Някои хора не могат да прикриват слабите си места, докато други се справят много успешно. Но именно личностите от втората категория всъщност могат да бъдат победени по-лесно,
защото си въобразяват, че са стабилно защитени и неуязвими за всякакви външни влияния.
Когато планирате къде, кога и кого да нападнете, трябва да се съобразявате със следните принципи:
Обръщайте повече внимание на неосъзнатите жестовете и на други подобни сигнали. Зигмунд Фройд споменава в изследванията си: „Нито един смъртен не може да пази тайна. Ако устните му останат запечатани, ще го издадат треперещите му пръсти.
Дъхът на предателството ще се излъчва от всяка пора по кожата му.“ Това наистина е прекалено критична концепция за слабостите на
човешките характери, но в нея се акцентира на значението на привидно незначителните жестове и на неволно изпуснатите думи.
Ключовата позиция при тази стратегия е не само да умеете да се ориентирате къде да атакувате противника, но и да подберете грижливо мястото и начина за преодоляване на неговата защита, за да го принудите да издаде своите най-съкровени тайни. Дори по време на най-обикновен разговор, ограничаващ се само до теми от ежедневието, може да
узнаете нещо за въпросите, чиито отговори вашите събеседници упорито избягват. Затова е много полезно да се научите да слушате внимателно и да анализирате всяка дума, отронена от човека, с когото разговаряте. Полезно е също да можете да печелите симпатиите на вашия събеседник - така по-лесно ще го предразположите към откровеност. Това е доста хитър трик, който често е бил използван от маркиз Дьо
Талейран, дългогодишен френски външен министър - да измъква ловко тайните на своите
събеседници под претекста, че споделя с тях изключително секретни сведения. Това обикновено предизвиква мигновена реакция от страна на вашия събеседник, която не само че е напълно искрена, но дори ще ви помогне да напипате слабите му места.
Ако подозирате някого, че в защитата му сре-
ЛЪВЪТ, ДИВАТА
КОЗА И
ЛИСИЦАТА Сподели с приятели: