Д-р Н.Смяташ ли Жоакин за свой адвокат?
К.(категорично.) Не, тук нещата не стоят така.
Д-р Н. Обективно ли е резюмето му?
К. Да, но едва сме започнали. Насочвам мислите си към живота, който осигурих на семейството си, но неволно смесвам това с работата... Не мога да се отърся от притесненията за начина, по който се отнасях с подчинените си. В момента Жоакин мълчи, не желае да ми пречи.
Д-р Н. Да продължим с обмена на мисли между теб и мъдреците.
К. Опитвам се да отгатна следващите им въпроси. Признавам, че ми харесваше да трупам материални ценности в живота си. Интересуват се защо, и споделям, че това ме караше да се чувствам преуспял като личност, но го правех за сметка на другите. Припомнят ми подобни постъпки от предишни прераждания... И питат дали смятам, че вече се справям по-добре.
Д-р Н. Мислиш ли, че намеците за миналото ти оспорват по някакъв начин преценката на последния ти живот?
К. Не, във въпросите им няма укор. Приемам ги спокойно, но напрягам мислите си и се старая да изтъкна благотворителните си прояви като нещо важно... После... (спира.) Д-р Н.(насърчително.) Дотук се справяш добре, кажи ми какво става по-нататък. К. Мъдрецът, който седи в средата... Силата на мисълта му ме обгръща...
Д-р Н. Какво послание ти предава?
К.(бавно.) Ето какво чувам: „Именюъл, не сме тук, за да те съдим, наказваме или пренебрегваме мислите ти. Просто искаме да се погледнеш през нашите очи, ако можеш. Това означава да си простиш. Този аспект е най-голямото предизвикателство при срещите ти с нас, защото желанието ни е да приемеш себе си такъв, какъвто си, със същата безусловна любов, която ние изпитваме към теб. Задачата ни е да те подкрепим в земния ти път. Накрая ще ти напомним за онази случка на автобусната спирка."
Д-р Н. Случка на автобусна спирка... За какво говори?
К.(пауза.) Отначало самият аз съм озадачен. Обръщам се към Жоакин за помощ.
