Семинар по книгата откровение поглед на съвременните събития в света по книгата Откровение

„Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което на земята долу, или което е на водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог Съм….” Изх. 20:4, 5.

Това са Десетте заповеди на Бога. Значи ли, че просто трябва да изхвърлим тези заповеди? Да ги изхвърлим при отпадъците? Ако днес прегледате римокатолическия катехизис, обърнете внимание, че тази заповед е премахната за да бъде открит пътят на тези методи на поклонение, които са дошли в църквата. Константин бил първият, който започнал да въвежда закони, които граничили със съвестта на човека. Вместо да послушат Божието слово, да приемат решение на основание Божието слово, хората започнали да издават закони. Въпроси на религията. Константин бил първият, който узаконил новият ден на поклонение.

Във времето на века на компромисите, езическото възкресение – денят на слънцето, заменил Библейската събота.

Ранната църква празнувала съботата. Имало само два региона, където не се празнувала събота – Александрия, където имало много либерална богословска школа, която по-късно станала център за развитието на гностицизма. И второто място, където не празнували събота, бил Рим. Именно тези две места станали бастион на поклонението на деня на слънцето – неделята. По-късно основен център станал Рим. Точно от тук поклонението на неделята започнало да се разпространява по целия свят. В това време на компромиси денят на слънцето заменил Библейската събота.

Ефсевий, който бил епископ по времето на Константин казва, „че Константин, заради препоръката си за по-добрата нова религия на езичниците, всички външни украшения, с които не сме привикнали в храмовете си, той ги пренесъл и в християнството” Развитие на Християнските доктрини, стр. 372.

Те започнали да вървят по пътя на компромисите по тези въпроси. Артур Стенли казва: „Даже ако и да не е бил Константин, от едната страна носеха името на Христос, а от другата страна - изображението на бога слънце. Като че ли не можеха да се откажат от покровителството на великото светило” История на източноправославната църква, стр. 184.

Днес „светилото” наричат „люминари”, а има хора, които се наричат „люминаристи” - илюминирани, осветени хора. Има и организация, която се нарича „Илюминати”, просветени. За това ще поговорим още.

Това е пътят на компромиса, по който тръгна църквата. „Те запазиха названието „Dies Solis”, „Ден на слънцето”…. Това название е задължително за съюза между езичеството и християнството, посредством което първият ден – неделята, Константин препоръча на послушните си езичници и християни, като достоен ден за поклонение на слънцето” История на християнската църква, стр. 184.

Тази история не може да се пренебрегне.

„… защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето, и всичко, що има в тях…”, казва Библията. Атакува ли днес научният свят тази вест? Просто невероятно е колко опити се правят днес, да се избавят от тази вест. Няма ни една част от Свещеното писание, против която да няма атаки.

„…. а на седмия ден Си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети” Изх. 20:11.

По тези въпроси влезе компромисът в историята на християнството и измени лицето на християнската църква. Какво са направили тези християни, които искали да живеят точно, както казва Библията? Какво е станало с тях? Те били изтребени от лицето на земята. Те били изтребени за нищо. Събитията, как е станало това, са най-страшните и кощунствени в историята, които само можем да си представим. От къде води началото си ранната християнска църква? От къде започва началото си християнското време? Християнството започва своето начало от Ерусалим. Ето от къде идва началото на християнството. И се е разпространило в целия Близък изток. Къде проповядва Павел с най-голяма сила? Той отиде в Рим, за да умре, но къде утвърждаваше и основаваше църквите? В Мала Азия – ето къде проповядваше. Именно там църквата порасна, разпространи се и напълни целия регион. Този регион, в който днес се намират Ирак, Иран, Пакистан, в цялост чак до Индия. Така казва Библията. А после Египет и Северна Африка. Той е гигант в християнството. Днес там християнството практически е изтрито и на това място то е заменено със съвършено друга религия, която отхвърля Христос и Неговата Божествена природа. Много интересни мисли. Ще се върнем към това.

„И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него Си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и направил” Бит. 2:3.

В католическата енциклопедия четем, че „църквата…. измени деня на поклонение от юдейската събота, седмия ден от седмицата, в първия ден. Тя постави третата заповед за възкресението като свят ден, като Господен ден”. Католическа енциклопедия, т. 4, стр. 153.

Защо третата заповед? Защо не четвъртата, както в Библията? Защото те изхвърлили втората заповед, която говори: Не си прави кумир, никакъв идол, никакво изображение. Това, скъпо мои, значи, да преписваш Библията по своему. Тази система не само отнема авторитета на Бога, който казва: Помни светия ден, защото Аз Съм твой творец. Аз те сътворих. Но те са взели тази заповед, изменили са я и казали: НИЕ ще решим кога е необходимо да се празнува. Аз имам нова власт в твоя живот. Затова въпросът не е в дните, въпросът е за властта. Кой има власт да управлява човека. Този, който издава закона, има власт. Този, който променя закона заявява, че притежава по-голяма власт от Този, Който написа закона. И така, на земята се появила власт, която казва: Аз имам по-голяма власт от Бога. Аз мога да променя Божия закон. Това в въпрос на власт.

„Свещениците й пристъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свято и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз Съм осквернен всред тях” Езек. 22:26.

Много интересен стих. Библията казва: Те оскверниха светинята Ми, не правят разлика между чисто и нечисто. Почакайте минута! Сега не говорят ли, че няма разлика? Ако прочетете новия интернационален превод, там се казва, че Исус казал, че сега всичко е чисто. Преводът на крал Яков не казва така, но новият интернационален превод казва това. Ще разгледаме тези въпроси, много интересно. Днес ще ви дам още малко информация в този план.

И така, черният кон – той символизира времето на компромисите, когато измененията влизат в църквата. В 538 год. излиза указ, който снабдява епископа на Рим с власт, коригираща ересите. По такъв начин той бил провъзгласен за такъв, който има власт да диктува съвестта на човека. Интересно. Не Бог, а човек заема такова място. А когато човек узурпира властта на Бога, тогава евангелието става мъртво. Моята Библия казва, че няма друго име, чрез което човек може да получи спасение и моята Библия казва, че няма друг посредник, освен човека Исус Христос. И моята Библия също казва, че ако някой съгреши, ние имаме ходатай. И този ходатай е Исус Христос. А сега се е появява друг адвокат, друг посредник. И човек трябва да отиде на друго място, за да получи прощение; има друг, който казва кое е истина и кое не. Съвършено противоположно на Божието слово. В това е и целият проблема.

Откр. 6:7, 8 „И когато отвори четвъртия печат, чух гласът на четвъртото живо същество… и ето, блед кон, и името на яздещия на него беше Смърт, и Шеол вървеше подире му…”.

Хедес, гроб. Това е историята на вестта за спасение в Исус Христос и тя била изцяло сведена до смъртта.

„… и даде им се власт над четвъртата част от земята…”. Това е власт, която отнема вестта на евангелието. Тя ръководи четвъртата част от земята. Много интересен момент. Коя християнска деноминация ръководи четвъртата част от света? Интересно.

„…и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор, и със земните зверове”. „Меч”- това е нова дума. В този случай е буквален меч. И глад - глад за какво? За какво е настъпил глад в страните? За Божието слово. Отнела ли е средновековната църква Божието слово от хората ? Забранила ли е Библията? Беше ли грях, смъртоносен грях да четеш Библията? Да! Историята доказва това. Сега не говоря за отделни хора, хора от системата, а за системата и какво се намира зад кулисите на тази система. Защото има много хора, които искат да имат истината за Божието слово във всяка религия в света, и много от тях Господ признава за Свои деца. Защото те се стараят да живеят съгласно цялата светлината, която са получили. Затова нека не съдим хората. Говорим за системата. Много е тъжно. Печална система.

Баща ми искаше да бъде римокатолически свещеник. Беше много добър човек. Аз израснах в римокатолическо семейство. Станах атеист, после отново станах католик и когато открих за себе си Божието слово видях, че има толкова различни въпроси, които не се съгласуваха с Библията. И трябваше да взема решение. Мисля, че всеки човек в живота си стига до такъв момент. Трябва да вземе решение. Или да бъде измамен от системата, или да се покори на Божията воля.

Библията казва: Той унищожаваше със смъртта и земните зверове. Меч – буквален меч, глад – глад за словото Божие, също и смърт и зверове. Зверовете в книгата на Даниил са символ на царствата. „Тия четири големи зверове… са четирма царе, които ще се издигнат от земята”. И така той ще убива, използвайки политическа власт. Било ли е това в средновековната църква? Вземете например валдензите. Валдензите били просто изтребени от лицето на земята. Първият съюз, който бил сключен между европейските държави и Рим, бил с французите. Кловис. Той станал главен предводител на императора. В това е въпросът. Всяко противопоставяне бива потушава напълно. Евангелието умряло. Човекът заел мястото на Бога.

„Затова учението и живота на новите християни с нищо не се отличаваше от древните езичници. Те напълниха църквите, но не оставиха своето езичество. Обратно, само покръстени езичници напълниха църквата и я лишиха от чистота и доведоха християнството до неговото пълно безсилие” Християнска държава, стр. 58.

Историята го потвърждава, това е факт. За съжаление не мога да изменя историята. Защото не аз я измислих, аз просто отварям книгата Откровение и това, което се е изпълнило в историята е, че вярата умряла. Формалността заела мястото на искреното, чистото поклонение и послушание на Бог.

Когато бях католик, седях в църквата и разбрах, че съгласно учението, Бог се намира зад олтара и аз мога да Му се помоля. Но през цялото време ме вълнуваше въпросът: Защо не ми отговаря? Защо не мога да му представя проблемите си и да говоря с Него като с приятел?

Всичко е ритуали. Ако исках да поговоря с Бог, трябва да повторям десет пъти една и съща фраза, една и съща фраза. И да се моля пресмятайки всички тези думи. И после да завърша с изповядване на вярата. Ако не направите това, трябва да го направите пак и пак, и пак. И колкото повече, по-добре. Нима това е общение с някого? Нима разговаряте така с този, когото обичате? Човек има потребност да общува с Бога. Човек има потребност да се докосне и почувства Божията ръка. А в дадената система човек е лишен от красотата и простотата на общението с Бога. Молитвата няма да снижи Бога на нашето ниво, тя ще възвиси Господа на нашето прощение. Това е чудесно чувство на Божественото присъствие и вдъхновение. Ние живеем потиснати от всичките проблеми в живота си във време, когато Бог се намира само на разстояние една молитва. Само ако можехме да кажем: „Господи, аз имам проблем, мога ли да дойда при Теб”? И съм сигурен, че Господ ще преклони ухото Си към нас и ще чуе всяка дума, която ни вълнува. Можем да му донесем най-големите и най-малките си проблеми. Направо при Него. Не ни е нужен никой. Това е прекрасната истина на Писанието. И когато я научим, независимо колко славна и величествена, и помпозна, и красива е вътре, без любов, там няма нищо. Какво е казал Соломон? „По-добре да живея накрая на къщния покрив, по-добре да ям зеле, отколкото хубава храна, в която няма любов”. В смисъл – по-добре беден с любов, отколкото богатство и печал. Няма нищо лошо в богатството. Господ благославя богатството. Но коренът на всяко зло е любовта към парите. Ако там няма любов, тогава всичко е нормално.

„По това се осъществява обединението на църквата с държавата и държавата започва

да налага християнските доктрини… Християнството установява официално религията на римската империя и заема мястото на езичеството. А християнството, което е съществувало в тъмните векове,може да се нарече покръстено езичество” Църковна история, II век, 2 гл, 2 секция.

Това го говори самата църква за състоянието на църквата. Езическите богове не са умрели, тях са ги кръстили. По този начин езичеството действа и в света днес. Днес има особено извисяване на свещенството на човека. Това е едно от най-големите нарушения на Божието слово от всичко случило се някога в историята. Да се извиси един човек, за да контролира съзнанието на другите. Такъв проблем има и днес. Има хора, които вярват, че благодарение на техните теологични познания имат право да контролират вашето съзнание. Всеки от нас е отговорен сам пред Бога. За това нямате никакви Библейски основания, освен да промените Библията. Ще говорим за това, защото промениха Библията. Древните преводи на Лутер, древните преводи в Русия, Сърбия и други страни на света – там всичко е правилно. Но по-късно се появява проблем, защото там извисяват човекът над другите хора. Това не е Библейско учение.

„Но пътя на праведните е като виделото на разсъмването, което се разведилява, докато стане съвършен ден” Пр. 4:18.

Затова вестта на истината и „светлината на истината трябва да възсияе тъмнината”. Господ няма да позволи Неговото евангелие да умре. За това какво да направи Господ? Каква е била следващата църква, донесла светлината на света, който изгубил истината на евангелието? Следващата църква е Сардис – символ на реформацията. За да реформира онова, което е умряло. Няма нищо сложно.

„И когато отвори петия печат, видях пред олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не щеш съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?”

За буквални души под жертвеника ли става дума? Може би там ще им е твърде тясничко. Или тук става дума за кръвта на всички мъченици, които призовават Господ за справедливост? Тук вестта пред нас е, че всички, които са умрели за вярата, които са били изтребени заради верността си към Христос, тяхната кръв изисква справедливост.

„И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях” Откр. 6:9-11.

Господ казва: Аз продължавам да ръководя, историята ще бъде още по-лоша. Той казва: Почакайте, докато в историята по-нататък мнозина ще умрат за вярата и за верността си към Господа. И тогава ще дойде царството.

Това са инструменти за екзекуция и инквизиция. Нищо не било в състояние да спре вестителите на евангелието и верните на Господа. Известно ли ви е, че някои от тези оръдия са били използвани в 1974 година? Много интересно! В Испания. Използвали са тези инструменти до 1980 година.

„Любезни, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която еднаж завинаги бе предадена на светиите.

Защото са се вмъкнали някои човеци… които покваряват благодатта на нашия Бог в похотливост, и се отричат от единствения Владетел и Господ, наш Исус Христос” Юда 3, 4.

В тази ранна църква, виждаме, че вече е дошло отстъплението. Те са отхвърлили Исус Христос. Виждаме, че отстъплението води началото си от ранната християнска църква. Голям проблем. Виждаме какво е станало, в детайли разглеждаме какво е станало. А какво се случва днес? Защото днес, тези умни хора направиха за нас съвсем същото. И ние даже не знаем за това. Затова Господ иска ние да научим.

„Подобно всеки следващ пласт от земната кора, който се напластява един след друг в различни слоеве, така над църквата са се наслоили всичките езическите обичаи” Папата и консилът, стр. 117.

Не само доктрината за извисяващият се човек над божеството, а също и лъжливата писменост, което било изопаченото Божие слово.

Но имало валдензи. От къде те са взели манускриптите си? Получили са ги от Сирийската църква, търсили бялото християнство. Те не са ги получили от Рим. Те имали Писанията, които Бог съхранил непроменени. Валдензите, живеещи по планините, имали именно това Свещено писание.

Но имало и други документи, които се използвали в Александрия и Рим. За това ще говорим също.

Тези хора направили словото Божие основа на своя живот, проповядвали го. И затова върху тях се стоварили преследванията. Били изтребени - изгаряни, отравяни в дима; главите на сучещите им били разбивани в камъните, а те били хвърляни в проломите. Но Божието слово не умряло.

Това е древна църква на валдензите. Място, където преписвали Библиите. Бавно Бог възстановявал истината.

В 1370 година се възвръща авторитетът на Библията – за това проповядва Уиклиф.

1400 година – послушание на Господ. „Търсете Господа, а не човек”. Той умря за своята вяра. Ян Хус.

Това са хора, умрели в бяло. Затова спасението е по благодат.

1517 година - Оправдание чрез вяра - Мартин Лутер. Какъв могъщ воин за Христос! Знаел ли е той всичко? Не, разбира се. Но той живеел съгласно това знание, което имал. В моите очи той е потресаващ християнин.

Тиндейл и всички тия хора реформатори, които били готови да дадат живота си за възстановяването на истината. М.Лутер можел да застане и да каже: Ето кое не е правилно, трябва да се поправи. Той казва: Аз стоя тук и не мога иначе!

После идва Калвин. 1555 година - Свободата на съвестта. Разбира се той правил грешки – определения, разни заблуждения и други неща. Но той живял съгласно всичкото познание, което Бог му открил за онова време. Цялата Американска конституция е построена на това, което казал Жан Калвин: „Човек е длъжен да отговаря само пред Бога за неговите вяра и възгледи”. Това е основата на Американската конституция, това е калвинизъм. Той направил много грешки, но той провъзгласил един от най-важните принципи – свободата на съвестта.

И тези хора умрели. Днес виждаме паметници в чест на тези хора.

После Уйлямс – 1650 година. Той открил кръщението чрез потапянето във вода. Прекрасна истина не Библията.

За съжаление всички последователи на тези велики лидери не били способни да приемат новата светлина, защото не почитали своите основатели. Това не е проблем на основателите, това е проблем на последователите. Съгласни ли сте? Последователите имали по-голям проблем, отколкото основателите на тези движения. Ако последователите са приели новата светлина, те са можели да продължат и по-нататък. Но те се покрили и останали там, където били и вчера. Ето защо църквата е фрагментирана днес.

„Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина, и Св. Дух, като ги научите да пазят всичко, що Съм ви заповядал; и ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века…” Мат. 28:19, 20.

Това са много важни въпроси. Да научиш всички не защото си приел моя основател на вярата. Всичко или нищо. И затова, ако вие търсите църква, какво ще направите? Ще издирите ли църквата, която приема всички точки на истината? Ще потърсите ли църква, която приема всичко, за което говори Библията, съгласно доктрините на Свещеното писание? Не гледайте на хората. Хората грешат. Вижте Свещеното писание и това, което говори официалното учение на църквата. И ако това се съгласува с Библията, идете след тях. Не е много тежко.

Следва епохата на Уесли. Той издигнал Исус Христос както никой по-рано. Исус Христос – Господ. Ако Господ Исус Христос не се явява център, начало и завършител на нашата вяра, тогава вярата ни не е Библейска. Какво прекрасно откритие!

„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голямо поклащане”;

Много интересно, ние преминаваме в интересен исторически период, когато реформацията е изпълнила предназначението си, а църквата, която следваше след Сардис – помните ли коя църква беше? Филаделфия. Тази църква, събрала истината, но преди това, което трябвало да се случи.

„…когато отвори шестия печат, видях, че стана голямо поклащане; слънцето почервеня като козиняво вретище и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята както когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята незрелите си смокини” Откр. 6:12, 13.

Това са знамения на небето – станали ли са? Несъмнено. В Марк 13 гл. Исус говори за преследванията, които връхлетят християнската църква и християните ще бъдат почти изтребени от лицето на земята чрез инквизицията, Втората световна война, Вартоломеевата нощ.

„Но през ония дни, подир оная скръб…”

Която завършила примерно в 1798 год., за това пак ще поговорим.

„.. слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си” Марк 13:24.

Историята говори за това, защото християнството…. се скрило. Християнството е основано на Библията. То се скри. И то се утвърди в други региони на света – в САЩ, в Южна Африка и в Австралия. Ето местата, където побягнало християнството. Това е интересна история и по-късно ще поговорим за това. А какво се случва в тези региони сега?

„Тъмният ден в Ню Енгланд, толкова познат на стари и млади, дойде на 19 май 1780… В 11 часа започна да се мръква, като че ли настъпваше нощ. Хората прекратиха работата си, прибраха добитъка в кошарите, птиците се завърнаха в гнездата си… настана такава тъмнина, че човек не можеше да види протегната си ръка или даже бял лист хартия” История за тъмния ден, Ню Хемпшир, 1735-1888. Вестник „Независима

Тези велики събития в природата, които се случили в Канектикът, прекратили заседанието на съда, защото настъпила пълна тъмнина.

Великият астроном Хершел казва: „Тъмният ден, 19 май 1780, е един от онези чудни феномени на природата, който ни един астроном или учен не може да обясни”.

В точното предсказано от Бога време.

Следва 13 ноември 1833 год.- имало потресаващ звездопад. Било толкова светло, че можело да се чете. Падането на звездите ставало от едно централно място. Обикновено звездите падат от цялото небе, но в този случай, те излизали от едно място и се разпръсквали по цялото небе. Подобно нещо преди никой не бил виждал. Преди великото Лисабонско земетресение, точно – в точната последователност, както била изложена в Библията.

Но имало още една вест, която трябвало да бъде открита за света. Уилям Милер – за себе си той започнал да открива нещо ново в Свещеното писание и открил велико пророчество.

„До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” Дан. 8:14.

Той сметнал дните и видял прекрасно месианско пророчество – за Христос и за очистването на светилището. И той помислил: Колко прекрасно. Значи ли това, че Христос ще дойде? И започнал да проповядва, че Христос ще дойде в 1844 год. Помислил, че очистването на светилището означава очистване на земята. И разбира се, Исус не дошъл в 1844 год., затова в 1840 година група, които се нарекли „пришълци” – те не са били адвентисти от седмия ден, те били хора, вярващи във Второто пришествие на Христос. Те дошли от различни християнски деноминации – баптисти, методисти, презвитериани. Всички били в тази група. Повече от 2 000 служители от различни църкви се присъединили към това движение. И повярвали в тези изследвания, които говорели за пророческите събития през тази година. По този начин била възродена истината за Второто пришествие на Христос. Уилям Милер бил вестителят на тези проповеди за изпълнението на пророчеството в историята на света.