Моето лично мнение е, че при семейната консултация, семейството най-често отрича наличието на какъвто и да било проблем. Затова консултантът насочва семейството да определи ролите, начините на общуване, индивидуалният принос за проблема и откриване на начините за неговото разрешаване.
Основната задача на семейното консултиране е да премахне бариерите в семейството. Да насочи семейството към преоткриване на личните семейни ценности. Това се осъществява чрез използването на подходящи анкетни карти.
Чрез консултирането дава възможност ефективно да се разрешат персонални определени трудности и се повишават поведенческите умения за реализиране на по-висок вътрешен потенциал на семейството, в което са налични тези проблеми. Така, консултирането се повече се възприема като процес на самоподпомагане на социалната единица „семейство” да преодолее кризата или проблема.
Заключение
Семейното консултиране е много труден психологически процес, който е свързан с много трудности в мотивирането на поведението на родителите.
Родителите трябва да осъзнаят, че те носят несъзнателна вина за неблагоприятните преживявания на детето си, които оказват влияние върху изграждане на недостатъците на своето дете.
Някои аспекти от проблемите на родителите се пораждат от отношението на родителите към детето или отношенията между самите родители.
Работата на консултанта с родители е сведена до това, че родителите трябва да бъдат научени как да се държат като родители. Важно е самите родители да осъзнаят какво място заема детето в техните желания, на какво място го поставя майката и на какво бащата. Какво искат от детето си родителите, сега и във бъдеще.
Ролята на консултанта е не да взима позиция и да обвинява родителите, а да помогне на родителите да започнат да си поставят въпроси, без да чувстват смазващата вина на отговорността да бъдеш родител.
Използвана литература: Петкова, М., Р. Божинова, Проблемът за семейното партниране в аспекта на личностната регулация на поведението, Психологични изследвания, 1, 2014.