Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
227Внезапно мощното енергийно поле над колибата отслабва. Чува се скърцане, тропот от копита, плач на дете. До слуха ти достига звън на десетки малки звънчета. От зеленикавата мъгла се надигат силуети на призраци или на хора, които говорят и спорят на висок глас. Тези странни същества носят цилиндри, широки пелерини и размахват бастуни. Призрачна сиво-чер-на карета минава пред тях, закрива ги за миг, после те отново се появяват и продължават да вдигат глъчка. Вслушваш се внимателно в разговора, ако можеш да наречеш така гюрултията, но колкото и да се мъчиш, не успяваш да разбереш какво си казват тези безплътни сенки. Говорът им е странен, думите непознати, хората или техните сенки всеки момент могат да се хванат за гушата. Минава ти мисълта, че си наближил границата на нечие време. По силуетите се досещаш, че това са хора от края на миналия век, но от коя страна? Германия, Франция, Италия? Тези силуети разпалват въображението ти. Добре е да привлечеш вниманието им, но как? Ще използваш техническо средство – мини на 180. Ще им извикаш – продължи на 101. Ще си послужиш с ярък предмет – отиваш на 6. 228С един бърз поглед към Плаф разбираш, че засега няма опасност. Лицето на шерпа остава безстрастно като сфинкс. Продължи на 265. 229От всяко безизходно положение трябва да има поне един изход, казваш си за собствено успокоение. Не че си в пълна безизходица, но ако в близките няколко часа не се върнеш в групата, скоро ще станеш жертва на хроналната пустиня, на нейните прищевки и капризи. Това те кара да понапънеш мозъка си. Можеш да привлечеш вниманието на групата със запален огън. В далечината съзираш няколко дървета и с раницата на гърба се втурваш към тях, като през цялото време си мислиш какъв голям огън ще накладеш, че да се вижда отдалеч. С големия си нож отсичаш един клон от дървото, после втори, трети. Скоро натрупваш голям куп. Дърветата са сухи, надяваш се, че клоните им ще горят като барут. Поднасяш запалката си към купчината, нейният пламък близва клоните, но колкото и да се мъчиш, не успяваш да ги запалиш. - Какво правиш тук, момче? – пита някой зад гърба ти. Светкавично се обръщаш. Пред теб стои прегърбено старче със смачкана мека шапка, бяла брада и телени кръгли очила. То се подпира на бастун, а дългото му протрито палто стига до петите и издава човек, живял преди сто години. Уплахата се сменя с радост. Ето кой ще ти помогне! - Изгубих се. Искам да дам сигнал на хората от моята експедиция. - С това няма да стане – клати глава старчето и сочи с бастуна купчината клони. – Тук това нещо не гори. Сега си спомняш, че за огъня, който палите вечер, шерпите носят дърва от вашето време. - Тук винаги духа – казва старецът и вдига зиморничаво яката на дългото си черно палто, протрито от дълго носене. -Вие тук ли живеете? - Не, не съвсем. Дойдох да потърся жена си. - Мога ли да ви помогна? - Никой не може да ми помогне, на теб също. Трябва да се справяме сами. Старчето те поглежда над кръглите си очила, усмихва се с открито желание да ти вдъхне смелост и сякаш се разтваря в зеленикавия въздух. От него остава малко бяло облаче. Вятърът го отвява към долината. Сега ще избереш посока – мини на 22, или ще измислиш друг начин да се свържеш с групата – прехвърли се на 304. 230Опираш краката си в издатината на скалата, за да бъдеш по-устойчив при поемането на удара. Сега можеш да извикаш за помощ – мини на 128, или да се оправяш сам – попадаш на 94. 231През воя на вятъра чуваш един звук, който наподобява шума от самолетно витло. Това странно и необяснимо бръмчене те кара да вдигнеш глава към мрачното небе и да се вгледаш внимателно в зеленикавия въздух. Сега вече не те интересуват далечните върхове от историята, искаш само да разбереш дали това, което става наоколо, не е заплаха за цялата група. Зрелището, което се разкрива пред теб, може да бъде част от филм на ужасите или от кошмарен сън, но не и от един действителен свят. Изтръпваш от ужас и прехапваш език. Болката показва, че си буден, че си в ред, но всичко около теб надхвърля твоите знания за природните закони. Във влажния зеленикав въздух хвърчат и се премятат части от тялото на вожда. Бърт Холинджър също го забелязва. - Хей, Харк, чуваш ли ме? – провиква се професор Холинджър с ръце, сложени на устата като фуния. – Ако ме чуваш, отговори! Двете откъснати ръце на вожда литват през вихрушката към главата му. След кратка, но свирепа борба с вятъра ръцете на Харк хващат главата му и тя се покланя пред вас с кротост и смирение. - Ай, каква беда направил Харк, ай, каква беда! Това вече е прекалено за напрегнатите ти нерви. Вик на ужас се надига от гърдите ти и за да не закрещиш истерично, затискаш устата си с две ръце. Ще чуеш думите на баща си – мини на 247. Ще погледнеш към шерпите – продължи на 311. Ще обърнеш поглед към Дорис – прехвърли се на 93.
232Мисълта да помогнеш на вожда не ти дава покой. Ако с нещо можеш да намалиш вредното влияние на пулсиращото хронално поле, всички ще си отдъхнат. Тогава за Харк Ихее ще бъде съвсем просто да пробие пространството и да се свърже с изчезналите шерпи. Хрумва ти блестяща мисъл. Тя изглежда съвсем проста, но в нея е заложен фундаментален принцип. Сега даже ти се вижда странно, че не си се сетил за това по-рано. Главното в тази идея е да предпазиш вожда от влиянието на пулсиращото хронално поле. С какво ще направиш това ти вече знаеш предварително. Разтваряш бързо хроналната си колиба, вдигаш я над главата на вожда и внимателно я спускаш върху него, като гледаш да не закачиш главата, ръцете и краката му. Колко ли ще се радва главатарят на шерпите, като види каква приятна изненада си му приготвил? Харк се обръща, сбърчил вежди, и те поглежда сърдито с горящите си като въглени очи. Толкова ядосан още не си го виждал. - Ти пречи, момче – казва той гърлено. – Кевин взема от сила на Харк. Иде ти да потънеш в земята от срам. Как можа да попречиш на вожда точно сега? Ако мислиш, че Харк може да те разочарова, мини на 64. Ако искаш той да повтори опита си, попадаш на 179. Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|