- трашие. Онези,
които първо се зала-
вят да пресмятат
какво ще им коства
да извършат чу-
товен подвиг, какви
трудности ще трябва
да преодолеят, още
ще се чудят, маят и
колебаят, докато по-
смелите ще са заб-
равили за поредния си
подвиг и вече ще се
радват на заслу-
жените почести и
възхвали.
„БАСНИ“, ЛАФОНТЕН
(ЖАН ДЬО ЛА ФОНТЕН)
(1621-
1695 г.)
подножието на Айфеловата кула. Там директорът извадил служебния си пропуск и ги развел навсякъде, където предприемачите пожелали, като ги развличал с подбрани анекдоти, в които неизменно се споменавала Айфеловата кула. Накрая им благодарил любезно за вниманието и ги поканил до четири дни да се явят в същия хотелски апартамент с готовите си оферти.
Няколко дни след предоставянето на офертите, един от петимата търговци с метални отпадъци - да го наречем условно господин П. - получил писмо, в което официално се признавало, че именно той е победителят в тайния търг и че за да се гарантира успешното приключване на сделката, той трябвало да се яви до два дни в хотелския апартамент и да носи със себе си чек за най-малко една четвърт от обявената цена или 250 000 франка (около един милион долара по днешния курс). След представянето на чека приносителят щял да получи всички необходими документи, които ще удостоверяват пред съответните власти, че от днес именно той ще е новият собственик на
Айфеловата кула. Г- н П. се зарадвал много от тази неочаквана вест - досега все не можел да повярва, че именно той ще бъде човекът, чието име ще остане в историята като спасителя на Париж от грозната метална грамада. Но когато пристигнал в хотела с подготвения чек, започнали да го гризат мрачни подозрения. Защо срещата е в този хотел, а не в някоя от импозантните правителствени сгради? Защо не пишело нищо във вестниците за толкова крупна сделка? Заради страха на кабинета от опозиционната преса? Ами... ами ако цялата тази потайна суматоха накрая се окаже само някакво дръзко мошеничество, някаква подла измама?! През цялото време, докато слушал встъпителните обяснения на г-н Лустиг относно подробностите по нарязването на
Айфеловата кула и извозването на метала с десетки камиони, г-н П. се въртял неспокойно на стола и си мислел само как да се измъкне от тази лепкава каша, в ко- ято сам се бил накиснал.
Но внезапно се сепнал - директорът, г-н Лустиг, изведнъж рязко изоставил строго официалния тон и преминал към едва чут шепот. Вместо да про-
388

дължава със скучните подробности за данните на
Айфеловата кула, Лустиг започнал да се оплаква от недостатъчната си заплата, споменал нещо за коженото палто, за което вечно му мърморела жена му, за това как не щадял сили и време, а в министерството никой не го оценявал по достойнство. Намръ- щеният г-н П. най- после се досетил за какво се опитвал да му намекне неговият събеседник и лицето му грейнало в широка усмивка. Нямало съмнение, че г-н Лустиг се опитвал да си изпроси подкуп. Разбира се, това съвсем не било повод за радост от страна на купувача, но все пак г-н П. въздъхнал облекчено, сякаш камък му паднал от сърцето. Вече нямало място за подозрения, че този г-н Лустиг е някакъв дързък измамник. Г-н П. много добре помнел как всички бюрократи от държавните учреждения, с които неведнъж си имал работа - онези лешояди, - никога не забравяли да поискат нещо за себе си! Доверието в изискано облечения му събеседник тутакси се възвърнало и дори измъкнал от джоба на сакото си няколко хиляди франка, за да ги напъха в ръката на Лустиг с обещанието, че ще донесе още пари за подкуп - в момента просто не разполагал с повече банкноти. Накрая му връчил и чека. В замяна г-н
П. получил от Лустиг пълната документация на
„съоръжението“, както Лустиг наричал Айфеловата кула през цялото време. Най-отго- ре в дебелата папка се мъдрел внушителен документ за нотариално заверена продажба, с подписа на министъра и главния секретар на
Министерството на пощите. Доволният купувач напуснал хотел Крийон, потънал в мисли за очакващата го тлъста печалба и за заглавията по първите страници на вестниците, придружени с неговата снимка.
На следващия ден г-н П. напразно очаквал официалното изявление в печата от секретариата към
Министерството на пощите. Привечер го загризало мъчителното съмнение, че нещо не е наред около тайната сделка. След няколко телефонни разговора му станало ясно, че в нито едно от многото френски министерства няма директор Лустиг и че никому дори на сън не била хрумвала идиотската мисъл да събаря Айфеловата кула.
Чак сега жестоката истина блеснала пред очите му - измамили го

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: