Съдържание увод закон №1

ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Когато предизвиквате чувствата на хората, трябва да бъдете изключително предпазлив. Най-добре ще е да научите повече за нрава на вашия противник, преди да се впуснете в някаква рискована авантюра, защото не знаете дали няма да се окаже по-разумно да не оставите рибата да си кротува на дъното.
Жителите на град Тир, столица на древната Финикия, вярвали, че ще успеят да се противопоставят на войската на Александър Велики, който вече бил завладял половината от Мала Азия, но не се решавал да нападне една толкова солидно укрепена крепост. В целия античен свят трудно можело да се намери друга крепост, толкова непристъпна, като столицата на Финикия, от три страни заобиколена от водите на Средиземно море. Жителите на Тир изпратили пратеници при Александър с обещанието да го признаят за владетел на целия Изток, ако не напада техния град и ако се закълне, че никога няма да се опита да проникне в него. Разбира се, това го раздразнило и той заповядал да бъде обкръжена финикийската столица. Градът се съпротивлявал цели четири месеца и накрая
Александър решил, че не си струва да губи време и сили - по-късно можел да се завърне пред стените на Тир и да го обсади наново, но сега се налагало да продължи похода срещу персите. Затова Александър им предложил да преговарят за примирие. Жителите на Тир обаче не преценили правилно силите си, като си въобразявали, че техният град никога не може да бъде превзет от нито един завоевател и отказали да преговарят с пратениците на Александър Македонски.
Пратениците били обезглавени от финикийците като израз на презрението им към исканията на завоевателя, нахлул от север в техните земи.
Това вече окончателно вбесило Александър. Сега за него нямало значение колко дълго ще трае обсадата и колко войници ще загуби пред крепостните стени на Тир. Македонският цар разполагал с всичко необходимо за продължителна обсада, прекъснал снабдяването на града по море и накрая успял да сломи съпротивата на обсадените. Така се стигнало до гибелта на Тир - градът бил опожарен до основи, стените - сринати, а непокорните му жители - продадени в робство.
Понякога можете да си позволите да предизвиквате противниците си дори и ако те са много по-силни от вас, както е постъпил Сун Пин, но първо трябва да проверите дали ще можете да се справите с предизвикателствата, които крие една толкова рискована стратегия. Най-важното е да напипате слабото място в бронята на противника. Ако обаче не откриете никаква пролука в защитата на врага - ако той е изключително силен, - няма смисъл да се опитвате да го предизвиквате.
Винаги трябва внимателно да преценявате своите и противниковите възможности и да анализирате грижливо съотношението на силите. Ако допуснете фа- талната грешка да дразните акулите, жестоко ще си изпатите.
573

Накрая нека да припомним, че понякога може да се окаже полезно дори едно яростно избухване, но само ако е добре изиграно представление от ваша страна, като през цялото време вие трябва да владеете нервите си и да запазите способността си да преценявате трезво. Най-важ- ното е да прецените внимателно срещу кого трябва да бъде насочен вашият гняв и какви могат да бъдат евентуалните последици. Никога не бива да предизвиквате ответна реакция, която ще ви причини сериозни неприятности. Желателно е по-рядко да си позволявате гневни пристъпи, за да не ги обезцените и да ги превърнете в ежедневие, защото хората около вас постепенно ще престанат да ви обръщат внимание, въпреки че вие ще продължавате да сипете закани към тях. Пристъпите на ярост, ако се повтарят прекалено често, неминуемо ще се обезценяват, независимо дали са преднамерени или спонтанни.
574

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: