Булез, Дванадесет нотации, Номер 1

Бихме нарекли емблематично изказването на създателя на алеаторич- ната композиционна техника – американският авангарден композитор Джон
Кейдж, че изпълнение на композиция, която е незавършена в изпълнителско отношение, е уникално по необходимост. Считаме този факт за много показателен за разбирането и позицията на пианиста в изпълнението на алеаторна музика, и специално – от гледна точка на композитора. В стила на любовта към парадокса, характерна за Джон Кейдж, е и следващото обяснение за прозвучаването на алеаторичната пиеса Това не може да се повтори. Когато е изпълнена за втори път, резултатът е друг Следователно нищо не е завършено с такова изпълнение, тъй като това изпълнение, като обект във времето, не може да бъде уловено. Записът на такава творба няма по-голяма стойност от пощенска картичка той осигурява знаниe за нещо, което сее случило, когато действието е било незнание за нещо, което още не сее било случило (Cage,
1961, p. 52).
Алеаторните композиционни методи дават свобода на изпълнителя и същевременно много го задължават, като увеличават ангажиментите му спрямо изпълняваните произведения те го въвличат в творчески аспекти, които при другите композиционни системи принадлежат само и единствено на композитора. Наблюдаваме и още едно много силно проявление на това явление – някои от графичните партитури дават неограничена свобода на изпълнителя, както мисли и Джон Кейдж (Cage, 1961, p. 52). Така изпълнителят се обвързва още повече със задълженията на композитора и се натоварва с още по-сериозни отговорности. От друга гледна точка, алеаторните прийоми създават атмосфера наигра и забавление в процеса на клавирната интерпретация, увеличават степента на съпричастност на пианиста спрямо изпълняваното произведение. Познанията за алеаторната композиционни техника са изключително необходими на изпълнителя. Композиционните техники на ХХ век са всъщност дълбоката причина за всички нови роли, включително ролята на съавтор, които пианистът се налага да изпълнява, за да свири адекватно музиката на авангарда на века.
Kогато говорим за интерпретацията на авангардна музика, неминуемо стигаме доразбирането на новия музикален език, с който си служат композиторите. Самото понятие музикален език според Аркадий Климовски и Оксана
Никитенко“ е привнесено в музикознанието. Развито от метафора донаучен термин, за музикознанието днес то вече е междудисциплинарна категория, канал завръзка с лингвистиката, семиотиката, теорията на комуникатив- ните системи (Климовицки & Никитенко, 1989, стр. Композирането с методите на ХХ век само по себе си би могло да доведе до стилова определеност. Организацията на конкретните произведения на основата на алеаторната техника променя и ролята на всички останали параметри в музиката линеар, вертикал, метрум, динамика, артикулация, ритъм и тембър. От обичайни елементи на музикалния език те се превръщат в
Предизвикателствата на алеаторната музика към пианиста изпълнител

основни изразни особености, в основни формообразуващи средства. „Алеа- тозирането“ на всеки един от изброените елементи го прави основен фактор в осъществяване на развитието, в основен стилови игрови елемент. Във връзка с използването на алеаториката особено се издига значението на тембъра – като носител на силно въздействаща изразност, чиито възможности не са изчерпани от предходната музика, както и като силен метод за осъществяване на контраст, който дава тласък на движението и формата.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: