Д-р Н. Сега искам да преминем към най-съществената част от разговора ти със старейшината, който седи вдясно от председателя на съвета. К

Дълбокият смисъл на това, което разбрах от този случай за правото на душите от една група да имат тайни, бе доизяснен от други клиенти. Струва ми се много странно, че душите не желаят да сравняват впе­чатленията от срещите със съветите си. Може би то­ва е една от причините почти никога души партньори да не се явяват пред един и същ съвет. Ето друг пример за лични тайни:

„Не обсъждам събеседванията си с никого освен с двама от приятелите си. Но дори ние тримата внимаваме доколко можем да се доверим един на друг за посланията, които сме по­лучили. Споделяме общи неща, например: „Зная, че трябва да направя това и това, защото един старейшина каза за мен еди-какво си."

Имайки предвид, че между преражданията си живеем в телепатичен свят, в началото на изследванията си се питах как душите успяват да скрият част от мислите си едни от други. Установих, че младите души срещат големи трудности при запазването на тайни от по-опит­ните, особено от водачите си. До трето ниво телепа­тията се превръща в изкуство и душите добиват спо­собността да издигат прегради за запазване на тайни. Без емоционалните ограничения на човешкото тяло, ка­то срам, вина и завист, няма нищо, което би ни накарало да нарушим нечие право на лична свобода. В телепатичния свят най-важното в общуването между душите е уважението към това право на всеки. Душите живеят в общности и при обучението непрекъснато са в контакт помежду си. Отварят съзнанието си едни за други до такава степен, че изглежда невъзможно да прикрият стремежите си. Това подтиква към пълна откровеност по кармичните въпроси, засягащи онези души, които ще бъдат свързани на Земята.

Щом душите са телепати, как успяват избирателно да прикриват мислите си? Това е процес, за който не зная много, но открих някои подробности. Доколкото разбирам, всяка душа има отличителен вибрационен об­раз, като отпечатък. Той прилича на кошница от енер­гийни нишки, плътно преплетени около ядрото на харак­тера й. Тези нишки наподобяват филми, отразяващи ми­сълта, които душата контролира. Те въплъщават идеи, представи, значения, символи и уникални черти на характера. С добиването на опит душата развива умението си бързо да замаскира всеки кадър. Следователно, въпреки че на пръв поглед нищо не остава скрито, никоя нишка не се разтваря, за да разкрие характера на душата, ако самата душа не го пожелае.

След като изясних всичко това, ми се струва естес­твено водачите и старейшините да се опитват да прекрачат някакъв праг в съзнанието на по-младите души. Това е в тяхна полза. Зная, че звучи страховито. Би било така, ако се случваше на Земята. Учителите ни също избирателно издигат прегради за онези, които се стре­мят да проникнат в мислите им. Така е, защото вода­чите не желаят да обременяват младите души с кон­цепции, за които все още не са готови, особено свърза­ните с бъдещето.

Всеки уважава светостта и мъдростта на съветни­ците си. Получаваните от тях послания се смятат за строго лични. При завръщането си в духовните групи душите не желаят партньорите им да се изкушават да отгатват нещо научено от старейшините. Един кли­ент ми каза: „Да го споделя с приятелите си, би било като да поискам да ми подскажат на устен изпит. Не биха се сдържали да ми помогнат със свои тълкувания на срещата." От другата страна на катедрата ста­рейшините настояват за мълчание, защото правото на лични тайни се цени и това вдъхва увереност на души­те, заставащи пред съвета, благодарение на която по своя воля са по-откровени. Нежелателната намеса на партньорите им, макар и добронамерена, би могла да изопачи смисъла на посланията. Единственото изключение, което забелязвам в закона за мълчанието, е свърза­но с напредналите души, обучаващи се в групи за специ­ализация. На тях, изглежда, им доставя удоволствие да обменят „професионална информация" от срещите със своите съвети.

Благодарение на това, че в духовния свят не същест­вува време, използвам срещите със съвета като терапевтичен трамплин за бърз кармичен преглед на векове прераждания. Задържам всичко в залата на стопкадър и връщам клиента си към ключовите моменти от мина­лите му животи, в които е трябвало да направи съдбо­носен избор. Насочвам го към събития, свързани с тема­та на разговора със старейшините. Много от възгледи­те и бариерите на егото ни идват от минали прераждания и когато клиентът ги види в различен контекст, получава нова перспектива за настоящето. Често усе­щам помощта на своя и неговия водач.

Чрез тази форма на терапевтична интервенция с кли­ентите ми търсим обяснения за сегашното им поведе­ние. Това разкрива път към здравословно преосмисляне. Лечението чрез връщане към минали прераждания води не само до разбиране. Хората изпитват нужда да се уверят, че обратите на съдбата им имат смисъл и цел. Понякога ги отвеждам и в пространството за избор на тяло за следващ живот, за да обсъдим защо старейши­ните са решили да им предложат именно тези тела. Ако душата все още не бива да знае някои аспекти от бъде­щето си в този живот, спомените й за предварително­то разглеждане ще бъдат блокирани. Когато приключим с това, се връщаме в залата на съвета и подробно проследяваме срещата.

Никога не забравям, че съм само временен посредник в динамиката между клиента си, водача му и старейши­ните. Зная, че те ми помагат, защото иначе клиентът в транс не би могъл да визуализира срещата със съвета. Като спиритуален регресионист, използвайки дълбока хипноза, имам предимството да работя едновременно с душевното съзнание и сегашното човешко его, свръхсъзнанието действа във вечността, която подсъзнани­ето свързва с настоящата реалност.

Познанието за нашата истинска същност има огром­но значение за пълноценния ни живот. Не твърдя, че с един тричасов регресионен сеанс предлагам бързо разре­шение на всички проблеми. Все пак възстановените спо­мени за душевната ни същност, миналите ни преражда­ния и вечния живот в духовния свят създават солидна основа за по-конвенционално лечение. Могат да сторят чудеса и с хора, желаещи да надникнат в духовния свят просто от любопитство.
7.

Общностна динамика

Сродни души
Времето между първата и втората среща със съвета е период на обновление за душата. Всъщност развитието ни като ефирни същества е започнало в безплътните селения на духовния свят преди начало­то на преражданията ни. Вътрешната ни същност е уникално индивидуална, но важна част от духовния живот между преражданията е посветена на общува­не с други същества. И така развитието ни като души се превръща в колективен процес. Отчасти чув­ството за общност се утвърждава чрез връзките, които имаме помежду си в материални реалности ка­то земната. По време на физическия живот близост­та, която душите изпитват помежду си, е подложена на сурови изпитания чрез кармичните предизвикателства, които срещаме в човешките си тела. Това прекъсване на блаженото безплътно съществуване е средство, чрез което духовните учители разширяват нашата съзнателност.

Слушал съм много интригуващи любовни истории от минали прераждания на духовни партньори, които прекосяват времето и пространството, за да се срещнат отново в живота. Ето няколко примера:

Когато любовта е жестока: към един коняр, пребит до смърт през средновековиедю от благородник, който го видял с дъщеря си на мястото на тайните им срещи.

Когато любов та е героична: преди три века полинезиец се удавил няколко часа след сватбата си, когато буря потопила кануто на младоженците, но клиентът ми успял да спаси своята партньорка.

Когато любовта е убийствена: клиентът ми, герма­нец от осемнадесети век, пронизал с нож съпругата си от ревност и гняв, защото се носели слухове за изневя­ра. Несправедливо обвинена от клюкарите, преди да издъхне, тя го уверила, че е невинна и обича единстве­но него.

Когато любовта не прощава: завърнал се ветеран от гражданската война презрял съпругата си, клиентката ми, която се омъжила за неговия брат година след като ветеранът бил официално обявен за загинал.

Всяка от изброените двойки днес има щастлив брак. Изпитанията в миналите прераждания са ги подготвили за следващите и укрепили връзката им като партньори. Чрез регресия към минали епохи се получават интересни сведения за отношенията на партньорите в предишни животи, но спомените за това, което им се случва между преражданията, предлагат доста по-широка перспектива за тези връзки.

Има много различни изпитания, свързани с любовта. В някои прераждания сме имали дълъг и щастлив живот с вечните си партньори, а в други сме прекъсвали връзките с тях или сме били разочаровани от постъпките им. Понякога трудният съвместен живот помрачава любовта. Времето, прекарано заедно с партньорите, ни носи радост и болка, но се учим и от двете. Винаги зад сериозните събития, засягащи връзките ни в живота, се крият кармични причини.

Имах клиентка на име Валъри, която преди два века е била красива китайка. В този живот отблъснала веч­ния си партньор, защото спорел с нея и не я обсипвал с ласкателства както много други. „Освен това, сподели валъри, беше толкова невзрачен и грубоват, че се сраму­вах да излизам с него, защото се безпокоях какво ще си помислят хората. От гордост, гняв и чувство, че не ме ценят достатъчно, се омъжих за красавец, който задо­воляваше капризите ми. Загубих щастието, което можех да имам."

В следващия си живот през деветнадесети век в Америка Валъри е била дъщеря на индиански вожд от племе­то Чероки, който я принудил да се омъжи за сина на друг вожд, за да постигне мир. Този мъж я отблъсквал физически и направил живота й непоносим, след като се при­мирила с желанието на баща си. Отхвърленият парт­ньор от Китай бил същият воин от племето й, когото обичала. При завръщането си в духовния свят след смъртта на индианката Валъри ми каза: .

„С любимия ми можехме да избягаме заедно, но освен че подобна постъпка криеше много рискове, нещо ми подсказваше, че трябва да се примиря със съдбата си. Сега разбирам, че това е било изпитание. Понякога жестоко нараняваме човека, (който ни обича, а същевременно и себе си. Животът ми в племето Чероки бе урок за мен, след като в Китай бях твърде горда и суетна."

Времето, прекарано с „неподходящ" човек, не е загу­бено. Може би връзката е предначертана. Всъщност е възможно в духовния свят да видите тази душа в съв­сем различна светлина. Така беше с мъжа, за когото клиентката ми е била принудена да се омъжи като индианка. Душата му принадлежи към група, съседна на нейната. Любимият на Валъри от двата й предишни живота сега е неин съпруг. Трябва да добавя, че Линда, която е най-добрата приятелка на Валъри днес и член на духовната й група, е жената за която по-късно се оженил любимият й воин от племето Чероки. След сеанса ни Валъри с усмивка сподели: „Сега разбрах защо се чувст­вам малко неспокойна, когато Линда е край съпруга ми."

Преди да продължа, струва ми се добра идеята да направя малко отклонение за вълшебния миг на срещата с духовен партньор. В предварителния си разговор с кли­ент разпитвам за минали и настоящи връзки, които са оказали някакво влияние в сегашния му живот. По този начин добивам представа за героите на пиесата в съзна­нието му, която ще гледам от първия ред.

В състояние на дълбок транс стават ясни много ду­ховни връзки. Партньорите на клиентите ми се оказват техни любими, близки приятели, роднини, наставни­ци или колеги. Отношенията ни с хора в живота могат да бъдат най-различни и обикновено са не само с души от собствената ни група, а и от други. Повечето клиенти изразяват силно желание да открият тези връзки в настоящия си живот, въпреки че вече имат представа кои са партньорите им.

В общ смисъл любовта е привързаност, която прие­ма различни форми в живота. Духовната връзка с парт­ньорите ни съществува винаги, независимо от ролите им. Във всеки живот се свързваме с хора на много нива, за да усвоим множество кармични уроци. Когато между приятели се появи пламък, отношенията им биха могли да прераснат в любов, но без искрено приятелство любовта е невъзможна. Това е доста различно от повърх­ностно увлечение, при което в нас се прокрадват съмне­ния дали връзката има някакъв смисъл. Без доверие ин­тимността страда и връзката не може да бъде трайна. Любовта е приемане на несъвършенствата на нашите партньори. Истинската любов ни прави по-добри, отколкото бихме били без тези хора в живота си.

Мнозина търсят щастие единствено в любовта. Всъщност щастието е състояние на съзнанието, до ко­ето трябва да достигнем, без да бъдем зависими от никого. Най-съвършената любов е между хора, постиг­нали щастие, чиято обич е напълно безрезервна. За да се съхрани любовта, са необходими усилия. Попадал съм на много разведени клиенти, които откриват, че първите им съпрузи са били техните вечни партньори. Това озна­чава, че е било нужно да се постараят повече и нещата биха потръгнали.

От друга страна, възможно е поради някаква причина да срещнем вечния си партньор по-късно в живота. По-някога сродните души се разделят за едно-две прераждания „С партньора ми бяхме започнали да ставаме твър­де зависими един от друг и имахме нужда известно вре­ме всеки да се развива самостоятелно." често чувам подобни обяснения за временна раздяла на близки души. Всяка епоха на Земята е различна, що се отнася до от­ношенията и преживяванията, които имаме с партньо­рите си. Но всеки живот с тях се гради върху опит от предишни.

Научаваме ценни уроци дори от прекъснати връзки. Важното е да продължаваме напред в живота. Преди сеансите някои клиенти споделят, че истинската любов сякаш им убягва. След сеанса обикновено разбират при­чината за това. Ако подходящият човек не се появи, бихме могли да живеем с разбирането, че сме тук, за да усвоим други уроци. Погрешно смятаме, че хората, кои­то избират да живеят сами, са самотници, когато всъщ­ност имат богат, спокоен и пълноценен живот. Обвър­зването с някого, към когото нямаме чувства, само за да не останем сами, често ни прави по-самотни, отколкото бихме били без него. Както се пее в песента, „Да бъдеш влюбен в самата любов, е заблуда". Подобна любов е илюзия, защото е породена от мания на всяка цена човек да има връзка. Ако вечният партньор трябва да се появи в живота ни, това ще се случи, често когато най-малко очакваме.

След дълги години общуване с души, завръщащи се в духовния свят, успях да класифицирам връзките между тях. Мисля, че поставянето на сродните ни души в една от трите категории помага да разберем ролята им в драмата на живота. Водачите ни и духовните същест­ва, които идват от зони, далечни от нашата, не са включени в тази класификация.

Вечният партньор, или най-близката сродна душа, чес­то се явява важна личност в живота. Може да бъде съпруг, брат или сестра, добър приятел или понякога родител. Никоя друга душа не е по-важна за нас от веч­ния партньор и когато клиентите ми описват живота си в такава близост, повечето твърдят, че връзката значително обогатява съществуването им. Един от ос­новните мотивиращи фактори душите да се прераждат е възможността за израз във физическа форма. Това оп­ределено се харесва на вечните партньори. Понякога, ако са по-напреднали, разменят половете си в някои живо­ти. Повечето души избират единия от двата пола в 75 процента от преражданията си.

Понятието „вечен партньор" не бива да се смесва с термина „сродна душа", каквито са всички членове на една група, общуващи помежду си като приятели. Ня­кои наричат главния си партньор „истински", което е подходящ термин, стига да не омаловажава връзката с останалите от групата. Различията между специалис­ти в моята област по отношение на терминологията са по-често символични, отколкото съществени, но има друга концепция, свързана с вечните партньори, която ме смущава.

Неколкократно са ми задавали въпроса, дали описани­ята ми на връзката между вечни партньори и твърде­нията за духовната двойственост имат нещо общо с теорията за души близнаци? Отговорът ми е - не. Вече споменах за способността ни да разделяме духовната си енергия и да живеем паралелно в няколко тела, въпреки че повечето души не избързват с обучението си по този начин. Обясних и защо оставяме известен процент енер­гия в духовния свят като наше точно копие, когато се прераждаме. Почти всички души постъпват така, в ко­ето се изразява тяхната двойственост. Откритията ми за вечното партньорство и раздвояването на енер­гията нямат връзка с идеята за души близнаци. Не мога да налагам мнението си, но, откровено казано, не съм попаднал на нищо, което да подкрепя тази концепция.

Доколкото разбирам, според теорията за души близ­наци вие и вашият двойник сте създадени в един и същ момент от енергийно яйце, което се е разделило на две части и те ще се съединят отново едва след края на кармичните си прераждания. Помня случаи като 26, в който клиентката ме увери, че никога не се създават две еднакви души. Всяка енергийна частица е уникална в своята цялост. Освен това теорията ми се струва нелогична, защото какъв би бил смисълът да имаме духовен партньор, с когото не можем да работим заед­но, за да усвоим кармичните си уроци, а ще се срещнем едва когато станем съвършени? Вечно или истинско, духовното партньорство съществува, за да си помага­ме взаимно да постигнем целите си, а не за да бъдем двойници.

Пряко свързани души

Връзката с вечния партньор е най-важна, но останали­те души в общностната група също могат да бъдат наречени партньори. Между всички членове на една общ­ност съществува приятелска близост. Те имат разли­чен характер и дарби, които взаимно се допълват, както става ясно от подбраните случаи. Обикновено в рамките на самата общностна група се оформя тесен кръг души, които са особено близки и представляват важна опора в живота едни за други. Броят им може да бъде различен, но най-често между три и пет.

Въпреки че душите от всяка общност са започнали развитието си едновременно, всяка от тях е достигна­ла до различно ниво. Това зависи главно от мотивиращи фактори за напредък като таланта. Всяка душа притежава определени дарби, на които приятелите й могат да разчитат при преражданията. Много от членовете на групата се отделят, за да започнат специализация в различни области, но не загубват връзка помежду си.

Косвено свързани души

Към тази категория спадат души от други групи, нами­ращи се в духовна близост с нашата. Както споменах в пета глава под фигура 1, вторичните групи около основ­ната понякога наброяват над хиляда души. Много от тях се обучават в съседни класни стаи. Някои души от съсед­ни общности могат да бъдат избрани да работят с нас и да ги срещаме в много прераждания, а с други пътища­та ни се пресичат само за кратко. Доста често родите­лите ни принадлежат към близка общностна група.

При общуването в духовния свят, както и контактите във физически животи е възможно връзките ни с души от съседни групи да бъдат незначителни или да няма такива. В по-общ контекст всички души във вто­ричната група са свързани по един или друг начин, но според клиентите ми не са близки партньори. Въпреки това образуват огромен театрален състав и всеки от актьорите може да участва в някое от бъдещите ни представления. Понякога душа от близка група има осо­бена черта, която се оказва необходима за кармичния ни урок. Най-често тя се преражда в човек, който оказва силно влияние върху нас с положителната или отрица­телната си енергия. Това се определя от предварително споразумение между всички страни и водачите им, като се преценяват предимствата и недостатъците на няколко различни роли.

Участието им може да бъде съвсем кратко. Навярно читателят си спомня за случката на автобусната спирка, разказана в случай 39. Вероятно подкрепата, дадена на жената в този случай, е спонтанна постъпка. Мисля, че клиентът ми и непознатата не са свързани души. Ще цитирам един пример за кратък положителен контакт, разказан от клиент, който очевидно е срещнал душа от съседна група:

„Вървях сам по плажа, изпаднал в отчаяние заради уволнени­ето ми от работа. Отнякъде се появи един човек и започнахме разговор. Не го познавах и никога повече не го видях в този живот, но тогава дойде при мен и поговорихме непринудено. Неусетно му се доверих за всички свои проблеми. Той ме успокои и ми даде надежда за професионалното ми бъдеще. След около час си отиде. Сега разбирам, че е мой познат от друга духовна група. Срещата ни в онзи ден не е била случайна. Бил е изпратен при мен."

Но най-важни са контактите ни с нашите духовни партньори. Докато обмислях тази книга, доста хора на­стояваха да разкажа подробно поне една любовна исто­рия между вечни партньори. Понеже съм романтик, не можах да устоя на тази молба.

• случай четиридесет и шести •

Гласът на Морийн издаде тревога, когато ми се обади, за да запише час. В онези дни все още не се налагаше клиентите ми да чакат с месеци за сеанс. Морийн живееше недалеч от кабинета ми в Калифорния. Хрумнало й да се види с мен и да доведе свой приятел от Ню йорк, който скоро щял да пристигне за първата им среща. Разпитах я за този приятел, когото никога не е виждала, и чух следния разказ:

Три месеца по-рано около двадесет и петима души, интересуващи се от живота след смъртта, създали свой „чат руум", както се казва на компютърен жаргон. Това е популярен начин за общуване между хора с еднакви ин­тереси. Тези неща трябваше да ми бъдат обяснени, за­щото имам слаби компютърни познания. Морийн споде­ли, че с мъж на име Дейл открили, че имат сходни раз­бирания за духовното партньорство, и се почувствали свързани по странен начин. Добави, че Дейл сякаш че­тял мислите й. Решили да създадат свой собствен „чат" и да продължат разговорите си.

Морийн и Дейл установили, че са родени в разстояние на няколко месеца преди петдесет години в района на Сан Франциско. Поговорили за несполучливите си бракове и за необяснимото чувство на тъга; което изпитвали и двамата, защото търсели нещо, което би ги накарало да отворят сърцата си, но никой от тях не успявал да го открие. Разговорите им се въртели най-вече около живота след смъртта и Дейл споменал, че е чел книга­та ми. Скоро решили да се срещнат в Калифорния и заедно да дойдат при мен за сеанс.

Уговорихме се за дата, която се оказа ден след пър­вата им среща. Влязоха в кабинета ми със сияещи лица и на шега подхвърлих, че вече са в транс и нямат нужда от мен. В мига, в който се видели, почувствали близост. Морийн каза: „Усмивките, които разменихме, изразът на очите ни, смехът ни, сливащите се вибрации, когато ръцете ни се докоснаха, ни изпълниха с еуфория, която беше толкова силна, че забравихме за всичко около нас."

Ще разкажа случая от гледна точка на Морийн, която първа се обърна към мен. Във встъпителния разговор раз­брах, че в живота й е имало моменти, в които, щом чуе музика от двадесетте години или види танцьорки на чарлстон с рокли от това време, й се струвало, че нещо се повтаря. Морийн ми каза още, че от детството си чес­то сънува един и същ кошмар за внезапна смърт.

Обикновено отвеждам клиентите си в духовния свят след последната им смърт, за да не пропуснат естест­веното чудо на влизането през дверите. Предимствата на тази хипнотична техника са много, включително и това, че става ясно дали има отрицателни белези от предишен живот, пренесени в сегашния. Ако реша да ускоря този процес, като от утробата на майката отве­да клиента направо в духовния свят, би пристигнал там дезориентиран. Все едно да въведа някого през задната врата, а после да искам да опише главния вход. При тази ускорена процедура за влизане душата би пропуснала пе­риода за ориентация, а етапите от него могат да се окажат изключително важни, ако смъртта е била вне­запна и мъчителна. Всъщност, след като премине през момента на смъртта, клиентът е по-добре защитен от мъчителни физически спомени.