Силмарилион — под редакцията на Кристофър Толкин

Бауглир.
В самото начало на следващата година Морвен родила дъщеря на
Хурин; нарекла я Ниенор, що значи ридание. А Турин и неговите спътници,
след като минали през безброй опасности, стигнали най-подир до пределите на Дориат; и там били открити от Белег Крепколък, старши граничен бранител на крал Тингол, който ги отвел в Менегрот. Тогава
Тингол не само приел Турин, но и го осиновил в чест на Хурин
Непреклонни; защото Тингол вече се бил променил и станал благосклонен към родовете на елфическите приятели. После пратил вестоносци в Хитлум при Морвен с молба да напусне Дор-ломин и да дойде с тях в Дориат; но тя все още не искала да изостави дома, където била живяла заедно с Хурин. А
когато елфите си тръгнали, пратила по тях Драконовия шлем на Дор-ломин,
най-скъпото наследство на Хадоровия род.
Турин израснал красив и силен, ала ликът му бил белязан с печал.
Девет години живял в чертозите на Тингол и през това време скръбта му поотслабнала; защото кралски пратеници често посещавали Хитлум и на връщане носели добри вести от Морвен и Ниенор. Но дошъл ден, когато вестоносците не се завърнали от Севера и Тингол не пожелал да прати други. Тогава Турин бил обзет от страх за майка си и сестра си, та с натежала душа се явил пред краля и помолил за меч и ризница; надянал
Драконовия шлем на Дор-ломин, тръгнал да се сражава по границите на
Дориат и станал боен другар на Белег Куталион.
А когато отминали още три години, Турин се завърнал за малко в
Менегрот; но тъй като идвал от пущинака, бил чорлав и облечен с вехти,
протрити дрехи. А в Дориат имало един високопоставен кралски съветник от племето на Нандорите; името му било Саерос. Той отдавна завиждал на
Турин за почестите, които му се полагали като на кралски син; и щом седнал срещу него на трапезата, побързал да му се подиграе с думите:
— Ако мъжете от Хитлум изглеждат тъй диви и грозни, то какви ли ще да са жените по ония земи? Да не би да търчат из горите като безсловесни твари, облечени само с косите си?
Пламнал от гняв Турин, та запокитил един бокал по Саерос и го наранил зле.
На следващия ден Саерос причакал Турин, докато потеглял от
Менегрот обратно към границите; но Турин победил в схватката, смъкнал одеждите на присмехулника и го подгонил гол като див звяр из гората.
Обзет от ужас бягал Саерос напосоки, додето накрая паднал в една клисура и загинал върху скала сред потока. Но случайни минувачи видели какво станало и между тях бил Маблунг, който предложил на Турин да се завърне

с него в Менегрот и да помоли краля за прошка и правосъдие. Ала Турин вече се смятал за престъпник и се боял, че ще го затворят, затова отхвърлил съвета на Маблунг и избягал; и като минал през Пояса на Мелиан,
достигнал горите западно от Сирион. Там се присъединил към отряд от най-бездомните и отчаяни люде, каквито се срещали в ония мрачни дни;
бродели те из пущинака и нападали всеки, който се изпречел на пътя им,
бил той елф, човек или орк.
Но когато станалото се разчуло и било проучено от краля, Тингол простил на Турин, понеже разбрал, че е бил предизвикан. По онова време
Белег Крепколък се завърнал от северните предели и дошъл в Менегрот при краля; и Тингол му рекъл:
— Скръбен съм, Куталион; защото приех Хуриновия наследник като собствен син и такъв би трябвало да остане навеки, освен ако сам Хурин се завърне от сенките да си го поиска. Не желая да се говори, че Турин е бил несправедливо прокуден из пущинака и с радост ще го приема обратно;
защото го обичах от все сърце.
А Белег отговорил:
— Ще търся Турин додето го намеря и ако мога, ще го доведа в
Менегрот; защото аз също го обичам.
После Белег тръгнал от Менегрот и през безброй опасности търсил на длъж и шир из Белерианд вести за Турин, ала всичко било напразно.
А Турин след като дълго живял сред разбойниците, накрая станал техен главатар; нарекъл се Неитан, що означава онеправдан. Гонени и боязливи като зверове, живеели те из гористите местности южно от
Теиглин; но когато изминала година след бягството на Турин от Дориат,
една нощ Белег минал покрай тяхното скривалище. Случило се тъй, че по онова време Турин не бил в лагера; а разбойниците хванали Белег,
завързали го и му приготвили люта смърт, понеже се бояли, че може да е съгледвач на дориатския крал. Но Турин като се завърнал и видял какво е станало, бил обзет от разкаяние за всички злини и беззакония; тогава освободил Белег, подновил старата дружба и се зарекъл занапред да не убива и граби никого, освен слугите на Ангбанд.
Белег му разказал за прошката на крал Тингол и с всякакви слова се опитал да го убеди, че вече може да се завърне в Дориат, като изтъквал колко много се нуждаят от неговата сила и доблест по северните предели на кралството.
— Напоследък — рекъл той — орките са открили как да слизат от
Таур-ну-Фуин; сега градят път през Анахския проход.
— Не помня такова нещо — отвърнал Турин.

— Защото досега не сме ходили тъй далече от нашите граници —
казал Белег. — Но ти си виждал в далечината върховете на Крисаегрим и източно от тях мрачните склонове на Горгорот. Анах се намира помежду им, над планинските извори на Миндеб; тежък и опасен е пътят, ала вече мнозина врагове идват по него и хората от Бретилския лес се боят, че
Димбар, който доскоро живееше в мир, бавно пада под властта на Черната ръка. Там е нашето място.
Но горделивият Турин отхвърлил прошката на краля и с никакви слова не успял Белег да го разубеди. Турин от своя страна увещавал Белег да остане в земите западно от Сирион; но Белег не пожелал и отвърнал:
— Виждам, че си упорит и непреклонен, Турин. Ала сега идва мой ред. Ако наистина искаш Крепколък да е до теб, търси ме в Димбар; защото натам се завръщам.
На следващия ден Белег си тръгнал и Турин го изпроводил на един изстрел с лък извън лагера, обаче не казал нищо.
— Значи сбогом навеки, сине Хуринов? — запитал Белег.
Тогава Турин погледнал на запад и съзрял в далечината да се извисява връх Амон Руд; и без да знае какво го чака, отговорил:
— Ти рече да те търся в Димбар. Аз пък ти казвам: дири ме на Амон
Руд. Ако ли не, значи се сбогуваме за сетен път.
След това се разделили като приятели, но и двамата били печални.
Когато се завърнал в Хилядата пещери, Белег разказал всичко на
Тингол и Мелиан, като премълчал само за жестокостта на туриновите разбойници. Въздъхнал Тингол и промълвил:
— Какво повече иска от мен Турин?
— Ако ми разрешиш, господарю — рекъл Белег, — аз ще го пазя и напътствам както мога; тогава никой няма да каже, че елфите хвърлят обещанията си на вятъра. А и не искам да видя как славната му доблест се похабява из пущинаците.
Тогава Тингол му разрешил да постъпи както намери за добре и добавил:
— Белег Куталион! С много подвизи си заслужил моята благодарност; и не на последно място стои това, че намери приемния ми син. На раздяла искай каквото желаеш и нищо не ще ти откажа.
— Щом е тъй, ще помоля за добър меч — казал Белег, понеже орките напоследък идват на тълпи, та само лък не е достатъчен, а сегашният ми меч не се справя с техните ризници.
— Избирай измежду всичко в моите оръжейници — отвърнал Тингол,
— стига само да не е собственият ми меч Аранрут.

Тогава Белег избрал Англахел; мощен бил този меч и носел името си от туй, че бил изкован от небесно желязо, що паднало някога като пламтяща звезда; острието му лесно прорязвало всяко земно желязо. В
цялата Средна земя имало само още един като него. За онзи меч не ще стане дума в нашия разказ, макар че същият майстор го изковал от същата руда; и този майстор бил Еол Мрачния елф, който взел за жена Тургоновата сестра Аредел. Макар и неохотно, някога той бил дал Англахел на Тингол като залог срещу разрешението да живее в Нан Елмот; другия меч, наречен
Ангуирел, запазил за себе си, докато го откраднал синът му Маеглин.
Но когато Тингол протегнал дръжката на Англахел към Белег, Мелиан погледнала острието и казала:
— Зло има в този меч. Мрачната душа на ковача все още живее в него. Няма да обича той онзи, комуто служи; а и няма да остане при теб задълго.
— Както и да е, ще си служа с него додето мога — отвърнал Белег.
— От мен пък ще получиш друг дар, Куталион — рекла Мелиан, —
та да помага из пущинака на теб и онези, които те съпровождат.
И му дала запас от лембас — прочутия хляб на елфите- пътешественици — и всяка питка била увита в сребристо листо, а върху нишките, с които били превързани, имало бял восък с печата на кралицата във формата на цветче от Телперион; понеже според обичая на Елдарите само кралицата имала право да съхранява и раздава лембас. С този дар
Мелиан най-силно разкрила колко е благосклонна към Турин; защото никога дотогава Елдарите не били разрешавали на човек да опита от техните магически питки, а и отподире рядко се е случвало подобно нещо.
С тия дарове Белег напуснал Менегрот и се завърнал към северните предели, където най-често живеел при бойните си другари. Тогава орките били отблъснати от Димбар и Англахел се възрадвал, че най-сетне е излязъл от ножницата; ала когато настанала зима и боевете стихнали, Белег внезапно изчезнал и приятелите му повече не го видели.
След като Белег напуснал разбойниците и се завърнал в Дориат,
Турин ги повел на запад от Сирионската долина; защото им било додеяло да живеят без отдих, вечно нащрек и вечно подгонени, та дирели по- безопасно убежище. И една вечер се случило тъй, че срещнали три джуджета, които побягнали от тях; и едното джудже изостанало, та било хванато и повалено, а един от разбойниците пратил стрела подир другите,
докато изчезвали в здрача. Името на заловеното джудже било Мим; и то

помолило Турин да му пощади живота, а в замяна обещало да ги отведе до потайното си жилище, което никой не можел да открие без негова помощ.
Съжалил се Турин над Мим и запитал:
— Къде ти е жилището?
А Мим отговорил:
— На висок връх над равнините се издига домът на Мим; Амон Руд го наричат откакто елфите промениха всички названия по тия земи.
Тогава Турин замълчал и дълго гледал джуджето; а накрая рекъл:
— Отведи ни на това място.
На следващия ден поели към Амон Руд, водени от Мим. А този връх бил на самия край на бърдата, които се простирали между долините на
Сирион и Нарог и гордо извисявал глава над околната камениста пустош.
Но стръмната му сива корона била почти напълно гола, само червената трева серегон впивала корени в скалите. И когато шайката на Турин наближавала, залязващото слънце пробило облаците и озарило върха; а

Изтегляне 3.12 Mb.

Сподели с приятели: