Семинар по книгата откровение поглед на съвременните събития в света по книгата Откровение

„... и Който ни е направил царство от свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин! Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е; Амин!” Откр.1:6,7.

С други думи, вместо радост, по време на пришествието на Христос, болшинството какво?... Ще ридаят. Библията разказва съвършено друга история, различна от тази, която се проповядва днес от болшинството проповедници, които говорят за славното възстановяване на царството и втория шанс. Някои казват: „Не, не ни е нужно да чакаме Христос, защото ще бъдем грабнати преди Неговото пришествие. Говори за това Библията?

„Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ, Който е и Който е бил, и Който ще бъде, Всемогъщият” Откр.1:8.

Това е много силно твърдение. В книгата Откровение Исус Христос е представен не само като Цар на царете, не само като Спасител на света, но е представен като Бог. И ако не признаем Исус Христос като Бог, омаловажавайки Неговата природа, боя се, че нямаме никакъв спасител. Защото в такъв случай, Той е в една лодка с нас.

Той е Бог!

„Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството, и в издържането, които са чрез Исуса Христа, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово, и свидетелството за Исуса Христа” Откр.1:9.

Тук се говори за пророческите елементи от Божието слово. Ако искате да проповядвате пророчеството, ще имате проблеми. Готови ли сте? Готови ли сте за това, което ни очаква? Ще разгледаме много важни неща. Ще разгледаме много интересен материал.

„В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:Аз Съм Алфа и Омега, първият и последният” Откр.1:10, казва оригиналният текст.

„В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа” Откр;1:10.

„Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия ми ден и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи” Исая 58:13.

Само един ден е наречен „ден Господен”. Съвсем очевидно е, че Йоан е бил в изстъпление чрез Духа в съботен ден.

Марк 2:28 казва: „Така щото Човешкият Син е господар на съботата”.

Напълно очевидно е, че Йоан бил във видение именно в този ден - в съботния ден. И Господ му показал какво ще се случи в бъдещето.

„Аз съм Алфа и Омега, първият и последният. Каквото виждаш напиши в книга и прати го до седемте църкви в Азия:...”

В следващите лекции ще разгледаме детайлно тези църкви.

„... до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия” Откр.1:11.

Всяко название има особено значение. Даже разположението на църквите има много важно значение.

„И обърнах се да видя Тогоз, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника” Откр.1:12.

Той къде е видял Исус? В кое отделение на светилището се намира Исус? Той Го вижда в Светая. Това е историческо приспособяване. Защото службата на първосвещеника се провежда още в Светая, а не в Светая Светих. По такъв начин това още не е Йом Кипур, още не е денят на съда. Изпълняват се събитията до настъпването на последния съд. Исторически ние се намираме в това време, когато на земята още се продължава историята и Исус извършва службата в Святото отделение на светилището. Това е много важно. Защото Исус Христос е изобразен ходещ межди седемте светилника.

Ето картата на Мала Азия, където можем да видим разположението на седемте църкви. Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Филаделфия, Сардис и Лаодикия. Това е пощенски маршрут, по който се движел пощальонът.

Йоан се намира във видение. Той вижда Исус Христос ходещ сред седемте светилника. Светилник означава „светлина на света”. Исус Христос е светлината на света.

„И всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син...” Откр.1:13.

Исус Христос е първосвещеник; Той извършва службата на първосвещеник; Той е светлината на света; Той е хлябът, слязъл от небето; Той е, Който се явява посредник между човека и Бога, представен от кадилния олтар на благоуханието, което благоухание се издига и изпълва с приятно благоухание цялото светилище. Това е праобраза - службата на Исус Христос като първосвещеник и посредник между Бога и човека. Всички тези символи сочат на тези служби, които Христос извършва, за да ни промени отвътре.

Откр.1 гл. сочи към Исус Христос, Който ръководи всичко, случващо се в историята на човечеството. И в детайли ни открива и предупреждава за бъдещото отстъпничество, което ще стане на планетата земя, и което се случва сега. Това ме учудва. А ако аз бях бог, бих имал проблем. Благодаря на Бога, че не съм бог. Защото аз нямаше да имам толкова търпение, толкова търпеливо да се отнеса към тези, които лъжат човечеството. И как разрешава Той тези събития да се развият и принесат плодове, та само тогава всеки да може да види и да избере Неговата страна. Какво можем да кажем за света днес? Приятно място ли е днес светът? Не мисля. Аз дойдох от южна Африка, където в някои страни домовете проличат на затвори, където се извършват убийства и насилия. Невероятно е какво се случва днес в света. Ако вземете някоя страна, например Зимбабве – това страна, където няма нищо свято. Повече нищо не е останало. Ние живеем в свят, в който опасностите ни предупреждават за всяка стъпка. Днес е опасно за юношите и девойките да останат сами на улицата или да се занимават със спорт. В какъв свят живеем днес? Ако погледнете на всички тия ужасни неща, които стават днес в света, ще попитате: „Как може Бог още да разрешава всичко това и да търпи?” И Бог позволява греха и отстъпничеството да открият природата си напълно, та всеки да може да види какво аз искам да избера – Бог, праведност или пътя на човечеството, пътя на човека.

Търпението е действие на любов сред страх и неверие. Има място, където Господ казва: „Дойдете при Мен всички вие, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”. Затова човекът е способен да се сдобие с мир сред пълна разруха и неверие. И вървейки сред живота ние можем да изберем да гледаме бодили и трънки, или можем да изберем да гледаме цветя и лилии, и красиви плодове. Това е наш избор. Ако изберем едната страна – избираме скръб, печал и униние; другата страна на живота е мир и покой. Точно за това говори Исус Христос. Той е този, Който ходи сред седемте светилници. Той е светлината на света. Светилниците в дадения случай символизират Божиите църкви. Църкви, които трябва да носят Божията светлина на целия свят.

„И сред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешки Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели, като бяла вълна, като сняг; и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води” Откр.1:13,14,15.

Исус Христос е описан като Бог, не сътворено същество. Този, Който е бил, Който е, и Който ще бъде; Който е вечен, Който е автор на процеса на творението, Който каза и стана, заповяда и се появи. Именно така Откровението представя Исус Христос. Точно в такова видение са видели Исус Христос пророците Даниел и Езекиил. Това е всемогъщ Бог.

„И имаше в десницата се седем звезди; и от устата Му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си”.

Книгата Откровение противопоставя истинския Божи Син, могъщия Исус Христос на слабия и немощен човек.

„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: „Не бой се; Аз Съм първият и последният и живеещият; станах мъртъв и ето, живея до вечни векове; и има ключовете на смъртта и на ада” Откр.1:16,17,18.

Въпреки всичко, което ще изучаваме в нашите лекции, „Не бой се!- казва ангелът, - защото Аз Съм първият и последният и живеещият; станах мъртъв и ето, живея до вечни векове; Амин! И има ключовете на смъртта и на ада”.

Само Един във вселената може да каже тези думи.

„Напиши прочее това, което си видял и що значи, и това, което има да стане изподире...”

Ето ключа. Как да изтълкуваме правилно цялата книга Откровение? Най-напред разглеждаме това, което кой е видял, това, което е сега. Пред погледа на пророка Господ открива видение, което касае неговото време.

„...и това, което има да стане изподире...”

За какво става дума тук? За бъдещето. Как правилно да четем книгата Откровение? Трябва да помним, че в тази книга има вест както за онова време, така и за времето по протежение на цялото бъдеще. Господ е справедлив. Може ли Бог да напише книга, да я сложи в Библията, да я даде на всяко поколение и да каже: „Ето една книга, но тя не е за вас. Тя е за.... някои от бъдещето, живеещи след две хиляди години”. Или в Библията има информация за всяко поколение. Да или не? Бог е справедлив. Той е верен. Но днес има цяла група, която взема книгата Откровение и казва, че тя се отнася само за бъдещето. В действителност те казват, че тази книга е за тези, които няма да ги има, когато нещото се случи. В действителност те казват, че цялата църква ще изчезне, затова книгата изобщо не е нужна за църквата. Има ли това смисъл? Не! Книгата Откровение открива целия ход на историята. Тя говори за събитията, станали по времето на апостол Йоан, тя говори какво ще се случи със следващите поколения и чак до края, до края на времето от земната история. И има отношение към всяко поколение. И особено разбира се има отношение към кулминационните, заключителни събития на планетата земя.

„... тайната на седемте звезди, които си видял в десницата Ми...”.

Това е много важно. В дясната Му ръка са спасените, в лявата – обречените на погибел.

„... и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седете църкви”.

Седемте Божии във всички периоди на историята, това са проповедниците. Те са в дясната Божия ръка. Проповедниците – независимо от събитията в историята на човечеството. Бог ръководи историята на вселената.

„...и седемте светилника са седемте църкви” Откр.1:19 20.

Учудващо е, как Бог използва падналия човек за служба и проповеди на словото Си. Бог може и сам да го направи. Бог може с гръм да прогърми от небесата, може да изпрати ангели. Но Той използва нас. И това е потресаващо.

Службата на Исус Христос в небесното светилище. Ако обърнем внимание на повествованието на Свещеното писание, Христос възкръсна от мъртвите, Той се възнесе, възлезе в небесата, за да служи като първосвещеник в небесното светилище – така казва книгата Послание към евреите. Но днес няма да се спрем на всички детайли от тази служба. На това ще посветим цяла лекция. И времето на Неговата служба се простира до края на времето.

Както казахме, книгата Откровение е написана на езика на светилището. И затова разглежда символите, значението на символите в първото отделение, във второто отделение. Изучавайки книгата Откровение разбираме в какъв исторически период се намираме.

„И каза ми: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” Дан.8:14.

Пророчеството описва определен период от историята и ние ще разгледаме в нашите лекции този исторически период. Но днес ще обърнем внимание на историческия фон. В Дан.8 гл. намираме голямото пророчество за събитията през последното време.

„И така, той се приближи дето стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последните времена” Дан.8:17.

Отнася за края на времето.

„Дори още като говорех в молитва, мъжът Гавраил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо, се приближи до мене около часа на вечерната жертва. И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Даниеле, сега излязох да те направя способен да разбереш” Дан.9:21,22.

И после той открива пред него едно много важно, велико пророчество, месианско пророчество. Пророчество, което дава точната дата, указва точното време на Пришествието на Месия. Дотолкова точно, че в Талмуда е написано: „Нека костите на ръцете, костите на палеца на този човек, който отвори страниците от книгата на пророк Даниел, за да узнае времето от Дан.9:24-27, да се разложат и да изгният, и нека споменът за този човек изчезна завинаги от лицето на земята” Talmudic Law, p. 978, Section2, Line 28.

Как мислите, защо юдейският Талмуд съдържа такова проклятие? За всеки, който пожелае да изчисли времето на Пришествието на Месия, съгласно Дан.9:24-27. Ще ви кажа защо. Защото този стих точно казва кога ще дойде Месия. Този стих говори точно какво ще направи Месия. На тази тема ще посветим цяла вечер. Ще имаме достъп и до видеоматериал по тези въпроси.

Работата е в това, приятели, че само един Месия е дошъл по времето на цялото човечеството. И това е Исус Христос. Никой друг. И ако юдеинът беше приел това, което казва Дан.9:24-27, какво би станало с юдейската религия? Тя би трябвало да стане християнство. Би изчезнала от лицето на земята. Това, което те не искали. И затова те проклели всеки, който четял изучавал това пророчество. Тези стихове ни указват датите, когато ще бъдат издадени укази, когато ще се появи Месия, когато ще бъде разпънат на кръста, когато умре - в 31 год.; и това пророчество говори също за времето, когато евангелието бъде отправено към езичниците. Това е удивително пророчество. То е част от голямото пророчество за 2300 денонощия, което води началото си от издаването на указа от Артаксеркс – 457 г.пр.Хр. Всички исторически жалони съвпадат, ако добавил всичките периоди от 2300 денонощия (2300 години, ако приемем пророческия принцип ден-година, за който говори пророк Езекиил), тогава стигаме до много интересна дата, за която също ще говорил в следващите лекции. Това е малко труден материал, за да го разгледаме днес накратко. А после Библията говори за времето на края. Ние живеем именно в това време – времето на края, преди настъпването на вечността. Библията ни казва, че Исус Христос извършва тази служба, която била извършена в праобразната служба на първосвещеника на земята.

„А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящото творение; веднъж завинаги в светилището (hagion), и то не с кръв от козли и от телци, но със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление” Евр.9:11,12.

Много важен момент, приятели. Някои съвременни преводи са сменили това място със Светая Светих. Но това е голям проблем. Защото това напълно променя фазата на службата на Христос. Но в оригинала се казва hagion. След възкресението Исус Христос влязъл в Светая - hagion. Ако ставаше дума за Светая Светих, би трябвало да е написано Hagia hagion. Оригиналната дума hagion може да бъде преведена и като светилище.

„…не с кръв от козли и от телци, но със собствената Си кръв (hagion), и придоби за нас вечно изкупление”.

Този стих ни казва, че службата на Христос в небесното светилище започнала след Неговата смърт. Така Христос влязъл в небесното светилище едва след смъртта Си. Той влязъл в първото отделение, а по-късно и във второто. Защото само веднъж в годината свещеникът влизаше в Светая Светих. И къде намираме Христос в Откр.1-ва гл.? Той ходи сред седемте светилника. Защо днес хората се опитват да изопачат Свещеното писание и да покажат, че Христос се намира в Светая Светих? Много е важно да го разберем. По-късно ще се върнем към този въпрос.

„А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше Пресвятото място (hagia hagion)” Евр.9:3.