Тема: „Извинявай” и „Съжалявам” са
вълшебните думички, които карат другите да ти простят”. Драматизирана приказка: „ Защо Кумчо Вълчо няма приятели?”. Цели на играта – драматизация:
- Да се утвърдят съждения с позитивно съдържание.
- Да се утвърдят думи изразяващи извинение.
- Стимулиране на мотивация за преодоляване на негативното поведение.
- Възпитаване в добронамерено, толерантно отношение.
Кулминацията бе с тържество послучай края на учебната година.
Поведението на вълка в различните приказки, специално подбрани, насочваше към анализ на действията му, предложения за корекция и превенция и последвалото го извинение за постъпките си. Всички
деца бяха включени като герои, персонажи. Принципът на подбор бе съобразно личната характеристика, душевност на детето. Коментарите, анализите и обобщенията от страна на родителите бяха единодушни и категорични за полезността от такава форма на работа и с децата и с тях самите. Избегната бе суховатостта и неангажираността при старата форма на родителските срещи.
Играта формира интелигентността на детето, помага му да решава своите емоционални или социални проблеми. Освен това, в
играта детето изразява чувства, като агресия, ревност страх. Тя допринася да се преодолее безпокойството, като показва (онагледява) на детето възможност да изучи модели на поведение за справяне, да приеме трудните,
болезнени преживявания, с които то се е сблъскало.
“Под формата на игрово – познавателни ситуации чрез игри – инсценировки
при инициатива от страна на педагога се възприемат реакции, репродуцират се действия, изразяват се преживявания, коригират се смущения в
поведението и комуникацията, осигурява се непринуденост, възпитава се отношение към социалната роля, която се пресъздава.”[1]
В реалната практическа дейност и взаимоотношенията съществува голяма вариативност, която изгражда индивидуалната характеристика на интеракциите между родители - деца и деца - деца, пренасяща се
във всички сфери на общуване. Необходимо е педагозите да притежават знания, умения и активна социална позиция за регулиране чрез системата на общуване “родители-деца” и целенасочена дейност за недопускане, превенция и корекция на агресивното поведение на децата от предучилищна възраст, за да се оптимизира живота и дейността им.
За да можем да формираме така необходимите за всяка подрастваща
(детска) личност
- хармония на детето със света, личностност, субективност, приспособимост, уравновесеност със света, емпатийност,
общуване, готовност за съвместност с другите около него.
И не на последно място - нещо специфично за ситуациите по социален и природен свят, а именно – удовлетворяване на познавателните интереси и потребности на децата. Те са типични при ориентирането им в природната и социалната среда. Средата, светът, животът провокират интересите на децата и стремежите им да научат и разберат повече за себе си, за емоциите си, за поведенческите си реакции, за
компетенциите, за глобалния света, който ги обгражда, в който израстват и се формират като личности.
Сподели с приятели: 
