Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. Тя е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Глаголицата има два варианта: объл и ъглест.
В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци.
3 - Объл и ъглест вариант на глаголицата Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени.
Св. Кирил е замислил глаголическата буква „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.
В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата.
Кирилицата няма установено авторство. Някои учени смятат, че Климент Охридски - ученик на Кирил и Методий , е неин автор.
Легендата гласи, че именно той е настоявал да кръсти азбуката “кирилица” по името на своя учител – Кирил.
6 - Климент Охридски
7 - Софийският университет носи името на Климент Охридски В оригиналния вариант на кирилицата има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
В Средновековна България не са били навлезли нито римските, нито арабските цифри. Затова пък кирилицата е била използвана и за нуждите на математиката. Буквата А е била равна на едно. За да се покаже, че е цифра, обикновено се е добавяла черта над нея.
8 - Символи в глаголицата
За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци и др.), е възникнала в България. Тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква.
Думата "азбука" идва от имената на първите две букви "А" - "аз" и "Б" - "буки"
Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро … означава " Аз зная буквите и животът със знанието е добър".
Това ни казва нашата азбука.
9 - Национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий", гр. София
Развитието на кирилицата в България е било прекъснато от османските завоевания. В Русия тя продължила да се развива като се появили главни и малки букви.
След няколко езикови реформи, учените достигат до окончателното количество на графичните знаци в кирилицата - 30 на брой.
Във втората половина на 20-ти век , благодарение на усилията на редица български художници, се достига до съвременния вид на българската азбука.
10 - Голяма носовка - буква, която е съществувала в глаголицата и в кирилицата до промените през 1945 година. От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.
