Д-р Н. Мъж ли си, или жена?
К. Всъщност - момиче.
Д-р Н. Как се казваш?
К. Саманта. Накратко - Сам.
Д-р Н. Къде си и какво правиш в момента?
К. В стаята си, до тоалетката. Приготвям се за тържество.
Д-р Н. По какъв случай?
К.(пауза, после с весел смях.) В моя чест, днес е осемнадесетият ми рожден ден и родителите ми са организирали голямо събиране.
Д-р Н.Е, честит рожден ден, Сам. Коя дата е?
К.(след кратко колебание.) Двадесет и шести юли 1923-а.
Д-р Н. Щом си до тоалетката, искам да погледнеш в огледалото и да ми опишеш какво виждаш.
К.Руса съм, тази вечер косите ми са прихванати на кок. Облечена съм с бяла копринена рокля. Това е първият ми дамски тоалет. Ще сложа и белите си обувки с висок ток. Д-р Н. Навярно изглеждаш зашеметяващо.
К.(с хитра усмивка.) Дано и Рик смята така.
Д-р Н. Кой е Рик?
К.(малко е смутена и се изчервява.) Моят... приятел. Кавалерът ми за вечерта. Трябва да побързам с грима си. Скоро ще пристигне.
Д-р Н. Слушай, Сам, не искам да те забавя, но мисля, че можем да продължим разговора си, докато се гримираш. Кажи ми, сериозно ли гледаш на Рик?
К.(отново с поруменели бузи.) Аха... Но не искам да изглеждам твърде хлътнала. Държа се достойно. Рик мисли, че го разигравам, но зная, че истински ме харесва.
Д-р Н. Явно тържеството е важно за теб. Предполагам, че след малко ще изсвири с клаксона и ще хукнеш към колата му.
К.(с раздразнение.) Нищо подобно! Сигурно се изкушава да постъпи така, но ще позвъни на вратата, както подобава, и прислужницата ще го покани да ме почака на долния етаж.
Д-р Н. Значи купонът няма да бъде в дома ти?
К. Недалеч... В една шикозна къща в центъра на Сан Франциско.
Д-р Н. Добре, Сам, сега се пренеси на тържеството и опиши какво става.
К. (развълнувано.) Забавлявам се. Естествено Рик изглежда страхотно. Родителите ми и гостите им се възхищават колко съм пораснала. Има музика, танци... Много приятели ме поздравяват... И (лицето на клиентката ми помръдва за миг.) Са донесли доста алкохол, тайно от родителите ми.