Не само разбиране за ролята на половете Само културата ли е причина за увеличаване на мъжката агресивност Следвайки аргументите на Е. Маккоби и Е. Жаклин, трябва да се каже, че биологията също допринася за разграничението на агресивността между двата пола. Е. Маккоби и Е. Жаклин посочват четири точки, потвърждаващи мнението им Мъжете са по-агресивни от жените във всички общества, за които имаме информация Различията между половете се откриват от първите години на живота на човека, когато все още няма причина да се говори за социални преси, които формират различни прояви на агресивност при двата пола Подобни разлики между половете се откриват при хора и примати. • Агресивността е свързана с нивото на половите хормони [12, с.242–243]. Влияние на хормоните Половите хормони могат да повлияят агресивността на животно. Човек трябва само да види какво се случва, когато животното е кастрирано. Дивият жребец се превръща в послушен кон, дивият бик става бавен вол, игриво куче става спокоен домашен любимец. Може да има обратен ефект. Когато инжектирането на тестостерон се давана мъжко кастрирано животно, неговата агресивност се увеличава отново Е. Биймън провежда класическо проучване на тази тема през 1947 г. Как може да бъде преодоляна женската и мъжката агресивност? Отговорът е директен по пътя на социалния контрол в обществото. Организацията на социалния прогрес и конституирането на обществото са възможни благодарение на социалния контрол върху социализиращия се индивиди критичното отношение на участниците в социалния процес един към друг. Както пише С. Илиева [5, с ] социалният контрол е механизъм за поддържане на обществения ред чрез използването на правомощия и санкции. Социалната система за контрол включва методи и стратегии, чрез които индивидът договаря поведението си със социалните изисквания и очакванията на другите и обществото като цяло Членовете на обществото са тези, които взаимно да се контролират, особено по отношение на негативни прояви, каквато е агресията. Вместо нея хората следва да си поставят пови- соки цели, които са в унисон с прогресивното обществено развитие. Защото, както отбелязва С. Илиева [4, с „целеполагащата дейност като собствено човешка дейност се обуславя непрестанно от проблема за социалния ред В резултатна представените аргументи в настоящата статия могат да бъдат експлицирани следните
