Сестрински грижи при пациенти с хирургични заболявания
Изтегляне 125 Kb.
|
Свързани:
изчисляване на трансформатор, Analogovi komparatori- УСИЛВАТЕЛИ 10 клас схемотехника, analiz-strategia0, pishtovi-po-sestrinski-griji-v-hirurgiyata (1)
| ПУНКЦИИ
Определение – проникване в телесните тъкани и кухини с помощта на игла или троакар, извършва се от лекар, медицинската сестра извършва предварителна и непосредствена подготовка, асистира на лекаря, обгрижва болния след пункцията. Видове Според целта: диагностична – за установяване на течност в дадена кухина и нейният състав; терапевтични (лечебни): евакуационни, парацентеза – изваждане на течност от кухината; лекарствена - за вливане на лекарствени средства; комбинирани. В зависимост от мястото: плеврална; лумбална; коремна; костно–мозъчна; ставна, перикардна и др. ПЛЕВРАЛНА ПУНКЦИЯ – проникване в плевралната кухина с пункционна игла. ПОКАЗАНИЯ: при заболявания, протичащи с излив на течност в плевралната кухина – възпалителни и неопластични заболявания на белите дробове и плеврата, травми, хидро- или хемоторакс. МЯСТО НА ИЗВЪРШВАНЕ – между VII и IX междуребрие – винаги непосредствено до горния ръб на долното ребро (по долния ръб преминават много кръвоносни съдове и нерви). Подготовка на необходимите принадлежности: стерилни: пункционни игли 8-10 см, със спирателно кранче (или свързани с гумена тръбичка около 20 см) марли, инструмент, спринцивки, игли, ръкавици, съдове за микробиологично изследване; компреси с и без разрез; всичко за дезинфекция, анестетик, противоалергични средства, левкопласт, ножици, мензура, химически чисти съдове за другите изследвания, съпроводителни писма, бъбрековидно легенче. Положение на болния при пункцията – легнал или седнал, с вдигната ръка откъм страната на която ще се извърши пункцията, целта е да се разширят междуребрените пространства. Медицинската сестра извършва предварителна психологическа подготовка на болния, като обясни естеството на манипулацията, целта и поведението му. При извършването на пункцията асистира на лекаря и наблюдава болния. След пункцията прави стерилна превръзка на мястото на убождането; настанява болния в леглото, (активно го наблюдава най-малко 2 часа след това); попълва съпроводителните писма; изпраща пунктата в съответните лаборатории; следи за резултатите; документира извършеното и обработва използваните материали. Изследвания на пунктата: макроскопско – количество, цвят, специфично тегло; химично – белтък, захар, хлориди; микроскопско – левкоцити, еритроцити, Ту-клетки; микробиологично – могат да се изолират стрептококи, стафилококи, пневмококи и др. По характер течностите от телесните пространства се делят на две основни групи: трансудати и ексудати. За отдиференциране на трансудат от ексудат, в практиката се използва качествена белтъчна проба на Rivalta (полуколичествен метод). Трансудат – пунктат от невъзпалително естество, обикновено безцветен и прозрачен със специфично тегло под 1012, белтък под 3 %, беден на клетъчни елементи, Ривалта (-) отр. Ексудат – пунктат от възпалително естество, може да е мътен, гноен или хеморагичен, специфично тегло над 1018, белтък над 6 %, богат на клетъчни елементи, Ривалта (+) пол. Възможни усложнения: пробождане паренхима на белия дроб, кръвоносен съд; вътрешен кръвоизлив; пневмоторакс. ЛУМБАЛНА ПУНКЦИЯ - проникване с лумбална пункционна игла в лумбалния дял на гръбначно-мозъчния канал. ПОКАЗАНИЯ: при всички заболявания на нервната система, при които е нужно да се изследва ликвора (инсулт, менингит, енцефалит и др.); при заболявания, при които се цели да се намали вътречерепното налягане (остри менингити, хидроенцефалити, епилептичен статус и др.); въвеждане на лекарствени средства; въвеждане на въздух като к.м. при пневмоенцефалография; при лумбална анестезия. МЯСТО НА ИЗВЪРШВАНЕ: между II и III поясен прешлен (L2 , L3). Положение на болния при пункцията – легнал или седнал – цели се извиване на гръбначния стълб като дъга, за да се увеличи пространството между израстъците на прешлените: ⇨ сядане на стол без облегалка – лактите се поставят на коленете, с дланите се обхваща главата; ⇨ при стол с облегалка – възсяда се; ⇨ легнало странично положение, асистент застанал откъм лицето на болния придържа с едната ръка тила на болния, с другата ръка поставена зад коленете – обезпечава имобилизация. Подготовката на необходимите принадлежности са както при плевралната пункция (пункционната игла е различна). След пункцията м.с. извършва плоска превръзка, болният се настанява на легло по гръб без възглавница за 2 часа, след което в странично положение до 24-тия час. След пневмоенцефалография – 48 часа на легло. Изследвания на ликвора: макроскопско – цвят и прозрачност (нормално – бистър и прозрачен); може да бъде мътен при гноен менингит; жълтокафяв – при стар кръвоизлив; химично – белтък, глюкоза, хлориди; микроскопско – левкоцити, еритроцити, Ту-клетки; микробиологично – могат да се изолират менингококи, пневмококи, стрептококи, причинителите на луеса и туберкулозата и др. КОРЕМНА ПУНКЦИЯ – проникване в коремната кухина с пункционна игла или троакар при доказана свободно подвижна течност. ПОКАЗАНИЯ: при асцит вследствие на чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, неоплазми и др.; коремна пункция може да се извърши с цел инсуфлиране на въздух или чист кислород преди лапароскопия – нарича се пнемоперитонеум. Подготовка – както при плеврална пункция (иглата е различна), + изпразване на червата и пикочния мехур. МЯСТО НА ПУНКТИРАНЕ: в лява коремна половина на границата между средната и външна трета на линията, която съединява пъпа с гребена на илиячната кост. При коремната диагностична пункция (лапароцентеза) се евакуира до 100 ml течност. Парацентеза – лечебна коремна пункция; целта на която е да се облекчи състоянието на болния; при нея не се препоръчва евакуиране на повече от 4-6 литра наведнъж (поради опасност от хипопротеинемия и нарушение на водно-електролитното равновесие). Положение на болния – легнал по гръб до самия край на леглото. След парацентезата болният е на легло 24 часа, прави се стерилна и компресивна превръзка, поставя се пясъчна торбичка, активно наблюдение от страна на медицинската сестра. КОСТНО-МОЗЪЧНА ПУНКЦИЯ – проникването във вътрешността на костта със специална игла с цел да се вземе костен мозък за цитологично и морфологично изследване. ПОКАЗАНИЯ: всички заболявания на кръвотворния апарат. МЯСТО НА ПУНКТИРАНЕ: извършва се на плоските кости, които са богати на костен мозък. Костта трябва да има тънък кортикален слой, да лежи повърхностно и да бъде лесно достъпна. Най-често използваните са: стернума на нивовото на II-III междуребрие; илиячната кост – използва се при деца (2 – 5 г.); епифизата на тибията в кърмаческа възраст. Към подготовката + часовниково стъкло, попивателна хартия, 10 предметни стъкла, натриев цитрат, физиологичен разтвор. (пунктатът се поставя върху часовниковото стъкло, попива се периферната кръв с попивателната хартия и се правят няколко натривки на предметните стъкла). След пункцията се прави стерилна компресивна превръзка, болният трябва да е най-малко 2 часа на легло (без възглавница), проследява се активно. Изтегляне 125 Kb. Сподели с приятели:
|