правен пред нерадостната картина - страната
отчаяно се нуждаела от реформи, но той не разполагал с властта, необходима за тяхното осъществяване. Най-силно била ограничавана властта му от ненаситните за привилегии висши дворяни, или както ги наричали в Русия - боляри, които от десетилетия налагали навред своята воля и измъчвали безправното селячество.
През 1553 г. двадесет и три годишният Иван се разболял сериозно.
Прикован към леглото, той бил принуден да събере най-видните боляри в спалнята си, за да се опита да изтръгне от тях обещанието да служат предано на неговия син. Някои се колебаели, а други направо отказали да се подчинят на заповедите му. Така
Иван за сетен път се убедил, че не може да налага волята си над непокорното болярско съсловие.
Успял да превъзмогне болестта, но никога не забравил този горчив урок - болярите никога нямало да се откажат от мечтите си да го свалят от трона. За съжаление мрачните предвиж- дания се сбъднали - повечето от най-знатните руски дворяни му изменили, като преминали на страната на
Полша и Литва - върлите врагове на Московската Рус в онази смутна епоха. Дори един от най-близките му приятели княз Андрей Курбски внезапно се опълчил срещу него, дезертирал в Литва през 1564 г. и се превърнал в най-опасния претендент за трона на Иван IV.
Докато княз Андрей Курбски събирал войски за предстоящото нападение на
Московското княжество, властта на Иван IV Грозни ставала все по- нестабилна.
Точно когато побягналите на запад дворяни започнали да подготвят нахлуването в Русия, на изток татарите отново надигнали глави. Останалите в страната боляри сеели размирици и смут. Обширните размери на Московската
Рус извънредно много затруднявали защитата на нейните граници. Иван Грозни бил изправен пред неразрешима дилема - ако избере да нападне на изток татарите, ще рискува
съкрушителен удар в гърба, откъм западната граница с Литва. С тази смъртонос- но опасна многоглава хидра можел да се справи само ако разполагал с абсолютна власт. Но с такава
Сподели с приятели: