ВТОРИПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА През 1533 г. на смъртното си ложе великият московски княз Василий III завещал короната си на своя единствен наследник - тригодишния си първороден син, бъдещия цар Иван IV Грозни (буквален превод от руски - Иван IV Страшни). Освен това умиращият княз посочил младата си жена, великата княгиня Елена, като изпълнителка на завещанието му - така Елена получила правото да управлява Московската Рус, докато синът му Иван не навърши пълнолетие. Висшите дворяни (наричани в Русия боляри) посрещнали с надежда тази вест. От десетилетия московските владетели се опитвали да наложат властта си над болярското съсловие, но след смъртта на Василий III на трона оставало невръстно тригодишно момче. Майка му - неопитна млада жена, сама сред враждебното болярско обкръжение - нямала друг изход, освен да преклони глава пред властните боляри, очакващи с нетърпение отново да удари техният час, за да си възвърнат отнетите им привилегии, да отслабят и да унижат ненавистните им велики московски князе. Младата княгиня Елена предусещала надигащата се опасност и затова се обърнала за помощ към своя доверен приятел княз Иван Оболенски. Но след първите пет години - през които Елена била регентша на своя непълнолетен син - тя внезапно умряла, въпреки че броени дни преди това се радвала на цветущо здраве. Според слуховете била отровена от най-могъщата дворянска фамилия, всесилните боляри Шуйски. Постепенно князете Шуйски обсебили цялата власт, като хвърлили в тъмницата княз Оболенски, където злочестият дво- към къщата на бо- гатия Би Он-ши. Щом прекрачил прага на масивна- та дървена порта, той прекосил двора и влязъл през отво рената врата на гостната, след ко- ето се поклонил пред домакина и любезно го загово- рил: „Имам нужда