Семейно консултиране
Паралелна работа за родители - напътстване на родители
Изтегляне 28.37 Kb.
|
| 7. Паралелна работа за родители - напътстване на родители
Напътстването на родители се различава от фамилната и брачна консултация, от психотерапия за родителите или обучителни форми като „Училище за родители". Не са редки случаите, когато децата или юношите отказват да приемат каквато и да е форма на психологична работа, но родителите си дават сметка за известна патология във връзката си с детето или пък не знаят „какво да правят" с юношата, защото неговата криза засяга част от собствените им проблеми, Тогава те приемат да посещават консултант или психотерапевт през определен интервал от вре¬ме, за да говорят за проблемите си с детето. Това се отразява на начина им на общуване и начина, по който слушат детето, защото те започват да осъзнават собственото си емоционално участие в конфликтите, които създават патологията. В този случай детето или юношата знаят, че родителите му говорят за него на един трети, на когото те имат доверие и не са редки случаите, когато самите деца и юноши впоследствие се съгласяват да бъдат консултирани. В този случай е добре консултантът, които приема родителите, да насочи детето към друг колега, защото така ще зачете неговата субективност и ще покаже, че то започва една работа за себе си, а не за своите родители. Напътстването на родители може да бъде самостоятелна форма на психологична помощ за родители или част от паралелна работа за детето и за родителите. И в двата случая този вид работа окуражава родителите, кара ги да си задават въпроси, снижава безпокойството и дедраматизира ситуацията, за да се оформи поле за терапевтична работа с детето или юношата. П. Деларош говори, че има три области, в които активната намеса на терапевта, който е поел напътстването на родители, е желателна: Когато трябва да се избегне натрапването от страна на родителите. Това става в случаите когато безпокойството нараства и кара родителите да преминат към действие - претърсват дрехите и стаите, подслушват телефона, проследяват кореспонденцията за да предотвратят рискове, на които е изложен юношата. В срещите с родителите трябва да им се покаже по какъв начин такова поведение задълбочава проблемите и да ги накараме да престанат, без да използваме морални оценки. „Зад това поведение всъщност се крие, често без те да си дават сметка, едно несъзнавано инцестно желание“ Да ги подтикнем към диалог. „При всички положения думите имат първенство над действията; без тях действията губят смисъла си или по-скоро се зареждат със силата на нагона към смъртта“.2 Една от функцията на съпътстването е да даде липсващите думи, с които родителите да говорят с децата си. Думите дават възможност родителите да се отделят от афекта, който понякога е много силен и „залецен“ за действието, и да започнат да придават друг смисъл на ситуациите и поведението на детето си. Да се поставят ограничения. Родителите трябва да се насърчават да поставят ограничения и да следят за тяхното действие, защото липсата на ограничения, особено през юношеството, води до повишаване на тревожността и до истински провокации от страна на юношата. „Зад много изисквания на юношата (по¬вече свобода, повече автономност, повече средства) често се крие тревожността пред новото, бъдещето, страхът от самотата или напротив - страхът да не се харесаш на закона на групата. Да не противопоставим нито един отказ на юношата може следователно да го разтревожи още повече или да го доведе до едно ескалиране на исканията“ Родителите не могат да бъдат „приятели" на своите деца. Те трябва да останат родители и да показват на юношата какво означава това. Чрез консултирането дава възможност ефективно да се разрешат персонални определени трудности и се повишават поведенческите умения за реализиране на по-висок вътрешен потенциал на семейството, в което са налични тези проблеми. Така, консултирането се повече се възприема като процес на самоподпомагане на социалната единица „семейство” да преодолее кризата или проблема. В определени проблемни ситуации консултирането може да има превантивна насоченост спрямо възникването на определен поведенчески или образователен проблем. Два са ключовите аспекти, които трябва да се следват и поддържат: правилата да се следват не само в академични условия, в училищната среда, но също така и в ежедневния план на активности и дейности; да е налице готовност за смяна на овладяната и реализирана до настоящия момент рутина в различни дейности и в поведенчески модели в учебната среда и извън нея. Изтегляне 28.37 Kb. Сподели с приятели:
|