ният Лейзър (пред сценариста Гарсън Кенин), - но за мое огромно съ-жаление въобще не стана дума за тази пиеса. Не посмях дори да му спомена за нея...“ „Но защо?" - запитах го учудено аз. „Защото се налага да изчакам до следващия уикенд, когато щеПъда в Палм Бийч.“ „Нищо не разбирам!“ „Нима? Нали знаеш, че почти всяка седмица прекарвам неделите в Палм Бийч, само че точно този уикенд Джак Уорнър няма да бъде там. Имал някаква предпреми- ерна прожекция, или нещо подобно... Само че не съм сигурен дали ще прескочи до Палм Бийч през следващия уикенд и точно зато-ва съм толкова из-нервен сега!“ „Ър- винг, аз вече наис-тина нищо не мога да проумея...“ „То-гава слушай внима-телно! - прекъсна ме той.-
Много добре зная какво върша. Това е хитър маньовър, защото с булдог като Джак никога не е лесно, затова трябва да го ата- лага по някакъв начин - няма значение какъв ще е той - да узнаете за слабите места на тези хора, които са наследници на някогашните придворни съветници. По такъв косвен маршрут ще можете да оказвате някакво влияние върху най-издигнатите лидери. Наистина това влияние не може да бъде много голямо, но по-важното е това ваше влияние да бъде достатъчно, за да се реализират плановете ви. Не
забравяйте, че във всяка верига може да се намери слабо звено. Затова една от най-важните задачи от вашия път към успеха е да намерите кой от обкръжението на високопоставените личности ще се окаже податлив на вашия натиск.
Запълвайте пролуките и празнините. В душевността на всеки човек има две основни празнини, които той се стреми да запълни - несигурността в собствените му възможности и усещането за нещастна, дори обречена съдба. Несигурните личности в повечето случаи са нещастни, понеже им липсва признанието на обществото. Докато при хронично нещастните персони се налага по-задълбочено изследване, за да се открият коре- ните на тяхното нещастие.
Наблягайте на неконтролируемите емоции. Като пример за неконтролируеми емоции може да бъде посочен параноичният страх - т. е. страхът, който въобще не може да бъде оправдан с оглед на текущата ситуация. Към тази извънредно опасна категория от емоции могат да бъдат причислени също такива първични мотиви като похот- та, алчността, суетата, омразата.
Хората' попаднали
под властта на такива емоции, често губят самоконтрол - вие можете да се възползвате от това тяхно безпомощно състояние, за да ги подчините на волята си.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА През 1615 г. Арман Жан дьо Плеси - тридесет и три годишен епископ от Лусон, известен по-късно
466
в цяла Европа като кардинал Дьо Ришельо - произнесъл реч пред представителите на трите най-влия- телни съсловия във
Франция: висшето духовенство, аристокрацията и
заможните граждани, които обаче не притежавали знатен произход (бъдещото „трето съсловие“). Ришельо бил избран да изложи схващанията на висшето духовенство - необикновено висока чест за един толкова млад и все още недостатъчно известен епископ. В общи линии изказването му точно съответствало на позициите, отстоявани от клерикалните среди. Към края на тази своя знаменита реч обаче
Ришельо си позволил едно изненадващо отклонение, което нямало нищо общо с политиката, следвана от църквата, но било дълбоко обвързано с неговата собствена политическа линия, на която този забележителен държав- ник не изменил до края на живота си.
Той се обърнал към трона, където бил настанен кралят Луи XIII (тогава едва петнадесетгодишен). Непосредствено до трона се намирало креслото на кралицата- майка Мария де
Медичи, която управлявала Франция като регентша, докато нейният син не навърши пълнолетие. Всички присъстващи очаквали Ришельо да завърши речта си с обичайните хвалебствия по адрес на Негово Величество.
Но вместо това епископът отклонил очи от младия крал и повече не отместил погледа си от кралицата-майка. Речта му за всеобщо удивление завършила с продължителна и толкова неприкрита възхвала на нейното властва- не, че дори другите представители на Светата църква се смутили. Обаче самодоволната усмивка не напуснала лицето на кралицата-майка, докато ръкопляскала оживено след края на речта на младия строен духовник.
След една година Мария де
:
Медичи удостоила
Ришельо с почетния пост кралски секретар по дип- ломатическите дела - невероятен успех за
младия провинциален епископ, никому неизвестен преди онази забележителна негова реч. Така той получил достъп до непристъпните върхове на властта. След като се озовал в
Лувъра, Ришельо се заел да проучва тайните взаимоотношения в двора със същото старание, с което начинаещият часовникар разучава действието на часовниковия механизъм. Разбира
Сподели с приятели: