вземе присърце те-гобите на бедняци-те. Тогава мнозина се заели да го об-сипват с хули, за-щото бил роден в богато семейство, а се опитва да измами тълпите, като се преструва, че е загрижен за тях- ната съдба. Пери- къл много тежко понасял тези незас-лужени обвинения, особено подозрения-та, че тайно се готвел да установи своята тирания. Но точно тогава в Атина се завърнал Кимон, който не криел от никого, че симпатизира на аристократите. Тогава Перикъл ре-шил да се обвърже окончателно с дру-гата партия и да се смеси с народа - отчасти защото бил загрижен за собствената си бе-зопасност, но също жадувал за победа над своя съперник. Сега му се налагало да промени коренно живота си. Вече никой не го видял да броди по улиците, освен по тази, която водела от дома му до градския пазар. „ЖИВОТЪТ НА ПЕРИ-КЪЛ-, ПЛУТАРХ (46-120 г. СЛЕД ХРИСТА) гини в скутовете им още при тяхното раждане. Такива жалки потомци напразно се опитват да подражават на славните си предшественици и колкото повече се стараят, толкова е по-сигурно, че ще се провалят. Отстрани на нас може да ни се струва, че няма нищо по-лесно за сина или наследника на един велик крал да продължи да укрепва мощта на кралството, ала в царството на властта са възможни дори още по-странни отклонения от пътя, който следва нашата логика. Изнеженият и неимоверно разглезен Луи XV като всеки син на богати родители предпочитал само да пилее щедрото наследство, защото не е бил принуден да започне от нула като своя дядо Луи
XIV.
Или както посочва Макиавели, само необходимостта може да тласне един човек към решителни действия и когато тази необходимост изчезне, изчезва и остатъкът от решителността. И след като не е бил принуждаван да предприема някакви смели действия, Луи XV избрал пътя на най-малкото съпротивление и продължил да живее все така, по закона на инерцията. При него Версай
- символът на величието на абсолютната монархия, достигнала до своя разцвет при царуването на Луи XIV, - се превърнал в средище на банални нас- лаждения, в своеобразен Лае Вегас, само че не под егидата на мафията, а под короната на Бурбонската династия. Накрая се стигнало дотам, че мизерстващото френско селячество се изпълвало с все по- дълбока ненавист към своя крал и по време на Френската революция поискало кървава сметка от неговия злочест наследник.
Луи XV е разполагал само с една възможност да
се измъкне от капана, в който би попаднал всеки друг на негово място, ако той вместо Луи XV беше наследил властта над цяла Франция след смъртта на Луи XIV - да започне от нищо, ако не в буквалния, то поне в психологическия смисъл, да се разграничи от всички свои предшественици на трона и да поеме в съвсем нова посока, за да създаде свой собствен свят. Ако допуснем, че вие се озовете в по- добна ситуация, за вас ще бъде хиляди пъти по-доб- ре да потърсите своя път, своето място в история- та, незаето досега от никого, дори и ако този дръз- новен жест ви коства страхотно много усилия.
610
Властта зависи изключително от това как изглеждате в очите на другите и ако чезнете и вехнете в сянката на великия си баща или на
някой друг прославен крал, който е бил на същия престол преди вас, никой няма да забелязва вашето присъствие.
„Но когато короната стане наследствена, синовете бързо дегенерират в сравнение с бащите си. И ако не се опитват да се изравнят с тях по достойнства и добродетели, остава им само другият, много по-лош избор: да предпочитат да не правят нищо, освен да се забавляват, да редуват всякакви видове наслади и да задоволяват страстите си, защото са убедени, че именно с това трябва да е запълнен животът на всеки наследствен принц. “
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
Сподели с приятели: