Семинар истанбул кушадасъ измир

на различните механизми, обуславящи емоциите и агресивното поведение, и етапите на възрастовата ескалация на агресията. Всеки човек с лекота открива чуждата агресия и се възприема като жертвано много трудно осъзнава и още по-трудно признава собствените си агресивни прояви. Не трябва да се забравя, че агресията в определени, допустими, приемливи граници е двигателна прогреса и без нея светът нямаше да бъде такъв, какъвто е днес. Дори и в най-плахата и смирена личност се таят агресивни пориви, които мотивират творческите амбиции. Срещу агресията няма и не може да има ефикасна борба, защото борбата по своята същност е агресивен метод. Оставани надеждата да положим максимални усилия да ограничим агресията в една приемлива форма за бъдещите поколения.
Агресията е вродено и неотменно качество на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за същестуване и оцеляване.
Агресията е съпътствала постоянно човешката цивилизация. От историята са известни множество факти на прояви на агресия спрямо невинни хора, агресивни прояви, подбудени от етнически, политически, расови, роднински и религиозни мотиви На изучаването на човешката агресия (лат. aggressio – атака) са посветени много голям брой изследвания поради същественото значение в човешкото общество. Съществуват голям брой дефиниции що е агресия, какви са нейните причини и значение. Не е лесно да се съобразим с всички определения на агресията, тъй като съществуват противоречиви дефиниции и схващания за агресията. Berkowitz определя агресията като всяка форма на поведение, възнамеряващо да нарани някого физически или психически. Различните форми на агресия във всекидневния живот правят виждането низа агресия много всеобхватно. Случаите на агресия в обществото се отразяват в повечето медии. Тревожен е броят на престъпленията против личността, извършвани от непълнолетни, до хора в напреднала възраст. Във връзка с агресията се използват идва други термина – гняв и враждебност. Зигмунд Фройд е използвал термините враждебно и деструктивно поведение Агресията е специфична форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязъна понякога и на груба сила спрямо другиго, с намерение да му се причини вреда, болка. те. агресивността може да се разглежда като разрушително поведение. Тя се проявява по различен начин като заплашваща унищожаваща непосредствено физически ориентирана автоа- гресия; разрушителна.
Агресивността е особен феномен, чиято същност е в неадекватността наличността спрямо психо – социалната структура и взаимоотношения. Критерии за агресивност когато представлява убежище за страх когато причинява тревожност когато е повече или по- малко постоянно поведение.
В Речник по психология Л. Десев (1999) пише за агресивността, че означава нападателност, социално обусловено качество наличността и поведението, което се характеризира с използването насила с цел да се нанесат
Агресията – проблемна обществото

повреди на хора или предмети. В тесен смисъл на думата агресивността означава войнствен характерна човека в по-широк смисъл – динамизма на човека, който се утвърждава, без да отбягва трудностите, борбата още по-широко разбрана агресивността характеризира основна диспозиция, благодарение на която живото същество може да получи удовлетворяване на свои жизнени потребности, най-вече на тези от храна и секс. Агресивността е социално обусловена и мотивирана, макар понякога недостатъчно разумно контролирана Агресия – поведение, насочено към умишлено причиняване на увреда на себе си или на другите. Започва от словесна обида и достига до световните войни.
Според Берковиц (1993), терминът агресия винаги следва да се отнася до някакъв вид поведение, или физическо, или символично, което се осъществява с намерението за нанасяне на увреда на някого. Барони Ричардсън (1994) разглеждат агресията като всяка форма на поведение, целево насочено към нанасяне на увреда или нараняване на друго живо същество, което е мотивирано за избягване на такова третиране“.
Агресивно поведение – тип поведение насочено към отстраняване или преодоляване на всяка пречка или заплаха, стремеж към нападение, завоевание, грабителство [6]. Без агресия не може. Всяко човешко същество, за да просъществува ида се съхрани е заредено с определена доза агресия, която се отключва като защитна рекция за преодоляване на определени трудности или заплахи. Една относително слаба агресивна реакция подпомага справянето с трудна житейска ситуация, но за по-престижна ниша в социалната йерархия се изисква по- интензивна и всестранна агресивност. Ерудирани и надарени личности са успявали да стигнат до завидни постижения и върхови позиции в обществото, като упорито и задълбочено са използвали агресията си не с разрушителна цел, а като могъща творческа енергия в науката, художественото творчество или социалния прогрес. Творческият прогрес няма агресивен характерно точно в тази област е формулирана благородната агресия, която с интелект, настойчивости упоритост позволявана определена личност да победи ведно съревнование с почтени средства. Хората не се раждат агресори. Агресията се мотивира от страх, засягане на четолюбието, лични интереси и други фактори. Човекът е уникално творение на природата с много сложен, характерен и типичен строеж на всички органи и системи [4].

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: