Съдържание увод закон №1

Ако е възможно,
опитайте се да по-
тискате неприя-
зънта, която из-
питвате към някого,
независимо кой е
той. Да се говори
гневно с друг човек -
това означава да му
демонстрирате
омразата, която
изпитвате към него.
Подобни емоции са
не само ненужни, но
дори вредни, защото
така вие можете да
станете опасен за
околните, да
стигнете до
отблъскваща
вулгарност или най-
малкото да 'из-
глеждате глупав и
смешен в техните
очи. Гневът или
омразата никога не
трябва да се де-
монстрират, но ако
не е възможно
напълно да ги ели-
минирате, поне се
опитайте да ги
впрегнете в полезни
и разумни дела. Нека
да не забравяме, че
най-отровни са
именно студе-
нокръвните змии.
АРТУР ШОПЕНХАУЕР
(1788-
1860 г.)
края. До Ватерло са оставали още шест години, обаче с величествения възход на Наполеоновата империя било свършено - това станало ясно на всички след катастрофата, с която приключило нахлуването в Русия.
Талейран бил първият, който прозрял мрачното бъдеще, особено след ненужната война в Испания. По някое време през 1808 г. проницателният министър решил, че в името на бъдещия мир, за който отдавна жадувала Европа, Напо- леон трябвало да слезе от политическата сцена. И веднага се заел да заговорничи с Жозеф Фуше.
Възможно е тази конспирация да не е била нищо повече от таен замисъл за дворцов преврат с една- единствена цел - да бъде свален Наполеон. Защото е трудно да се повярва, че двама толкова опитни, разумни и практични министри, едни от най-ловките играчи в световната дипломация, ще стигнат само до средата на пътя и ще изоставят заговора си на произвола на съдбата.
Може би само са се опитали да размътят водата с надеждата, че ще тласнат Наполеон v
към някоя фатална грешна стъпка. Да го предизвикат и да го подтикнат да да- де воля на гнева си, при което всички да се уверят, че императорът вече не може да контролира нервите си и следователно не може да управлява страната. Всъщност описаното по-горе избухване на Наполеон безсъмнено навредило на неговата репутация.
Това е често срещан проблем, който винаги може да изникне, когато някой от играчите в политическия театър реши да реагира прекалено бурно. Останалите актьори отначало се вцепеняват от напълно естествения пристъп на страх и ужас, но само след няколко дни бурята е утихнала и небето отново се е прояснило. За главното действащо лице обаче остават последиците от гневния му несдър- жан изблик - смущението и неудобството, предизвикани от евентуално изпуснатите неразумни или неверни фрази в момента на яростния пристъп. Затова е много важно да умеете да овладявате темперамента си, защото, ако изгубите контрола върху поведението си, винаги ще бъдете изправени пред риска да изтървете някакви обидни или издайничес- ки фрази, които при нормално състояние на духа ви
564

и при пълно самообладание никога не бихте произнесли.
Понякога могат да се окажат достатъчни само няколко невъздържани тиради и хората ще започнат с нетърпение да очакват деня, в който завинаги ще се отърват от вашето присъствие.
Изправен пред вероятността за крайно опасна- та конспирация на двамата най-влиятелни свои министри,
Наполеон по всяка вероятност е имал пълното право да избухне и да вдигне страхотен скандал. Но като е реагирал така яростно, в присъствието на трети лица, той само е демонстрирал своята безпомощност. Да покажете, че сте уязвим, е равно- силно да обявите публично, че сте изгубили контрол върху събитията - това за съжаление донякъде напомня безпомощния плач на малко дете, което със сетни усилия се опитва да наложи своето. Силните духом, ако наистина владеят положението, никога няма да допуснат подобна проява на слабост.
В онази драматична ситуация Наполеон е разполагал с немалко възможности за реагиране. Можел е да се замисли какво всъщност се крие зад факта, че двамата негови най-проницателни и способни съратници са се обърнали срещу него. Достатъчно е било да не издава чувствата си, а само да ги изслуша, след което да продължи да ги следи зорко. По-късно е можел да се опита да ги спечели отново на своя страна. Но и противоположният вариант е бил напълно реален - да се отърве от тях, като използва обявяването на присъдите и дори екзекуциите им като поредна демонстрация на своето неподлежащо на съмнение могъщество. Не са били нужни никакви тиради, нито детинско стискане и размахване на юмруци, нито досадните последици от конфузната сцена - достатъчно е било само да стегне примката около вратовете на коварните за- говорници.
Запомнете една важна поука: никога няма да успеете да подтикнете към лоялност вашите подчинени или колеги с гневни изблици. Те само ще започнат да се съмняват във вашите способности да удържите властта. Като излагате на показ вътрешната си слабост, с подобни невъздържани избухвания само ще предизвестите своя предстоящ и не- възвратим провал.
МАЙМУНАТА И
ОСАТА

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: